Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кои са най-честите нарушения на трудовите права у нас?

Снимка: БГНЕС

В Годишния доклад на КНСБ за нарушените трудови права в България има информация за близо 20 000 сигнала, подадени към структурите на синдиката в цялата страна. Сред най-честите нарушeния са възлагането на работа, която не е свързана със задълженията ни по длъжностна характеристика, работодателите не организират безплатни медицински прегледи, не се получават допълнителни възнаграждения за работата на отсъстващ колега, която извършваме. Според доклада работодателите се намесват често в дейността на синдикалната организация, не дават възможност за ползване на целия платен годишен отпуск. Съществуват и нарушения за това, че един служител е назначен на една длъжност, а работи друго, възлага се работа по време на отпуск/болничен. И едно от най-често срещаните е работата повече от 40 часа на седмица при петдневна работна седмица и неизвършено заплащане за положен извънреден труд. 

Какви са най-честите нарушения на трудовите права у нас? От КНСБ предложиха да бъде въведено "правото на изключване". Това означа, че след приключване на работното време работодателят не трябва да дава задачи и да се обажда на своите подчинени. Същото важи и от колега към колега, както и от клиенти към работещи. Работникът не трябва да носи отговорност да отговаря на обажданията на своя работодател. Тъй като това не може да се прилага във всяка сфера, КНСБ настоява да има вариант това право да се договаря и чрез колективния трудов договор и форматите, в които то да бъде регулирано. Предложението идва по повод  сигнал, подаден от близо 200 души, които посочват, че работят от разстояние и получават задачи по имейл и по телефон след изтичане на работното им време. Това обяви вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, който представи основните данни, изводи и препоръки от Осмия годишен доклад за нарушенията на трудовите права в България.

"Докладът за поредна година показва нарушения в две насоки - това са нарушения, свързани с работното време и нарушенията, свързани със здравословните и безопасни условия на труд. Все по-чести стават злоупотребите с работещите, които продължават да полагат извънреден труд без той да е законово регулиран и съответно законово изплащан. Все по-често се налага работещите да остават извън времето, което е формирано за труд, работят по време на отпуските, по време на почивните дни, дори работят и по време на болничен. Това е и заради намаляващия персонал във всяка една сфера, работата се увеличава и съответно някой трябва да я свърши. Всичко това, обаче, е за сметка на здравето и свободното време на работещите." 

Започнаха ли българите да търсят правата си по-често през последните години - това попитахме още Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ:

"Категорично "да", станаха по-търсещи правата си и това се дължи и на информационните кампании, които синдикатите правят ежемесечно във връзка с различен вид нарушения. На хората мисля, че вече не им е толкова забавно от ситуацията в страната ни, при положение, че има разпоредби, но тези разпоредби така и не се спазват. Всички работещи трябва да знаят, че вече има достатъчно информационни източници, съответно и структурите на синдикатите в цялата страна, откъдето могат да получат информация какви са правата им и съответно какво следва да направят, когато считат, че техните права са нарушени." 

Годишният доклад на КНСБ за нарушените трудови права в България показва, че не липсват сигнали, свързани с тормоз на работното място и дори заплахи на работодатели. Нормално ли е това?

"Много спешно трябва да бъде ратифицирана Европейската конвенция за насилие и тормоз на работното място, тоест предотвратяване на тези случаи, защото в Кодекса на труда все още няма дефиниция на понятията "тормоз" и "насилие", когато някой осъществява това спрямо работник или служител. Затова законът много ясно трябва да каже какви са отговорностите и какви са санкциите при положение, че има такива случаи", допълни Тодор Капитанов.

Според доклада за нарушенията на трудовите права, експлоатация има и при нарушенията, свързани с работното време и почивките. Хората масово не успяват да използват своите почивки. Остават на работа след работно време, нямат възможност и за технологични почивки. Това води до пренатоварване и стрес на работното място. 

Какво казват видинчани по темата проверихме в анкета.

"Работила съм в тази сфера, кое е било наред, кое - не, а сега при фирмите - осигуряват на минимална работна заплата, а под масата дават, та отиват при социалните и взимат помощи. Не можем да се оплачем, защото те са навързани всичките... Може с работното време, а може би и с отпуските. Във Видин всички са доволни и затова така и ще продължаваме... Чула съм, че има някои частници, които не плащат пълни осигуровки, а плащат само частични осигуровки на работниците. Допълнителният нощен труд не знам как се плаща, но е много малко", коментираха видинчани.

