Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Усетиха ли дефлация жителите на Северозапада?

Снимка: Радио Видин

НСИ отчете втори пореден месец на дефлация в България през юни. На месечна база Индексът на потребителските цени е намалял с 0.4%, т.е. в страната вече се наблюдава тенденция за поевтиняване на средната кошница от стоки и услуги, която статистиката разглежда. През май месечният спад достигна 0.1%. Годишната инфлация продължава да се забавя - в рамките на очакванията на националните и международните институции - благодарение на спада при енергийните цени и на високата база от миналата година. През юни тя е 8.7%, което е най-ниското ѝ ниво от декември 2021 г. Според данните на националната статистика през юни спрямо месец по-рано поевтиняване се наблюдава при стоки, които поскъпнаха доста в последната година и в същото време са неизменна част от потребителската кошница, като олио (с 4.4%), мляко и яйца (с 1.9%) и зеленчуци (със 7.4%). Поевтиняване с около 8% се отчита при газообразните горива благодарение на поредното поевтиняване на природния газ в България. Цената на твърдите горива пада за месец с 2.3%, а автомобилните горива през юни - месец с повече пътувания, поевтиняват с 1.5%. Под 1% падат средните цени на облеклото и обувките, мебелите и домакинските уреди. С близо 7% поевтиняват пакетните туристически пътувания. От друга страна обаче сезонно самолетните билети отчитат ръст от 10.5%. Услугите и материалите за ремонти, чийто сезон основно е лятото, поскъпват с между 1 и 3%. С близо 10% през юни поскъпват и хотелските услуги, а с под 1% - посещението на заведения. Въпреки забавянето на годишната инфлация тя остава доста над средната за еврозоната. Все пак според авторитетните прогнози България ще завърши годината с едноцифрена инфлация. За двигател на поскъпването продължава да се смятат някои от основните хранителни стоки - статистиката отчита, че за година месото е нагоре с над 16%, а млякото, яйцата и зеленчуците - с близо една пета. Усещат ли жителите на Северозапада известно поевтиняване и на кои хранителни стоки?

"Аз не пазарувам, защото не съм добре със здравето. Децата пазаруват, а аз един хляб ако взема. Хлябът беше 1 лев, а сега е 1.49 лв ... Гледам, че олио бяха пуснали на 2.70 лв. и аз си купих две бутилки тогава. Друго не мога да забележа ... Пенсиите ни увеличиха, но сега ще си ги вземат като увеличиха тока ... Усеща се как, по-рано теглех една камара пари, а сега - не ... Абсолютно да, при тези храни - млечните, при месото не. Ще ядем риба бе, поне сезонът е добър за всеки - каракуда, сом, всичко излиза ... Никакъв спад не забелязвам в цените. Видях, че пелетите, слънчогледовите пелети са паднали и сега са на 5 лева чувал, обаче все пак има още какво да се желае ... Парите, които ни дават преди за пенсия стигаха, а сега уж повече дават, но не стигат." - коментираха видинчани.

Още през май Националният статистически институт обяви отдавна чакана новина - на месечна база общият индекс на потребителски цени отбеляза спад за първи път от началото на войната, а през юни тази тенденция продължи, при това по-осезаемо. С овладяването на цените на газа за последната година статистиката отчете и поевтиняване на газообразните горива с 40%. От юни миналата година досега пък автомобилните горива са поевтинели с близо 27%. Защо обаче инфлацията у нас забавя темповете си толкова бавно - това попитахме икономиста от ИПИ Адриян Николов:

"За съжаление тези процеси се случват доста по-бавно отколкото очаквахме и до голяма степен се управляват от големите институции и оценките, че поне в рамките на две - три години ще виждаме доста по-висока инфлация. Някои от другите фактори на производството просто не са се променили. Имаме по-евтини горива и енергия, но трудът продължава да расте и голяма част от консумативите продължават да растат също. Това води всъщност и до доста бавното поевтиняване на всичко останало."

Неизбежни ли бяха инфлационните процеси у нас предвид икономическите катаклизми през последните 2 години - това попитахме още Адриян Николов, икономист от ИПИ.

"До голяма степен да, тъй като трябва да имаме предвид, че инфлацията започна още с голямото печатане на пари в хода бавното възстановяване по плана за възстановяване и устойчивост. Тогава ЕЦБ наля много свежа ликвидност не само в българското икономика, но и в тази на цяла Европа, което неизбежно доведе до ръст на цените. Но това, което в крайна сметка "обърна каруцата", ако може така да се изразим бе началото на войната в Украйна." - уточни Адриян Николов.

В разгара на лятото за съжаление се срещат и редица нелоялни търговски практики, на които ставаме свидетели по време на своята почивка, което не може да остане незабелязано, говорейки за регистрирана дефлация през последните два месеца. Потърсихме за коментар Габриела Руменова, основател на онлайн платформата "Ние, потребителите".

"Ако върнем малко лентата назад и се върнем към момента, в който започнахме да усещаме осезаемо инфлацията, можем да кажем, че най-честите поводи, поради които хората се оплакваха включително и до нас беше явлението познато като термина "шрингфлация", тоест намаляване на размера на потребителските опаковки, за да може да се запази цената. това е нещо, което продължава да се задълбочава като тенденция и хората продължават да недоволстват, нещо ново за нашите ширини. Познато е в Англия още преди много години точно в тези периоди, в които има голяма инфлация."

Каква е ролята на държавата в процесите на инфлация и направиха ли достатъчно управляващите за да спрат галопиращите цени през последните месеци- това попитахме още Габриела Руменова от онлайн платформата "Ние, потребителите". Можеше ли да бъде въведен "таван" на цените според нея?

"Аз още тогава, когато се появи това предложение, изразих моето становище, а то е, че в условията на пазарна икономика трудно могат да бъдат регулирани цените по такъв начин, защото дори и да бъде поставен "таван на цените" на определени стоки, рискуваме те да изчезнат от рафтовете и потребителите да имат възможност да избират сред по- малко предложения на брой. Когато са по-малко предложенията, се създава предпоставка за изкуствено завишаване на цените." - уточни Габриела Руменова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42