СИНПИ: Инфраструктурата е решението на демографската криза

публикувано на 10.04.23 в 14:35

Снимка: СИНПИ

Проф. арх. Иван Данов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

проф. Надежда Илиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Основният елемент за решаване на демографската криза, особено в Северозадна България, са транспортът, пътищата и железопътната мрежа.

Тезата е на Стратегическия институт за национални политики и идеи, който беше създаден през миналата година, а основната му цел е "Мисия 9 милиона".

Характеристиките на една развита държава са силна икономика, развита инфраструктура, качествено образование и здравеопазване и среда, която способства за борене на демографските проблеми, наред със стимулите за насърчаване на раждаемостта, анализира екипът от експерти.

Според СИНПИ България развива инфраструктурата си хоризонтално, свързвайки София с Черно море.

Приоритет трябва да бъдат обаче пристанищата в Солун и Александруполис и съответно да се свържат през Северна България и тунела под Петрохан с пристанищата в Лом и във Видин, обясни проф. арх. Иван Данов.

"Решаването на този проблем, който е съществен за страната, е основна задача от създаването на СИНПИ. За да се реши не е необходимо само физическото увеличаване на населението, а да се създадат условия за дългосрочно справяне, а това обикновено отнема 20тина години. Дългият вариант е да се привлече обратно населението, което е напуснало страната, но е нужно да бъдат създадени условия. На първо място просто трябва да се възстанови икономическата активност. Иначе един от най-основните проблеми е липсата на комуникация. Когато няма пътища, няма как да се развива този регион икономически. Пътят към Видин е в плачевно състояние. Изключително важни са осите от юг на север. Да могат да се използват пристанищата в Солун и Александруполис и съответно да се свържат през Северна България и тунела под Петрохан с пристанищата в Лом и във Видин. Това е пътят стоките от Азия да минават през Северна България, през Лом евентуално по воден път или през Румъния към северната част на Европа. Това е изключително важен коридор".

Направят ли се тези пътища, първото нещо, което ще възникне, са логистични центрове, които ще бъдат както на територията на Гърция, така и на територията на България.

След всеки такъв логистичен център започва да се развива индустрия, започват да се създават работни места за хората, които живеят в тези райони. По този начин смятаме, че ще се спомогне за преодоляване на демографската криза, допълни Данов.

Населението на област Видин към 7 септември 2021 година е 75 408, което представлява 1.2% от населението на страната (6 519 789). В сравнение с преброяването, проведено през 2011 година, населението е намаляло с 25 610 души или 25.4%.

Защо в последните 20 години се наблюдава още по-силна демографска поляризация?

"Периферните райони изпаднаха в още по-затруднена ситуация. Да вземем показателя относително изменение на броя на населението - например, Видин е с 25 % намаление. След това е област Смолян, която за 10 години намалява с 20 %. Статистиката хваща най-добре тези процеси в периода между две преброявания. Аз съм географ, който се занимава с население и селища, ние винаги разглеждаме процесите не само на областно ниво, но и на по-ниско териториално равнище по населени места. Тази голяма поляризация между център и периферия - центърът съвпада с главните транспортни оси и големите градове. Колкото повече се отдалечава районът от тези централни места, толкова се влошава тези процеси", посочи

проф. Надежда Илиева, ръководител на секция "Икономическа и социална география" в Департамент "География" към Националния институт по геофизика, геодезия и география в БАН.

Бъдещото развитие на една територия няма да зависи толкова много от природните ресурси и други дадености, а от човешкия капитал, каза още тя и допълни, че демографските процеси в Северозапада зависят изцяло от адекватната инфраструктура.

"Северозападната България е толкова близо до най-развития регион в страната, но в същото време няма никаква транспортна свързаност. Не може в XXI век да няма изцяло изградена магистрала в Северна България. Това автоматично се отразява върху демографските процеси. До 90 година Северна България винаги в исторически аспект, даже ако погледнем пред и след Освобождението, винаги този регион е бил много по-развит, отколкото южния".

От Института са категорични, че планът за развитие на северозападната част от страната ще бъде представен пред политиците и се надяват не просто да намери гласност, а да започне работа по реализацията му.