Страхил Делийски: Схизмогенезата е развита до радикалност в България

Темата дискутираме с политолога Страхил Делийски, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Радио ВИДИН: Вече повече от над 2 месеца България има редовно правителство. Каква оценка можем да му пишем?

"Това с оценките е хубава метафора между другото, аз я харесвам. Предполага това, че гражданите, по един или друг начин, интерпретират действията на правителството, което трябва до голяма степен да защитава някакъв обществен интерес. В този смисъл - тази метафора е хубава, тя отразява някакъв тип демократична отчетност, която трябва да има. Тук обаче започват и проблемите с тази метафора. Нали, казваме "каква оценка ще пишем"... В една тежко разслоена общност, каквато е българското общество, даже на мен все по-трудно ми е да говоря за общество, а за някакъв механичен сбор от отделни групи, анклави, племена, зависи коя методология приемем... В една такава ситуация на много поляризирано, разделено общество, струва ми се, че различните групи имат толкова различни представи за света, толкова различен дневен ред, че ще напишат различни оценки. Тук опираме до втория въпрос: ако предпоставим, че в разделено общество имаме различни оценки, то кой би написал най-високата оценка на това правителство? Отговор на този въпрос ще ни даде представа за това какъв тип представи за политиката, какъв тип интереси - социални, икономически и политически, защитава това правителство. Колегите социолози вече вадят някакви данни от проучвания на общественото мнение и виждаме вече да, има някаква малка група в обществото, 1/8-ма да речем, която дава някаква прилична оценка с известни уговорки. Има и огромно мнозинство, което има проблем да оцени високо правителството. В този смисъл средноаритметично не можем да направим, разбирате ли, при толкова различни оценки, това ще стане като средната работна заплата, която казват, нали, като пилето и зелето: средно българинът яде пиле със зеле, но едни ядат зеле, други ядат пиле. Така и с оценката за отношението към правителството. Има малко хора, които много го харесват, може би толкова, които тотално не го харесват, и едно мнозинство, което по-скоро не е впечатлено".

Радио ВИДИН: Това правителство е продукт на порочен брак, изобщо продукт на приказката, че интересът клати феса. Аз се замислям обаче за опозицията. Тя в настоящия момент е изключително рехава, може би некачествена.

"Да започнем отначало: това правителство по заявка трябваше да е правителството на едно широко мнозинство. Ако видите, ако погледнем кои партии участват в кабинета и кои помагат за формирането на мнозинства, ще видим ,че доста малка част от структурата на Народното събрание е в опозицията. Това са БСП, "Възраждане" и ИТН. Те са достатъчно различни. "Възраждане" представляват една специфична група, силно изразено антисистемно, антиевропейско, ако щете. БСП вече почти никой не представлява с това ръководство, имам предвид БСП на Нинова, а не редовите социалисти. ИТН са малка партия със странен, даже по-скоро бизнес профил. Няма как, разбирате ли, онова огромно мнозинство, което се чувства непредставено, да реши, че има своя опозиция. Слабостта на опозицията в Народното събрание идва от слабостта, от ниската степен на представителството на партиите, които трябва да изразят един различен алтернативен интерес. Това е, ако щете, своеобразна диагноза за състоянието на българската политическа система. Оттук някак си естествено президентът се превръща в говорителя, в най-силно изговарящия опозиционни гласове. Друг е въпросът, дали това е неговата основна задача като президент".

Радио ВИДИН: Относно тезата, че държавният глава разделя общество, която е популярна напоследък, така ли е наистина?

