Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека Видин

История за втория шанс и щастливия край

Снимка: Радио Видин

Френският психолог Анес Мартен-Люган решава да опита нещо ново, пишейки романи, и смело може да твърди, че ѝ се получава. Нейната тайна е в умелото улавяне на емоциите, в таланта ѝ да пристрастява читателя, да го превръща в част от героите си. Защото тя пише за хора като своите читатели. За влюбени, наранени, четящи, самотни… За оцелели и оцеляващи. Нейните герои са емоционални и раними, деликатни и симпатични. Сякаш ги познаваш и то не от вчера, и наистина искаш да им се случват хубави неща.

Може би вече сте попадали на романа "Щастливите хора четат и пият кафе", в който главната героиня Диан току-що бе изгубила съпруг и дъщеря в ужасяващ инцидент и трябваше да се справя с последствията от това. Трябваше да спасява опустошената си психика и сърцето си. И тя го направи, заминавайки от родния си Париж за близката, но много различна Ирландия, за да се опита да започне начисто, доколкото е възможно, ако изобщо е възможно. А в Ирландия срещна Едуард.

В края на романа тяхната история изглеждаше напълно завършена, макар и не по най-добрия начин – точно като в живота. Понякога и всъщност доста често, нещата се случват именно така и няма кой да го знае по-добре от един дипломиран психолог. Въпреки това поне в книгите краят трябва да е щастлив. Така сме свикнали. Затова можем да въздъхнем с облекчение – продължението е факт, Диан има своя втори шанс, Едуард също.

"Влюбените в книгите никога не спят" е продължението от което тяхната история може и да нямаше нужда, но читателите на Анес Мартен-Люган имаха.

Изминала е една година от завръщането на Диан от Ирландия. Намираме я отново в Париж, където току-що е станала единствен собственик на книжарницата с необичайно име "Щастливите хора четат и пият кафе", дала името и на първия роман на Анес Мартен-Люган. Успяла е да се пребори със собственото си семейство за своя малък книжен уют, за възможността сама да решава от какво имат нужда и тя, и книжарницата, а до нея както преди е верният, макар понякога дразнещо провокативен, шумен и пъстър Феликс.

Работата в книжарницата е единственото, което спасява Диан от ново потъване в депресия. Тя иска да докаже, че е достатъчно силна да живее с раните си без да ги забравя, да ги приеме и да се справи с последствията от тях, точно както в предишния роман, където същият порив я отвежда в Ирландия при Едуард. Днес това желание да поеме дъх я е върнало обратно във Франция. Време е за нова крачка. Има още хора, пред които да се доказва, но преди всичко пред себе си, разбира се. Всъщност най-вече и единствено пред себе си.

С помощта на приятно смахнатия Феликс нещата в книжарницата потръгват. Потръгват така добре, че Диан дори успява да диша с една идея по-леко, макар товарът от болезнени спомени да е все така смазващ. Е, продължава да пуши и да пие кафе с темпове, които стряскат, но всичко останало изглежда наред. Диан е готова дори да се остави в ръцете на Феликс, който е взел твърде присърце задачата да върне своята приятелка обратно в живия живот, да ѝ осигури нови преживявания и най-вече срещи с мъже. Ентусиазмът му е леко задушаващ, но неукротим.

И когато през вратата на книжарницата влиза Оливие, той изглежда и звучи като почти всичко, от което Диан има нужда в момента. Той е онова, от което сърцето ѝ има нужда, за да се възстанови.

Докато Едуард не се появява в Париж.

Не, той не търси Диан. Цяла година не е отговарял на съобщенията ѝ, не е приемал позвъняванията ѝ. И двамата са приели, че общата им история е стигнала до логичния си тъжен край. Не е болка за умиране на фона на далеч по-страшните неща, които се случват понякога. Само че този път Едуард изглежда е човекът, който има нужда от своето бягство, от своето търсене на смисъл, а двамата заедно имат нужда от малко по-различен край. Нима повярвахте, че нещата са приключили?...