Според данни от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" броят на извършените проверки е 42 396. Констатираните нарушения от инспекцията са 191 200. Това означава, че на една проверка инспекторите установяват средно 4,5 броя нарушения. През 2021 г. статистиката сочеше 4 броя нарушения на проверка. Това означава, че за 2022 г. има увеличение. В КНСБ пък са постъпили през различни канали общо 19 625 сигнала за нарушения. Както инспекцията по труда, така и КНСБ, констатират, че най-много нарушения има в сферата на основните и безопасни условия на труд - 3862 броя. На следващо място са нарушенията по повод заплащането на труда (2940), а на трето - работното време и почивките (2455). Имат ли доверие видинчани и какви са най-честите нарушения, за които търсят съдействие от Дирекция "Инспекция по труда - Видин"? Разговаряхме с директора на териториалната структура Надежда Симеонова.

"Сигналите, които постъпват в Инспекцията по труда засягат предимно трудовите правоотношения. Тези сигнали най-често са свързани със заплащането на труда, с възникването или прекратяване на трудовите правоотношения. Примери за такива постъпили сигнали са случаи, при които работниците се оплакват, че не им е платено договореното, след като са работили без трудов договор и са били освободени. В тези случаи контролните органи на Инспекцията по труда са възпрепятствани да се възползват от правомощията си да обявят съществуването на трудовото правоотношение, тъй като не могат да установят дали лицето полага труд. Те не могат да принудят работодателя да изплати дължимите суми, тъй като няма писмени доказателства, че той наистина ги дължи"- поясни Надежда Симеонова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Георги Киряков

Георги Киряков: Обществото е разделено между клиентелизма и надеждата за спасител

С предвещание за високо напрежение започна есенният политически сезон.  Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който поставя фокус върху подчинението на институциите. От Възраждане пък обещават редица протести, които целят сваляне на правителството.  Докато страната все още в очакване да приеме еврото от..

публикувано на 11.09.25 в 10:00

Започнаха дебатите за първия ни бюджет в евро - ще излязат ли сметките?

До края на месеца предстои да започне бюджетната процедура за Бюджет 2026 година. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на брифинг в Министерския съвет. Има определен нормативен ред, свързан с изготвянето и с процеса, по който преминава бюджетната процедура за Бюджет 2026 г. Предстои да бъде даден старт на тази процедура, да..

публикувано на 10.09.25 в 10:45

Индекс мери общественото напрежение на българите

Индекс на общественото напрежение ще измерва степента на тревожност и спокойствие на българите.  Ще се изготвя от Центъра за анализ и кризисни комуникации (ЦАКК) и социологическа агенция "Мяра" на всеки три месеца.  Ще предвижда и реакциите на хората, каза  доцент Александър Христов от Център за анализ и кризисни комуникации. "Ще..

публикувано на 09.09.25 в 12:33

Ще бъде ли решен проблемът с манипулираните километражи

Проблемът с манипулираните километражи засяга голям процент от автомобилите втора ръка у нас.  Потърпевши от измамата са собствениците, коментира за Радио ВИДИН евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е пряко ангажиран с намирането на решение на проблема. Освен финансовата загуба, която търпят собствениците, под въпрос е и..

публикувано на 08.09.25 в 11:00

Жители на Раковица: Живеем със спомени, но и с поглед напред

В рубриката "Добро утро, кмете" поемаме на кратко, но вдъхновяващо пътешествие из българския Северозапад. Ще се спрем в едно малко, но живо кътче от страната - не само с красива природа, но и с хора с големи сърца. Ще научим истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. И..

обновено на 05.09.25 в 17:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Делян Пеевски е продукт на системата, а не причина за нея

Със заявки за сблъсъци между власт и опозиция започва новият политически сезон.  Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който акцентира върху корупцията по високите етажи.  Макар че началото на парламентарната сесия беше съпътствано от протест, от управляващото мнозинство изразяват увереност за консолидация в..

публикувано на 04.09.25 в 10:00

Ще има ли нова минимална заплата от догодина?

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предлага минималната работна заплата да достигне 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Това увеличение от 12.6% ще засегне доходите на близо 600 000 души в България. Минималната почасова ставка ще бъде 7,31 лв. (3,74 евро). Повишението на минималната заплата ще подобри финансовото..

публикувано на 03.09.25 в 10:45