"Не, не, не мисля. Той просто иска да говори, приел е ролята да говори с гласа на едно по-скоро непредставено мнозинство. Обществото е разделено и без президента. Аз имам несъмнени бележки по отношение на риториката на президента. Той може да играе тази роля, за която говори, и по малко по-различен начин, но факт е, че той се ползва с най-високо доверие сред обществото, което означава, че изразява някакви позиции и страсти, които никой друг не може или не иска да изрази. В този смисъл видно е, че президентът се държи като политическа фигура, която ще има в бъдеще някакви претенции да представлява част от обществото. Кога това ще стане е друг въпрос, дали ще стане - също, но това е факт. Не мога да съм напълно съгласен с тезата, че самият той разделя. Така е конструиран публичният разговор, за да отразява, ако щете, най-крайните, най-агиткаджийските представи за света, който ни заобикаля. Това разделя обществото. Може би президентът спомага обществото да не се събира, но в никакъв случай не мога да кажа, че той го разделя. Друг е въпросът, това тежко социо-икономическо разслоение, което имаме в България, неравенства и т.н., от усещане за жизнени шансове, дали в това състояние обществото изобщо може да бъде събрано".

Радио ВИДИН: Мен ме фрустрира, че всяка дискусия преминава през призмата русофилия/русофобия.

"Това е нашият вариант на доминацията на идентичността над политиката. Когато идентичността е водеща в публичното поведение, винаги дадена група заявява себе си през отрицание на друга група. Когато политическото, политическата логика е водеща в публичния разговор, тогава се говори на равнището на системната логика, на равнището на структури. Разбирате ли, когато основната цел в публичния разговор е да покажеш какъв си ти, това автоматично изисква да нагрубиш някой друг, чрез който ти се измерваш. Това нещо е старо за обществата. Грегъри Бейтсън го забелязва в едно папуанско племе, нарича го схизмогенеза, но ние тук го развиваме в един много радикален вариант... до степен, в която другият, различният, не е просто обект, чрез чието отрицание ти се идентифицираш, а той се превръща във враг, в подчовек. Това е опасно".

Радио ВИДИН: Прав сте. Подозирам, че не искате, но сте прав.

"Нещата, които се случват, много често са безотносителни към нашите желания".

Радио ВИДИН: Преди началото на лятото бяхме свидетели на активна "кампания" за махането на главния прокурор. Смени се обвинител №1, но пък нищо не се случи, не тръгнахме напред. Даже се случи показно убийство.

"Винаги политиката, особено в медиатизираната политика, светът трябва да се опрости. Политическият свят е изключително сложен, особено ако го наблюдаваме на структурно и на системно равнище. Политиците трябва да го опростят, да го направят разбираем. Медиите помагат. Това не означава прекалено много да се опрости, да се редуцира до един проблем - нещо, което се случи с главния прокурор. Това създава очакванията. Ето, имаме един основен проблем, проблемът Х, решаваме го и всичко ще се оправи или ще започне да се оправя. Така никога не става. В този смисъл - отговорността на тези, които формират представите за политическия свят, отговорността на политическия елит е много голяма, защото начинът, по който те разказват света, не просто отразява света, а и го създава. В политиката е така. Създават се очаквания, създават се разделителни линии. Естествено, че с решаването на проблема с личността на главния прокурор нищо няма да стане, защото проблемите, които ние срещаме ежедневно са функция на много сложни системни и структурни напрежения и противоречия. Те не опират до културна изостаналост или характерологични особености на политически играчи".

Радио ВИДИН: По темата за МОЧА (от Монумент на окупационната Червена армия - съкращение, използвано за означаване на Паметника на Съветската армия в центъра на София от привържениците на неговото демонтиране - бел .ред.) и цялата битка за история, символи и знаци. Сега ли е моментът? Изглежда има потенциал този сблъсък да ескалира.

