Консумацията на мед у нас- 150 грама годишно, в Германия - два килограма

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 21.03.23 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Шест са основните мерки, по които ще бъдат подпомагани регистрираните пчелари. Ще се финансират инвестиции за борба с болестите, подновяване на кошерите и подвижното пчеларство; заделени са средства за консултантски услуги и обучение на пчеларите, за лабораторни анализи на пчелните продукти, както и за популяризиране и маркетинг – тук има дейности, насочени към повишаване осведомеността на потребителите относно качеството на пчелните продукти. 

В ОСП 2023-2027 ще се подпомага и естественото опрашване - интервенция, за която пчеларите настояват от години, но според Петър Младенов, мярката е само за планински райони и райони по Натура 2000, което е ограничение за останалите:

"...Да, има пари за опрашване, те обаче са ситуирани само за районите по Натура 2000 и в планинските райони, което все пак ограничава тази помощ, защото опрашването се извършва повсеместно. Въпрос на време е да се прецизират нещата и всеки пчелар, който сключи договор с арендатор да може да се възползва от тази субсидия... Правим малките стъпки много бавно, но когато знаем вярната посока, можем да постигнем целите си... Трябва държавата да се задейства малко повече, да се заделят средства за популяризиране и промотиране на българският мед и пчелните продукти, защото хората имат нужда да чуят нещо повече, не само това, че медът е сладък и полезен... Пчеларските базари в Западна Европа са един форум не само като поле за сключване на сделки, но и като възможност потребителя да се свърже директно с производителя и да види детайли, върху които иначе не би се замислил". 

Между 10 и 13 хиляди тона пчелен мед се произвежда у нас, а потреблението е изключително ниско, казва Петър Младенов:

"...Около 150 грама на човек годишно, за разлика от Германия, където консумацията е около 2 кг. За някои медът е в графата "екстра" или "скъп" хранителен продукт, въпреки, че цената му на дребно е между 10 и 16 лева, а цена за здраве не се плаща... Голяма част от произведеният мед се изнася, а срив в цената е регистриран навсякъде в Европа... Проблемът в селското стопанство е в това, че който и да е производител не получава адекватна цена на своята продукция... В трудни години живеем, останала е едната любов към това, с което се занимаваме, за да не го захвърлим... Доста колеги от бранша ликвидираха пчелините и гледат в друга посока за препитание- това не е добре. Защото в крайна сметка, това е и математика, а на човек трябва да му излезе математиката, за да се занимава с каквото и да е..."

Около 750-800 хиляди са пчелните семейства у нас, в Сърбия се отглеждат около 900 хилади семейства, а производството е около 15 хиляди тона, Румъния и Турция значително изпреварват по производство България, в Унгария приоритет има акациевия мед, който е визитката на страната и се слави като един от най-добрите в Европа и света. Повече се произвежда и в Полша и Испания, посочи Петър Младенов. По думите му, за да се повиши консумацията на мед, трябва да се повиши и културата на българите, както и благосъстоянието им... 

Петър Младенов поглежда с оптимизъм към новия пчеларски сезон: 

"Отново ще поемем към пчелините с надеждата, че колкото и негативни неща да ни се струпват на главата... Призовавам пчеларите да бъдем по-единни и да си помагаме един на друг, секторът е такъв, че зависим един от друг... Оптимизмът е неизбежна част от човешката природа, ние сме заредени с него и чакаме с нетърпение да започнем пчеларските дейности..."