Коя всъщност е Вики? Познавате я. Всички я познаваме!
Любовта е чувство, което искаме да даваме и да получаваме. Това изглежда като най-нормалното и естествено нещо на света, първичен импулс, с който се раждаме, и така трябва да бъде. Любовта на мама и татко към децата, на децата към мама и татко, на мъжа към жената, на жената към мъжа. Вкъщи трябва да е най-сигурното, топло и уютно място на света, където да преживееш дори световен апокалипсис без особени тревоги, защото най-близките ти хора са до теб. Би трябвало да е така, нали?
Ключовите думи са "би трябвало". Но твърде често не е. Твърде често вкъщи е мястото, от което бързаш да излезеш, за да поемеш дъх по-дълбоко без това да предизвика нечий гняв. Твърде често там се прибираш със свито сърце, стъпвайки предпазливо. И не разбираш. Това ли трябва да е любовта? Така ли трябва да я усещаш? Да те плаши до смърт.
Романът "Новата прическа на Вики" още с излизането си даде заявка, че ще е нещо ново за литературния пазар у нас. Авторката Цветелина Цекова беше може би първата, която посмя да отвори възможно най-широко вратата и да покаже един от сериозните проблеми на обществото ни в пълния му размер, с всички ужасяващи подробности, от които ни се иска да отвърнем поглед. Домашното насилие! Показа ни страха, болката, крясъците, обидите, раните, синините, счупените кости и зъби на жертвите, които обществото все още предпочита да се преструва, че не вижда и не чува. Показа белезите по телата и умовете на жените, които, ставайки жертва на собствените си близки, всъщност стават жертва на всички онези, които отвръщат поглед, пропускат съседските скандали покрай ушите си и са убедени, че е по-добре да не се намесват. Защото "това са семейни работи", нали? А дали?
Вики е една от многото. Както самата Цветелина Цекова казва в едно свое интервю, Вики е комшийката. Онази непохватната, която все се удря във вратата и шкафа. Тя е учителка, актриса, домакиня, мениджър в голяма компания… Вики е всяка четвърта жена в България според неофициалната статистика, защото официална такава все още никой няма смелостта да направи. Една от жените минали през ада на домашното насилие във всичките му разновидности.
А Цветелина Цекова не е просто писател, решил да се пробва в една деликатна тема. Тя е Вики. Тя пише собствената си история, разказва за собствения си път през нещо, през което никой не би трябвало да бъде оставян да минава сам. За борба, в която най-много имаш нужда от помощ, а е твърде вероятно вместо помощ да получиш обвинения. "Сама си си виновна!", "Ти си го избрала, сега ще си го търпиш!", "Ти постоянно го дразниш!" "Просто е уморен и затова е избухлив!", "Когато не пие е душа човек, ама като пийне…"
Тя насочва прожектора към най-мръсните и тъмни места в отношенията, към най-грозното проявление на човешката същност – насилието над по-слабите, които са ти се доверили. Насилието над онзи, който е допуснал да се влюби в теб, над онзи, който сам си създал, над онзи, който те е създал дори. Романът "Новата прическа на Вики" е съвсем малък по обем, може би защото по-голям щеше да е непоносим, и носи товар, който стоварва върху теб и почти те размазва, най-вече в момента, в който осъзнаеш, че може би познаваш поне една Вики. Или си една от тях. Или живееш с една от тях. Този роман крещи. Крещи с гласа на всички онези, които се преструваме, че не чуваме. Крещи от безизходица, от безпомощност, от обида, от страх и самота. Както може да крещи само човек, който е сам сред милиарди. Останал е без глас, може би само с надеждата всичко да свърши по-бързо, все едно как.
Според не едно, а 17 проучвания на психолози и терапевти 47 на сто от жертвите на домашно насилие развиват симптоми на депресивни разстройства. 32 на сто от жените, настанени в психиатрични отделения са жертви на домашно насилие. При 45 на сто от жените, настанявани в кризисни центрове и приюти за жертви на домашно насилие, се наблюдава посттравматично стресово разстройство. Това е само статистика. Зад нея обаче стоят хилядите разбити съдби на хиляди Викита и техните деца, потенциални бъдещи Викита.
А откъде започва пътят към спасението? Може би от една нова прическа в лилаво, синьо, розово, дори зелено.
Грейс Бернард е 28-годишна красива, привидно съвсем нормална жена, но с необикновена история. Работата е там, че тя има зад гърба си вече шест убийства – някои брутални, други – не чак толкова, но в момента по ирония на съдбата лежи в затвора заради убийство, което не е извършила. Не го беше замислила така, но… Не се заблуждавайте! Грейс не е..
Днес се срещaме отново с Милена Вълкова от Видин - сладкар , която вече добре познавате. Запознахме ви с нея миналата година, когато тя се завърна от Италия и донесе със себе си не само вдъхновение, но и вкусовете на едни от най-обичаните италиански десерти и напитки. А за това, вярваме, всички сме ѝ благодарни! Това лято Милена планира да..
Днес фокусът е върху всички кучета и котки, които живеят по улиците на нашата страна, защото отбелязваме Световния ден на бездомните животни. Денят се чества за първи път в Холандия през 2010 година. Целта е да се напомни, че ние, хората, имаме вина за присъствието на животни по улиците и е наша отговорност да се грижим за тях. Бездомните..
На днешния ден отбелязваме Деня на психолога , и разбира се, срещата ни днес е с професионалист в тази област. Запознаваме ви с Виолина Славкова , родена във Враца, която открива страстта си към психологията още в началото на своето образование. Тя започва с бакалавърска програма по "Социална педагогика" в Софийския университет, където..
Днес ще ви срещнем с Виктор Василев от град Вършец, който отговаря на един от най-важните въпроси за човечеството, които си задаваме всеки ден. И не, не е въпросът: "Има ли извънземни?", а е питането: "Какво да ям?". Сигурна съм, че няма човек, който да не си е задавал този въпрос, особено в забързаното ни ежедневие, когато се приберем късно от..
Рабишкото езеро в последните години постепенно се превръщаше в блато , след продължително спиране на водоподаването, което доведе до критично ниски нива на водата. Преди година и половина граждани сигнализират на народния представител от Видин Любен Иванов, че входящата деривация е компрометирана, поради което няма приток на вода. Сега..
Видин стана част от националната инициатива срещу агресивната хазартна реклама. Това стана възможно след като видинската доброволческа организация "Национални Бойци за Промяна" осигуриха билборд в подкрепа на кампанията срещу хазарта. Реализацията на антирекламата срещ у хазарта не се е случила безпроблемно, имало е няколко отказа да бъде поставено..