Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зора Аврамова - за спорта и възраждането на Динково

Снимка: Радио ВИДИН


Зора Аврамова от Динково е гост днес в "Думата имат старейшините". Спортът е важна част от живота на Зора, тренирала е баскетбол, има успехи в спортната стрелба, била е и национална състезателка в тази дисциплина. До 4-ти клас е учила в родното си село, 8-и клас завършва в Дреновец, след което учи в Техникум по индустриална химия във Видин. 

 "... В Дреновец ние бяхме най-добрият баскетболен отбор, училищен отбор, бяхме много добри баскетболистки... И отидохме във Видин да учим Техникум по индустриална химия, дори нас ни приеха без всякакъв приемен изпит. Хари Яръмов, той беше нашият треньор по баскетбол, училищен, в техникума. Значи, интересното за баскетбола е, и аз много го обичам, защото той развива качества, физика и т.н. Но не бях много добра в тичането и винаги бях крило, ляво или дясно. Всички тичат, борят се за топката и дриблират, обаче аз стоя, чакам в едно от крилата и когато дойде удобен момент, щом ми подадат топката, и аз - право в коша... Между другото, още в първи курс и минаха, тогава имаше доброволна организация, и Нистор Стоянов и Живо Долашков ми бяха треньорите по спортна стрелба. Но как стана това, как ни намериха? Ами те минаваха по училищата и събираха учениците и ни водеха в базата в "Баба Вида", където беше стрелбището. Там беше моето хоби... Участвах 69-та година от техникума в международно състезание, бях в националния отбор по спортна стрелба. Да, с Таньо Киряков, познат е от по-старите стрелци, Гроздева, Лечева, те са вече по-младото поколение..."

Зора Аврамова е участвала в международен летен биатлон в Полша, като заедно със своите съотборници се класират на призовото трето място. Първата ѝ работа е в профсъюзното кино, след това работи в Химическия завод във Видин и като главен касиер в Националния спортен тотализатор. В момента живее в Динково, където казва, че има мисия да възроди малкото населено място:

 "... Сега вече се установихме постоянно да сме в Динково. Животът тук, как да кажа, птичките пеят, дърветата цъфтят, аз обичам земята, обичам цветята, тук с децата имаме доста приятна атмосфера. С доста хора от селото се познаваме и всичко е толкова приятно и в същото време толкова тъжно. И затова трябва да има някой, който да поеме щафетата. И аз се радвам, че моите деца и моите внуци намират техни съмишленици и техни съученици, които поемат заедно и се връщат тук, в гнездата си, в корените си... Връщат се тук, завръщат се, дето се казва, те си идват по празниците, когато имат свободно време от работата. Но планират един ден и те да си дойдат тук..." 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Националната награда „Йордан Радичков“ отново търси най-добрите разкази

10 автори участват в шестото издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“.  Според регламента в конкурса участват български автори, издали сборник с разкази през 2024 и 2025 година. Те ще бъдат оценени от жури с участието на писатели, представители на Община Берковица и Министерство на културата. Участващите в конкурса творци..

публикувано на 25.08.25 в 13:00

"Неделник" от 24 август 2025 година

„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..

публикувано на 24.08.25 в 13:05

Да се отнасяме с благоговение и любов един към друг

В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..

публикувано на 24.08.25 в 08:00

Възмездие в "Ресторант"

В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..

публикувано на 22.08.25 в 17:05

Томи - пратеница на съдбата

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка"  ви представяме  кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...

публикувано на 22.08.25 в 15:30

Антикварната книжарница на Анжела

Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите.  Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...

публикувано на 22.08.25 в 15:10

Доброволци обновяват детска площадка във Видин

От години детската площадка  на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..

публикувано на 22.08.25 в 14:31