Доволни ли са общините в Северозапада от проектобюджета за 2023 година

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Общество'' в ''Посоките на делника'', 6 юли 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Започналата процедура за приемане на Бюджет 2023 отново изведе на преден план въпроса достатъчно пари ли предоставя държавата на общините и в частност - на тези в Северозападна България. 70% от бюджетите на общините се формират от трансферите и субсидиите от централния бюджет, а едва 30% - от местните приходи. На този фон проектобюджетът за 2023 година ще даде възможност на общините да оцелеят и нищо повече. Това коментира изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) Силвия Георгиева. 

"Числата, които са за общините в този бюджет, са тези, които бяхме договорили още през миналата година - първо с редовен, после със служебен кабинет. И те ще бъдат достатъчни на общините до края на тази година да покриват основните разходи за всички услуги, които предоставят общините, но нищо повече. Те са числа и суми, които ни гарантират непрекъсваемостта на финансирането на най-важните публични услуги - на детски ясли, детски градини, училища, социални услуги, културни институти, чистотата, осветлението, минимална поддръжка и ремонт на уличната мрежа. В тези числа няма бюджет, който да ни помага да вървим напред и да се развиваме - това са средства, с които ще можем да оцелеем", обясни Силвия Георгиева. 

Тя допълни, че сравнено с актуализираните числа на Бюджет 2022 година, ръстът на средствата за общините е 14% на макрониво. 

"70% от общинските бюджети идват като трансфери от централния бюджет и едва 30% от всички приходи на общините се формират от нашите собствени местни приходи - от данъците на гражданите, които те плащат за недвижимите имоти и за моторните превозни средства. Затова е толкова важно за общините да има приет държавен бюджет, тъй като ние сме силно зависими от трансферите от централния бюджет", посочи още изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България.

Няколко са сферите, в които има нужда от повишение на субсидиите от централния бюджет за общините и те включват превенцията на бедствията и компенсиране на ръста на инфлацията в строителния сектор, каза още Силвия Георгиева:

"Собствените приходи на общините не компенсират ръста на инфлацията, тъй като те са приходи от нашите данъци върху недвижимите имоти и върху моторните превозни средства. Докато приходите в държавния бюджет се влияят от инфлацията - при високата инфлация приходите от ДДС, например, многократно нараснаха. Така че е много важно за нас числата, които ще видим в окончателно приетия държавен бюджет да адресират по адекватен начин и инфлационните процеси."

Според кмета на община Белоградчик Борис Николов, с предложения проект на бюджет на държавата за 2023 година общините ще обеднеят още повече. Основният проблем е, че не се предвижда увеличение на изравнителната субсидия за общините и по никакъв начин не се компенсира високата инфлация, каза Борис Николов. 

"Прави впечатление, че при едни от най-важните субсидии няма увеличение - например изравнителната субсидия си остава абсолютно същата, без никакво изменение от 2022 година... Зимното поддържане също няма увеличение. Капиталовите разходи почти нямат и те никакво... Прави впечатление, че по-сериозно е увеличението на държавните дейности - в субсидиите за държавните дейности, където общините нямат пряко отношение, ние просто сме преразпределители на тези пари - за образование, здравеопазване, социални дейности... В общи линии това е картината. Имайки предвид каква е инфлацията, която с натрупване нараства значително - аз мисля, че в последните две години е над 30%, не се компенсира. Така че с този бюджет общините ще затъват все повече и повече", коментира Борис Николов. 

Темата за необходимостта от специална подкрепа за Северозапада от години се коментира както от икономисти и анализатори, така и от политиците. В проектобюджета обаче липсват политики в тази насока, посочи още кметът на община Белоградчик. Той отбеляза, че може би ако не се гонеше на всяка цена постигане на 3-процентов дефицит, бюджетната рамка би изглеждала по друг начин.

В Монтана започва подготовката на общинския бюджет, коментира пред журналисти кметът Златко Живков. Той съобщи, че работата по общинската бюджетна рамка започва незабавно с цифрите, които към момента са известни. 

"Очаквам до края на месеца - дори малко по-рано от края на месеца, 49-ото Народно събрание да приеме бюджета на Република България... Което означава, че и общините трябва да стартират успоредно това нещо... Така че предупредих днес колегите си, че повечето от отпуските ще бъдат в юли, тъй като най-вероятно август ще бъде сигурно почивен за Парламента, ако си свършат работата, но за общините - не. И поради тази причина започваме отсега, успоредно, с числата, с които работим и които имаме. Разбира се, те са условни, но са важни. И ние няма да чакаме последния ден", отбеляза Златко Живков. 

Малко над 26 600 000 лева са средствата, които ще получи от централния бюджет Община Лом. Увеличението в сравнение с 2022 година е около 15%. То обаче се дължи основно на увеличението на стандартите за държавно делегираните дейности, отбеляза кметът Георги Гаврилов. Според него основен проблем е недостатъчният размер на субсидията за капиталови разходи, която не дава възможност да бъде реализирано всичко планирано. 

"Целевата субсидия за капиталови разходи гледам, че е отпуснато около 1 105 900 лв., или това са около 63 000 лв. повече от средствата, които са за миналата - 2022 година. Което в крайна сметка е крайно недостатъчно както за ремонтиране и поддържане на сградите общинска собственост, така и за поддържане на инфраструктурата на територията на общината... Една изравнителна субсидия, която е леко повишена - с 96 000 лева повече сравнение с 2022 година, тоест пак е крайно недостатъчно, имайки предвид инфлационните процеси, които следват в държавата. Имаме и други целеви трансфери - има едни за местна дейност, които са от порядъка на 192 900 лв., с което се надяваме, че ще подпомогнем издръжката на местните дейности и отчасти ще компенсираме изоставането на размера на работните заплати на служителите в тази дейност", каза Георги Гаврилов.

Той допълни, че основно средствата за капиталови разходи ще бъдат инвестирани в подобряване на инфраструктурата - ремонти на улици и изграждане на паркинги. 

Тази бюджетна рамка не дава възможност за развитие, а по-скоро за поддържане на функциите на Общината, коментира още кметът на Лом. 

"Ние изкарахме вече повече от половината година без бюджет, остават ни още три-четири месеца до местните избори. Евентуално ще се постараем да се включим в законовите параметри, да спазим закона - и на плащания, и на харчове. Трудно е... Ако Ви кажа, че е много хубав бюджетът, просто няма да е вярно.  Ние разбира се сме наясно защо се прави такъв бюджет, наясно сме, че трябва да има 3-процентовия дефицит с оглед на влизането ни в Еврозоната", отбеляза Георги Гаврилов. 

Парите за общините в проектобюджета на държавата за 2023 година са недостатъчни - около това мнение се обединиха кметовете от Северозапада. Въпреки критиките на местната власт обаче, на редовното правителствено заседание вчера Министерският съвет одобри внесения от министъра на финансите Асен Василев бюджет за 2023 година. Следващата стъпка в бюджетната процедура е обсъждане на проекта в Парламента - първо в ресорните комисии, а след това и в пленарна зала. Предстои да разберем дали народните представители ще одобрят предложения от правителството бюджет или ще го прекроят. Тогава и ще стане окончателно ясно с какви средства ще разполагат общините до края на годината.