Бюджет 2023: защо са недоволни работещите в сферата на културата?

Държавният бюджет за 2023 година, който влезе в сила в началото на месеца, предвижда парите за култура да са 0,4% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Макар че като сума финансирането в тази сфера да нараства - от 340 милиона лева за 2022 година на 357 милиона за 2023 година, този ръст реално не компенсира дори инфлацията, отбелязват и синдикатите, и работещите в сферата. 

Подобно отношение към хората на културата е унизително, посочи Кирил Бинев, председател на федерация "Култура" при Конфедерация на труда "Подкрепа". 

"В края на годината ще имаме същото каквото е било досега - работещи бедни, едва свързване на двата края и минимална работна заплата... Много е жалко. И по-тревожното е, че в свое изявление министърът на финансите заявява, че за следващата година пак няма да има никакви пари, тоест няма да има никакво увеличение за парите за култура..."

Настояването на синдикатите е за 50% увеличение на бюджета на културните институти, обясни Кирил Бинев. 

"Ние сме изготвили становище и сме го дали още когато се обсъждаше бюджетът за 2023 година. Общо взето нашите искания бяха за 50% увеличение - не говоря на заплатите, а на бюджета на културните институти, защото те с този бюджет, освен възнаграждения, развиват дейност... Самата издръжка вече е много по-скъпа - цените и на услуги, и на електроенергия са много по-високи. Но едно увеличение от 50% - и за музеите, и за библиотеките, а и за музикално-сценичните, би дало възможност заплатите да бъдат увеличени да стигнат в рамките на 1500 лева."

Любомир Бояджиев, който от 2000 година е директор на Драматичен театър "Драгомир Асенов" - Монтана помни промените в началото на 90-те години на миналия век, когато редица театри практически са закрити - театрите във Видин, Монтана, Кюстендил и още други стават т.нар. сцена "6+1" - на някои общините подават ръка и те стават общински, други обаче, като този в Кюстендил, престават да съществуват. Любомир Бояджиев е категоричен, че сферата на културата се неглижира, а проблемът с недофинансирането е хроничен. 

"От много време, според мен, държавата абдикира от грижи за културата. Културата и образованието трябва да бъдат приоритети в политиката на правителствата. Изкуството, и то различните родове изкуства, възпитава в красиво мислене... Затова аз смятам, че това, което се случва сега, и тези нещастия, и тези убийства, са плод именно на това - девалвираха много ценности..."

В момента един млад актьор в монтанския театър започва със заплата от 750 лева, дава за пример Любомир Бояджиев. Той обаче не е оптимист, че тези, които взимат решенията, най-после ще чуят гласа на хората на културата. 

"Моите актьори всички до един работят и на друго място, за да могат да свържат двата края. Тук ги крепи само голямата любов към театъра. Моят театър се беше специализирал в това да правим продукция, която да се играе и пред малките населени места. Защото никой от "Раковска" - нашият "Бродуей", няма да отиде да играе в Мадан, в Копиловци, във Вълчедръм..."

Ръководителят на Духов оркестър "Дико Илиев" - Оряхово Калоян Трайков работи едновременно на три места - ръководител е на младежкия духов оркестър при Центъра за работа с деца във Враца, като е и музикант в духовия оркестър при читалище "Развитие". Той разказа, че оркестър "Дико Илиев", който през тази година навърши 70 години, оцелява единствено благодарение на Община Оряхово. Според него, за да се съхранят традициите в духовата музика, е необходима държавна политика. 

"Културата е оставена в много лошо състояние - освен духовата музика, освен тези традиции, един читалищен оркестър - говорим за професионални музиканти, са на минимална заплата. Същото е и при актьорите в театрите. Просто политиката на държавата е такава. И сега бюджетът е намален - даже няма и 1%. А една държава без култура е загубена... Поне тук, в този сектор, заплатите са ниски - млади хора не идват, не им се занимава. Ако дойде някой музикант да свири в един градски духов оркестър, трябва да бъде или пенсионер, или такъв, който работи на още поне две места, за да може да има един приличен стандарт на живот. Ако в един момент и при нас има малко по-добро заплащане, ще започнат и други хора, млади хора да се интересуват и това нещо да не се губи като традиции - защото, честно казано, отива на изчезване, накрая ще останат само кръчмарските оркестри."

Председателят на федерация "Култура" Кирил Бинев обясни, че синдикатите не са спирали срещите с представители на различните политически сили, с които разговарят за необходимостта да се предвидят повече пари за култура в бюджета на държавата. Не срещат обаче нужното разбиране. Така че предстоят протестни действия. Те ще започнат вероятно през септември, като кулминацията се предвижда да бъде на 1 ноември - Деня на народните будители.