Анес Мартен-Люган ни поднася една история, която звучи толкова човешки, че чак е реална. Не е необходима – читателят винаги може да спре да чете историята на Диан и Едуард още след първия роман, – но е идеалното продължение за онези, които не могат и не искат да приемат, че в книгите краят може да не е щастлив, любовта може да не е всесилна. Едно продължение, което не е от значение, но стопля. Като комбинация от чаша кафе, скъпа цигара и хубава книга.

И все пак една вратичка отново остава отворена. Ами щастливият край за Оливие?...


По публикацията работи: Гергана Панова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"За" и "Против" държавни магазини в пощенските клонове

Лидерът на ДПС - Ново начало Делян Пеевски предлага създаване на държавна хранителна верига в пощенските клонове с ограничена надценка до 10%. Инициативата цели да подпомогне българските производители и да осигури достъпни цени за потребителите. Планира се включването на около 100 български стоки, като финансирането ще бъде осигурено чрез..

публикувано на 10.03.25 в 17:15

Над средната за страната е заболеваемостта от рак на дебелото черво в Северозапада

Комплексен онкологичен център /КОЦ/ Враца ще освети тази вечер сградата си в синьо, за да привлече вниманието на обществеността към тревожната статистика за заболеваемостта от рак на дебелото черво в Северозападна България. Това обясни зам. управителят по медицинските дейности на лечебното заведение д-р Румен Стефанов и оповести данни за случаите..

публикувано на 10.03.25 в 16:03
Румяна Димитрова, имиджов консултант

Как да носим ретро стилове в съвременния свят - съвети и вдъхновения

Настъпи времето от месеца, когато обсъждаме различни модни въпроси. Днес ще говорим за това как да носим съвременни версии на ретро стилове . Тъй като ретро стиловете никога не излизат от мода. Винаги има нещо в тях, което ни кара да се връщаме към миналото. Но как да ги адаптираме към съвременния начин на живот, без да изглеждаме като, да..

публикувано на 10.03.25 в 14:00

"И още сто хиляди" - първата стихосбирка на актрисата Цветана Горкиева

Актрисата от Врачанския драматично-куклен театър Цветана Горкиева издаде първата си стихосбирка , която носи заглавието "И още сто хиляди" . В книгата са събрани около 90 стихотворения и един кратък разказ, който, както казва авторката, е "бонус" за читателите. За  Цветана Горкиева  писането е едно от хобитата ѝ от ранна детска възраст, като..

публикувано на 10.03.25 в 13:00
проф. Александър Чирков

"Кой е професор Чирков?"

В рубриката "Памет нашенска" припомняме за българския лекар проф.  Александър Чирков - едно от големите имена в кардиохирургията.  Признат не само у нас, но и по света заради постиженията и професионализма си в сферата на сърдечните болести. Роден е на 27 януари 1938 година в град Лом , в ромско семейство, като рожденото му име е Фарук...

публикувано на 10.03.25 в 12:15

В „Музикална зона“ слушаме Пабло Алборан

  Днес ви каня на едно нежно пътуване с испанския певец, музикант и композитор Пабло Алборан, известен със своята романтична музика и впечатляващ вокален диапазон. Роден е през 1989 г. в Малага. Първите си песни композира, когато е едва 12-годишен.  И усърдието му дава резултат – през 2011 г. Пабло получава 3 номинации за латино наградите Grammy...

публикувано на 10.03.25 в 09:00

"Неделник" от 9 март 2025 година

Всеки град и всяко село има своята история. Известна, но и потайна. В историческите книги е съхранена голяма част от тази история. Академичната. Но има и чисто човешки истории и спомени, които остават в семейството или биват споделени с най – близките. Чисто човешки истории. Спомени. Спомените си за някогашният Видин ще ни сподели коренякът..

публикувано на 09.03.25 в 13:45