"Това е друг израз на идентичностната битка. Тук не е важно какво толкова ще стане, важно е да се защитят идентичности. Някаква група от обществото се чувства обидена, вероятно с право, от този символ. За тази група от обществото това е символ на подчинението, несвободата, срама и всичко останало. Знаем тези аргументи и това вероятно е така. Сега да си представим следната ситуация, като това, да речем, е валиден аргумент: аз се чувствам обиден от някакъв символ и този символ трябва да бъде разрушен. Приемаме, че това е валиден аргумент и го приемаме за универсален. Представяме си една друга група, която вижда затворените комплекси в големите градове като символ на несвободата, потисничеството, робството и всичко останало. Това е съвсем реална ситуация. По логиката на битката за идентичности какво трябва да направи тази група? Да вземе чукове и да започне да руши този символ, защото на нея не ѝ харесва. Виждате, изкарана до край този тип логика на идентичностния конфликт до какви абсурдни ситуации може да доведе, особено когато става въпрос за символи. Няма еднозначни символи. Различните групи разчитат, разбират символите по различен начин. Успехът на една общност до голяма степен се корени в способността на тази общност и нейните различни групи да наговарят значенията на тези символи, да си ги разказват, да си ги обясняват, а не да ги трошат. Реално нищо няма да се случи с премахването на паметника, освен някакъв символен конфликт, но той е важен за възпроизвеждането, за стимулирането на определена идентичност в определен геополитически контекст".

Радио ВИДИН: Що се касае до тази изразена, но не задължително лоша, но изключително прозападна ориентация, как виждате Вие нещата? Предполагам, че със сигурност искате да сме част от адекватния свят.

"Естествено. Западността в устата на тези, които я прокламират, отново работи като символ. Това е различно от Изток. Това е доброто срещу лошото и всичко останало. В това изключително кондензирано символно равнище работи идеята за Запад в нашите най-вече либерални елити. Съдържанието отвъд това символно знаме на Запада липсва, защото този Запад, към който ние се стремим, има различна представа за данъчната политика, например. Едно от най-западните неща е данъчна политика, която преразпределя така, че да намаля неравенствата. Ако попитате тези, които искат ние да ходим на Запад, които с чукове преследват българската западност, ако попитате голяма част от тях дали искат прогресивно данъчно облагане, по-високи корпоративни данъци, по-голямо преразпределение от държавата, те ще ви кажат "не". Като Ви кажат "не" те ще говорят онова, което говори Изтокът на Путин. Нали разбирате за какъв парадокс става въпрос? Ние имаме един Запад, който се развява като знаме без съдържание. Това е изключително опасно, защото подменя значението на понятието за Запад. Накрая неуспехът на тези елити ще бъде разчитан като неуспех на западността, а неуспехът на тези елити до голяма степен ще се дължи на неуспеха им да мислят западно".

Радио ВИДИН: Родните либерали си мисля, че не знаят какво е по същност либерализмът. Буквално преведено е "присъщ на свободата". А различното мнение като че ли започнахме да го преследваме.

"Това е тенденция, която започна от САЩ. Освен върху понятието "либерализъм", част от тези самонарекли се западни елити някак си съвсем не разбират и понятието "демокрация" очевидно, защото в основата на понятието "демокрация" стои "демос" - общността от непривилегировани хора, това е власт на тези хора. Същите тези самонарекли се прозападни елити, за огромно съжаление, когато стане въпрос за непривилегированите хора на България, те изразяват тежка демофобия. Българинът е глупав, не разбира... това не е окей. Най-големият проблем на това нещо е, че либералното, демократичното, западното бива употребявано в идентичностна битка и по този начин бива намразвано. Българите в огромната си част, нашето общество не е антизапад, не е антилиберално, не е антидемократично. То има проблем със значенията, които някои елити влагат в тези думи".

Радио ВИДИН: На нашата родна сцена, мисля си аз, че самата политическа класа не може да изразява тезите си, не могат да поднасят послания на разбираем език. Да погледнем прословутата съдебна реформа. Влачи се над 10 години, но като цяло никой не разбира каква е същността ѝ.

