Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Необратим ли е демографският срив в България?

Снимка: Генади Цоков

Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, сочат данните от националната статистика за миналата година. Населението в България вече е по-малко от 6 милиона и половина, а само за годината сме с 35 000 души по-малко. От сдружение "Гражданска инициатива България 2050" събраха на дискусионен форум специалисти от БАН, представители на неправителствени организации с желанието да се търсят решения за преодоляване на този проблем. 

"Данните вървят в същата логика, в която години наред статистическите данни показват една постоянна тенденция на намаляване на българското население. За съжаление от преброяване на преброяване, което се прави приблизително на десет години, тенденцията се засилва. През последното десетилетие- от 2011 до 2021 година спадът на населението на България беше най-големият, който познаваме в съвременната ни история- с близо 850 хиляди души... Въпросът дали е криза, или катастрофа бе широко дискутиран... Част от участниците във форума, както и аз самият, смятаме, че сегашното състояние и перспективите пред демографията на България най-добре се охарактеризират с думата "катастрофа"... Положението е тревожно, бъдещето изглежда още по-тревожно, това налага да се вземат максимално бързо мерки... Ако не се предприемат радикални мерки процесът е необратим... Тенденцията за намаляване на населението не е само българска, тя е за цяла Европа. Във всички европейски страни наблюдаваме процес на зстаряване и на известно намаляване на "коренното" население. Страните, които не познават спад, или имат леко увеличение на населението са страните от Западна Европа с най-висок жизнен стандрат, които привличат много мигранти. Плюсът при тях се дължи на голямата положителна миграция, а не на положителния естествен прираст на населението... За съжаление България в рамките на Европа стои най-зле... Ако не се вземат мерки, тенденцията ще стане неудържима...", коментира Валентин Съйков, председател на сдружение "Гражданска инициатива България 2050".   

Демографският проблем не може да бъде решен с чиновнически мерки. Необходимо е гражданското общество да се заеме с изработването на дългосрочна стратегия за демографско развитие, смята Валентин Съйков.

"Младежката миграция може да се спре на първо място с вдигане на жизнения стандарт до равнищата в останалите европейски страни. Ние имаме сериозни проблеми в социалната среда и ако доходите са един важен фактор за миграцията навън, но не са само те- нека да добавим корупцията, чувството за справедливост и безперспективност сред широки слоеве от населението- това са едни психологически фактори, но те се базират на явните недъзи на нашето общество. Затова промяната трябва да бъде комплексна- във всички сфери на живота..."

По данните, които от статистиката обявиха за миналата година, област Видин е най-малката и с най-бързо застаряващо население. Над 31 на сто от хората са на възраст над 65 години. Пред Изабел Борисова хората посочиха какво изгони младите. 

"Синът ми е в София, защото няма работа тук. Той е медицински работник- къде- болницата умира, заплатите са никакви- кой ще дойде тук?... Няма работа, няма препитание... Трудно ще се върнат младите- трябва да се открият работни места... Кое работи във Видин, за да дойдат хората?... Няма фабрики, пенсионери и служители- друго няма... Трябва да има работа и заплащането да е достойно за тази работа. Тук предлагат такива заплати, с които не можеш да вържеш двата края, камо ли да мислиш за бъдеще и перспективи... Не стигат само за сметките... "

Когато говорим за тревожни тенденции в демографията, трябва да се имат предвид регионалните диспропорции, коментира Валентин Съйков. Трябва да се търсят комплексни решения за преодоляване на демографската ситуация в страната.

"Делът на лицата над 65 години във Видин е близо 1/3 от населението. По петите го гонят и други области... Когато говорим за тревожните тенденции в демографията, те се изразяват и в регионалните диспропорции. За тези региони на конференцията беше използван терминът "антропологическа пустиня", т.е. очертават се в следващите десетилетия райони, в които ще има сгради, все още запазени пътища, ако се поддържат, но няма да има хора, които да живеят, да работят поне в този необходим минимум, за да се поддържат социалните функции в тези региони..." 

Според заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, има законодателни инициативи, които да помогнат на региони като Видин да се спряват с демографския срив: 

"Това е сложен проблем, защото решението не е еднозначно. Обедняването на населението и високата инфлация също водят до изтичане на хора от държавата, защото всеки иска да живее нормално и достойно... Когато правилно решаваме икономическите проблеми на страната, и на регионите, ние създаваме условия хората да останат, да се завръщат тук, да работят тук. Вторият фактор е разкриването на работни места- трябва да има повече инвестиции, които се изразяват в производства, разкриване на различни нови дейности във всички сектори- в това отношение трябва да бъдат приложени мерки, които са свързани с икономическия растеж... За мен първото решение на демографския проблем е отговорно управление на държавата с добро познаване на икономическите процеси... " 

Още от коментарите чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45