Днес на литургията чухме евангелския разказ за това, как Господ Иисус Христос изцелил болния човек, който много години лежал край къпалнята. В тази къпалня веднъж в годината ставало чудо. Водата внезапно се раздвижвала, сякаш някаква невидима ръка разбърквала водата и първият, който влизал в нея се изцелявал от каквато болест боледувал. Но този човек, поради своята немощ не могъл да влезе във водата пръв, защото не бил способен бързо да се придвижи. И това продължавало 38 години.
Преди всичко ни учудва необикновеното търпение на този човек. Десетки години той не загубил надежда. Възможно било отдавна да е изпаднал в отчаяние, но той съумял да преживее голяма част от живота си в очакване. И не се излъгал. Той бил изцелен от Христос. Този човек бил болен от физическа разслабленост, ние пък сме болни от по-страшен недъг. Ние сме разслаблени духовно. Не можем нищо да направим с този паралич, който е сковал душите ни с каменно безчувствие, с безразличие, с униние, със завист, сластолюбие и много други грехове. Понякога ни се струва, че нищо няма да се получи. Ние много години ходим на църква, изповядваме се, причастяваме се, молим се, според степента на силите ни, стараем се да четем нещо душеполезно. Но в резултат какво се получава? Нищо... Ние си оставаме все същите, а понякога ставаме дори по-лоши. Първоначалната ревност по Бога отначало ни е давала сили, но със времето пресъхнала. Леност, сивота и каменно безразличие са започнали да проникват в душите ни. Отначало молитвата ни е съгрявала, давала сили, окрилявала, утешавала, умилявала, а сега… е нужно буквално да се повдигнем, хващайки се за косите, да се самопринуждаваме да почетем утренните и вечерните молитви.
При това мислите се разбягват в различни посоки, иска ни се по-скоро "да дочетем" и да полегнем или поне да поседим в креслото. Може би с ума си се възхищаваме от житията на светиите и подвижниците на благочестието, но все пак бихме предпочели през лятото да се излежаваме на хамак под нечия сянка, под палма на брега на морето и недалече да има хижа, и непременно с климатик, защото е горещо. Египетските подвижници Антоний и Макарий не са имали климатик, затова са велики. А ние сме "малки"… така не можем. А главното, честно казано, иска ни се покой, охолство, здраве и никой да не ни закача и досажда. Ето такива сме всъщност, ако трябва да бъдем откровени. Ние не сме просто разслаблени, "разслаблеността" е това, което е идеал за нас, често недостижим, но много желан. Ние се каем ту за едно, ту за друго, а често за едно и също, но в нашия живот и в нас, в крайна сметка, нищо не се променя. С времето започваме да разбираме, че едва ли някога ще променим нещо. Грижите могат да станат повече, болестите също, но по-добри няма да станем – това е вярно. И този факт не може да не плаши вярващия човек. А по-нататък какво? Или скърби ще ни връхлетят и ще ни направят по-възприемчиви към духовния живот, или ние трябва да се смирим до максимално възможния за нас предел. Защото в такова "разслаблено" състояние, надеждата може да бъде само една - на Божията милост към нас.
Ние не сме в състояние сами да се излечим, ние можем само да се борим или да се опитаме да се борим със себе си. Но само Бог може да даде изцеление от страстите и греха. За това не трябва да губим надежда в Бога. Разслабленият при "овчата къпалня" не загубил надежда и не бил посрамен в своето очакване. Остава ни също надеждата в Бога, Който "немощното лекува, и недостигащото изпълва". Амин.
В рубриката "Съвременна Библия" – в началото на седмицата чествахме Деня на труда. Определени хора презират труда и се превръщат в безделници или хитреци. Други пък го издигат като смисъл на живота си. Кои мислите, че са повече? Нито едните, нито другите! За съжаление, най-много са хората, които няма да се потрудят за най-важното – за спасението на душата си!
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
10 автори участват в шестото издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“. Според регламента в конкурса участват български автори, издали сборник с разкази през 2024 и 2025 година. Те ще бъдат оценени от жури с участието на писатели, представители на Община Берковица и Министерство на културата. Участващите в конкурса творци..
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..