Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шевицата - изкуството, което предава послания

Снимка: личен архив


Със Симона Панова вече сме ви срещали. Тя е автор на фентъзи романа "Змей закрилник", в който разказва легендата за крепостта "Баба Вида" през своя поглед. Днес обаче си говорим за нейното хоби - бродирането на шевици. Наследява го от прабаба си още когато е на пет годинки. 


"Моята прабаба се казваше Николина, живееше си на село, но когато бях дете, много често идваше при нас в града да ни гостува. Тя беше от тия хора, дето не могат да стоят, без да правят нещо с ръцете си, дори ако гледа телевизия, слуша радио - тя непрекъснато плете на една или две куки или бродира нещо, от нея се запалих. При нея съм виждала най-красивите шевици. Тя умееше да бродира шевици върху черно кадифе, което не знам дали си представяш колко е трудно, понеже е много трудно да направиш квадратчетата симетрични и в успоредни редчета. Аз съм пробвала, на мен не ми се получава с този успех. При нея бяха изключително красиви и върху черното цветовете сияят много хубаво... Тя ме запали, оттогава ми е любимо хоби и така доста често се сещам за нея".  


Симона споделя, че времето за направата на една шевица зависи от нейната сложност, но най-много време ѝ отнема да измисли модела на шевицата, тъй като предпочита да не гледа шевиците от готови схеми. Казва, че така ѝ е по-интересно:


"Да измислиш самия модел, как да подредиш формите, фигурите, след това да я окантоваш с черно, да добавиш тези мустачки, които се слагат на флоралните шевици, за да станат по-естествени- това отнема повече време. Самата изработка зависи, например шевица с размерите на пощенска картичка би ми отнела около 10-12 часа да речем, но например в едно коланче, което си направих - то е широко около 6-7 см, цялото е покрито с шевици, доста е дълго - то ми отне около две седмици, но пък стана...много си го харесвам".

 



С шевици Симона най-често изработва разделители за книги, а бродериите са повлияни от героите на нейния роман:




"С първата книга направихме изненада- на първите сто човека, които си бяха поръчали на сайта, им подарихме по един разделител, тематично с избродиран змей... Цветовете са най-лесния начин да предадеш емоцията, която ти имаш на този, който гледа шевицата. В случая, разбира се, червеният цвят като най-силен, най-ярък, най-често използван и най-традиционен, няма как да минем без него".


Любимата гама на Симона е жълто-оранжевата:


"Затова я използвам най-често, понеже на мен тези цветове ми носят най-много настроение, слънчеви са, лъчезарни са, на мен са ми приятни. Разбира се синьо и зелено, като по-природни, по-меки и цветове с много нюанси, в които могат да се включат по два или три тона в шевицата - създават много хубав контраст с червено".


Покрай книгата ѝ "Змей закрилник", Симона създава осем шевици, като всяка една от тях отговаря на един от осемте главни герои:


"Всяка от тях със символите, които са формите по нея и с цветовете, се свързва с характера на героя, със съдбата му, с това което му се случва. Исках да дам някакво визуално измерение на тези герои, да не са само описани в книгата и само с думи... Ако вземем Пламен като пример, като змей закрилник- той е по-слънчев, по-ведър. Неговият символ, който съм избрала е слънцето, цветовете му са жълто и оранжево и когато се окантоват с черно, става един много приятен контраст с по-светлия тон. Неговият характер е по-закрилнически, по-приятен и съответно шевицата става по-слънчева и по-светла. Ако вземем Йордан например като герой - той си пада малко злодей, неговият характер е по-особен и неговият символ, който съм избрала за него е змията. Тя е много двояк символ, хем е мъдрост, знание, може да бъде коварство, лукавство, може да бъде символ на злото, едновременно с това на науката... и съответно цветовете там са по-ярки, по-категорични - червено, синьо, черно".


Бродирането на шевици не остава в миналото, а продължава да бъде актуално в последните години, дори и да се изменят:


"Все пак това е народно творчество. Има една приемственост през поколенията. Не е нещо, което е изсечено в камък и винаги ще остане такова, каквото е в момента. Всеки един от нас, който хваща иглата и прави една нова шевица, допринася с нещо, отнема нещо и влага нещо от себе си. Съответно, променя самата шевица и променя традицията. Но това няма как да бъде по друг начин - традициите са живи".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Деца, използващи вейпове

За риска от употребата на вейп сред младите хора и какво не разбират родителите

Младежи се пристрастява към никотина чрез пушенето на така наречения вейп - електронна цигара с течност, съдържаща никотин, примесен с ароматни вещества. До тях достигат и такива със забранени субстанции като хексахидроканабинола, а за употребата им се заговори след инциденти, един от които с фатален изход.  Проблемът не е от скоро и бумът им сред..

публикувано на 07.02.25 в 17:21

Спират ли шофьорите на пешеходни пътеки?

Днес ще си говорим за безопасността по пътищата, най-вече в градска обстановка. Зимните месеци са едни от най-опасните за движението заради лошото време и по-голямата продължителност на тъмната част от денонощието. Поводът за репортажа ни е случка, която беше споделена в социалните мрежи от видинчанин. Ето какво написа той:  "Добър вечер!..

публикувано на 07.02.25 в 17:10

Романът "P.S. Убийците" - различното криминале

През 2010 г. Америка среща Европа, когато Джеймс Патерсън (автор на бестселъри №1 в САЩ) и Лиза Марклунд (автор на бестселъри №1 в Швеция) обединяват усилия, за да създадат пикантен, задъхан и завладяващ трилър в духа на най-добрите традиции в жанра. Резултатът е романът „P.S. Убийците“. Шведската журналистка Деси Ларшон получава в..

публикувано на 07.02.25 в 17:10

От хоби до професия: Мадлен Рачева и магията на фотографията

"Професия хоби"  днес ни запознава с хобито на Мадлен Рачева от Видин , която е от онези хора, които успешно съчетават страстта си с професията си. От малка тя е омагьосана от света на фотографията и въпреки че започва като любител, с времето хобито ѝ се превръща в сериозно занимание, което разкрива пред нея нови светове и възможности. Днес..

публикувано на 07.02.25 в 16:00

Малко кученце с голямо сърце: Как Капучино спаси Кристина

В днешното издание на "97 лапи и 1 опашка" ще ви представим нещо супер сладко, което не можем да изпием, но пък го обожаваме - и това е… Капучино! А не, няма да пием капучино, ще се наслаждаваме на едно от най-невероятните кученца, които са били гости при нас. И не, не е случайно, че се казва Капучино - цветът му е кафяв, а породата му е Той..

публикувано на 07.02.25 в 15:30

19 семейства с дългогодишен брак ще бъдат наградени в Белоградчик

Над 40 общини се включват в 14-то честване на Седмицата на брака в България, която отбелязваме от 7-и до 14 февруари. Събитията и инициативите имат за цел да подчертаят значението на стабилните семейни отношения и да предоставят възможности за вдъхновение и подкрепа за съвременните семейства. Седмицата на брака е повод за съпрузите да..

публикувано на 07.02.25 в 15:05

Февруари- време за засаждане на разсади

Обикновено през февруари започва подготовката на разсади. От качествения разсад до голяма степен зависи и добрата реколта. Има ли тънкости и стъпки, които да следваме при производството на разсад за пипер и домати- съветите в "Земята, която ни храни" са от агронома Янислав Цветанов: "Първите стъпки, които трябва да се спазват- качествени и..

публикувано на 07.02.25 в 13:07