Долна и Горна Бела речка - кътчета от рая

Проблем е автобусният транспорт, има автобус само до Вършец два дни в седмицата.

публикувано на 07.07.23 в 14:50

Снимка: радио Видин

Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще ви отведем в две прекрасни планински селца, които носят едно и също име, това са Долна Бела речка и Горна Бела речка. Намират се на километър разстояние едно от друго в северозападната част на Стара планина, на 500 м надморска височина, по пътя между Вършец и гара Лакатник.

Районът е планински, реката, която тече тук също е планинска, буйна и пенлива, в летните дни разпръсква прохлада и чистота. Пътят ни минава по красивия каменен мост "Бърдара". Този път води до София през Лакатник, само на 70 км е столицата.

Имената на двете села идват от река Бела речка (по цвета на водата), приток на река Ботуня. Част от прилежащата територия на Долна Бела речка попада в защитената територия Врачански Балкан на "Натура 2000“.

Долна Бела речка е родното място на известния писател и фолклорист Димитър Осинин, един от инициаторите за организирането на популярния през 70-те год. на ХХ в. събор на народното творчество в Северозападна България "От Тимок до Искър”, провеждан в Белоградчик.

Днес в двете села са останали общо 130 жители, 80 в Долна, 50 в Горна Бела речка, предимно възрастни хора.

Валери Тодоров е кметски наместник вече 12 години на двете села, той е роден тук, живее тук и е основният помощник на местните хора и основният организатор на всички празници, които се отбелязват от населението.

"Летният сезон са повече хората, идват си от градовете...Сред Чипровското въстание са се преселили тук хората...Реката ни е планинска, не е опасна, няма наводнения даже, коритата се почистват...Хората тук са над 65 години...Работа се намира в София, във Враца...Поддържаме гробищния парк, църквата, косим...Вторник и петък идва автобус, който кара хората до Вършец..."

Храмовият празник на село Долна Бела речка е на 26 декември, на Димитровден, църквата "Свети Димитър" е строена преди 100 години, през 1863 г., красива, каменна и днес на храмовия празник събира хората от селото. Всяка година се прави курбан на Димитровден.

Хората тук не могат и да си мечтаят за истинско здравеопазване, защото достъп до болница и поликлиника нямат, все пак идва 2 пъти в седмицата фелдшер, има и медицинска сестра, това е Ванчето, която се отзовава, когато имат нужда от нея, хората тук имат късмет с нея:

"Няма къща, в която да не съм влезла, за превръзка, за инжекция, рани превръзвам..Няма кой да дойде, няма кой. Който ме помоли , не съм отказала на никого...Въпросът е, че няма кой да помага на хората, мен , ако ме няма ,на тия хора кой ще помага?"

В близкото минало в селата е кипял живот, имало е 500 -600 жители, и затова през 80-те години се строят големи сгради - кметството, голям универсален магазин, имало е и училище, селото е било общински център. Хората са работили в кравеферми и овцеферми, в земеделието и горското стопанство, обяснява кметският наместник.

Основен проблем на селото са бездомните кучета, които са подхвърлени тук, а днес те се размножават и хората ги хранят. Община Вършец трябва да кастрира кучетата, смятат хората.

Купувачи на имоти не липсват, цените варират от 20 до 40 хил. лв. в зависимост от състоянието на къщите. Селото е чисто и спокойно.

Хората от Долна Бела речка ни чакаха пред малкото магазинче, от което те редовно се снабдяват с продукти. Срещаме се със семейство сравнително млади хора, които гледат внуците си тук, жена, която работи като пощаджийка и кака Ванче, медицинската сестра, която помага на хората при здравни проблеми. Ето какво споделят те:

" Четвърта година сме си тука на Бела речка, не е добре, защото пенсиите са малки, вересии имаме ...Животът е спокоен, работим, внуци гледаме, имаме магазинче ...Автобусът ни е проблем...С коли или такси ходим до Монтана, до Враца...Леля Ванче ни помага, ако някой закъса ...Децата ни помагат, само с пенсиите не става ...Аз съм пощальон, на мен животът ми е минал в Бела речка, тъжно ми е, защото знам какъв е бил животът тогава и какъв е сега...Тъжно ми е...Запада ни селото..."

Посетихме и Горна Бела речка, още по-нависоко, още по-диво, още по-зелено и с още по-буйна река. Тук е и вторият офис на кметския наместник, в бившето училище- сграда красива и достолепна, запазила спомените от миналото хубаво време.

Срещаме се с Красимира, възрастна жена, родена в това село, дълги години живяла в София. Цяло лято тя си е на село, направила е всички удобства за една селска къща, убедена е, че това е "кътче от рая" . В което се убедихме и ние.

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!