"Все пак да не забравяме, че България се намира в демографска криза. Тя не може да засегне само шлосерите, трактористите и инженерите. Тя няма как да не засегне и политическия елит. Политическите партии, които се самонаричат такива, вече напоследък са по-скоро проекти, са забравили своя огромна функция - функцията по създаването на политически елит. Много често може тук да се случи следният парадокс: Вие, лягате си като журналист една вечер, но се събуждате депутат или министър. Това е голяма трансформация. Политиката е публично нещо. То се учи. То се възпитава като начин на мислене, възпитава се в политическо действие. Идеята, че видите ли, неполитици трябва да правят политика, е изключително порочна... оттам част от обяснението на този ефект, за който Вие говорите. А това защо партиите не работят като партии, а работят като проекти, които трябва бързо да реализират някакъв интерес на някакви спонсори, е много сериозна тема".

Радио ВИДИН: Работата на кабинета до този момент ще има ли отражение върху нагласите на хората за местния вот?

"Със сигурност. Такъв тип отношения се създадоха в последните 15-ина години, но те не започнаха тогава, но в последните 15-ина години се развиха изключително дълбоко тези отношения, на клиент и патрон, между централната и местната власт и то по-скоро между местните корпоративни интереси и централната власт, че тези отношения няма как изведнъж да спрат. Дълго време местните велможи, защото на терена на местната политика с много малки изключения няма политика, има пазари, има търговия, няма партии, има бизнес структури, които директно се договарят с патрона за публични ресурси... дълго време беше ясно кой е патронът, това беше Бойко Борисов. Клиентите знаеха при кого да отидат и кой ще им свърши работа. Борисов две години не беше на власт и тези клиенти започнаха да работят с други патрони. Това ще е проблем за ГЕРБ. Една от причините за настояването на ГЕРБ да участва в това правителство е, за да могат да се върнат на терена, на който да могат да си говорят с тези клиенти. В този смисъл изключително важно е какво е правителството, когато има местни избори. Тук става въпрос за разговор между клиенти и патрон. Този, който е на власт, има много по-голям ресурс да привлича клиентела от този, който не е".

Радио ВИДИН: Да ви върна малко назад. Преди време в пространството се появи онзи партиен запис, от който се чуха любопитни неща. Това беше заметено, малко или много, от медиите. Всяко чудо за време. От дистанцията на времето не Ви ли се струва, че това, което си говореха от демократичното обединение, си излезе самата истина?

"Никой не е казвал, че не е истина. За мен есенцията на целия този разговор е... той ни даде възможност на нас, изследователите, да установим по емпиричен път една специфична политическа култура. Тя даже не е такава, по-скоро някакъв етос. Видяхме разговор между хора, които нямат нищо общо с политическото. Езикът им е език на корпоративния мениджмънт. Тук имаме leverage, тук имаме маркетингов враг и т.н. Това не е маловажно в никакъв случай, защото това ни дава представата как един управляващ елит мисли себе си и общността. Очевидно не я мислят политически, а корпоративно. Това се вижда изключително добре в начина на управление един път и втори път със сигурност се използва много ефективно от г-н Борисов и хората около него. Той обича да работи с такива хора, с които може да се прави бизнес".

Радио ВИДИН: Като бях ученик преди много години имах идеята да се занимавам с политика. Звучеше ми интересно.

"Това е най-благородното нещо".

Радио ВИДИН: Моят учител по история ми каза, че проблемът е в това, че всичко е икономика, но няма политика.

"Политика има. Политика има. Докато има общности с различни представи за света, ще има и политика. Въпросът е, онези, от които зависят публичните колективни цели, да мислят политически, а не икономически. Това е, да имат политическо въображение, а не икономическа рационалност. Понеже това нещо липсва, виждаме и какво е нивото на доверие в политическия ни елит, за съжаление. Политиката просто трябва да се върне, тя е важна. Да, тя е конфликт, тя е напрежение, да, едни хора искат едно, други искат друго, но тя е факт. В този смисъл само с експертиза, с идеята, че някакъв добър мениджмънт ще ни отведе към светлото европейско бъдеще - няма да стане. Трябва и политика".