Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ПСА или МОЧА - съветски или български паметник трябва да има в центъра на столицата?

Снимка: БГНЕС

Паметник на Съветската армия освободителка (ПСА) или Монумент на окупаторската червена армия (МОЧА)? Защо предложението за демонтаж на композицията отново раздели обществото и предизвика агресия и напрежение? Темата дискутирахме в "Посоките на делника".

Съдбата на паметника на Съветската армия в София отново предизвика разнопосочни обществени реакции. Палатков лагер пази монумента от събаряне, след като отново бе взето институционално решение за преместване на скулптурните композиции. На 18 август се стигна до напрежение, след като футболни фенове счупиха надписа му, нaдраскаха го със спрей и призоваха за "демонтаж". За да не бъде повторена акцията, седмица по-късно паметникът бе обграден от плътен кордон полицаи. На 25 август около композицията бяха поставени метални огради, с мотива, че монументът е опасен за преминаващите.

Протестиращите пред паметника са представители основно на три политически сили: "Възраждане", БСП и "Левицата"

"Да, има дебат по отношение на това какво трябва да се случи с този паметник. Едни хора искат той да бъде демонтиран, други не искат да бъде демонтиран, но не това е начинът да се решава такъв спор - като се изпращат от определени лица провокатори, които чрез насилие да се опитват да уплашат хората, които изразяват гражданска позиция. Ние сме тук и във всеки един момент ще пазим, защото това е паметник, който съхранява историческата памет на България. Този монумент не представлява политиката на Съветския съюз, не представлява сегашната геополитическа ситуация, не е символ на политиката на Русия. Това е символ на хора, които са дали живота си срещу една идеология - фашизма. От тази гледна точка на практика почита живота на едни нормални хора, които са се борели срещу този режим", заяви Деян Николов от "Възраждане".

БСП също осъди "всякакъв акт на вандализъм срещу паметници и памет на хората и народа". 

"Паметникът е български паметник, той е построен от българи, с български пари и е творба на български архитекти. Този паметник е в памет на една армия, която е освободила Европа от хитлерофашизма. Който воюва срещу този паметник, посветен на победителите над хитлерофашизма, сам се поставя на страната на победените. Със свалянето на този паметник няма да решим проблемите на София, няма да решим проблемите на България, а само ще ги задълбочим. Ще направим всичко възможно паметникът да бъде приведен във вида, в който отговаря на един паметник, който е в името на Европа, свободна от фашизма", обясни Таско Ерменков от БСП.

Срещу поставянето на ограждания около паметника реагира и Мая Манолова от коалиция "Левицата":

"Палатките ние няма да си ги приберем и няма да свием знамената, напротив - ще пазим този паметник докрай. Да, вие имате хиляди полицаи, но те няма да ви спасят от народния гняв, защото превръщайки историята в слугиня и рушейки паметници, вие няма да спечелите изборите. Ще има ответни действия, ще пазим паметника, ще оставим палатковия лагер вътре и няма да мръднем оттук. Не ни е страх от вас."

След 10 ноември 1989 г. граждани и политици неведнъж настояваха за премахването на монумента от центъра на столицата, тъй като той е построен с пропагандна цел. Още в началото на 90-те години Столичният общински съвет взима първото решение за преместването на паметника, но то така и не е изпълнено. 

"Моята позиция, която изразявам от много години, е, че мястото на този паметник на лъжата, защото той пропагандира една ужасна лъжа, не е в центъра на София. Нещо повече, нашето конкретно предложение е не просто този лъжовен паметник да бъде премахнат, а и на неговото място да бъде издигнат красив български паметник", обясни историкът Георги Драганов от гражданското сдружение "Искаме български паметник" и добави: 

"Това е най-високият паметник в София. Това е нещо, което ни поставя в изключително неудобна ситуация. В столиците на абсолютно всички държави в Европа най-високият паметник е на техния национален герой, на местния народ, на местната религия. Единствената държава, която е в такава ситуация с чужд паметник, е София. Това е Монументът на окупаторската червена армия, с височина 45 метра. Лъжата в него е изписана със златни букви на плочата отпред: "На Съветската армия освободителка от признателния български народ". Тук лъжите са две. Първата е, че тя ни е освободила. От какво ни е освободила не става ясно. Ние сме били свободна държава, неокупирана от чужда армия към момента на окупацията ни от Съветския съюз. След това - "от признателния български народ". Че има българи, които са признателни на Червената армия и на Съветския съюз, има безспорно - те за забогатели, те са живели по-добре от преди, така че те лично са благодарни. Огромното мнозинство от българите обаче не можем да сме благодарни и не сме благодарни, че ни откраднаха земята, имотите, че 45 години ни управляваха елементарни другари, така че не, не сме благодарни. 2023 година е, време е тези статуи да бъдат демонтирани и запазени в музей. Така ще запазим историята. Но най-високият паметник в нашата столица няма да бъде на чужда армия."

Проява на фашизъм ли е преместването на този паметник?

"В България, когато си противник на определени политически идеи, вместо да те оборят с факти и с аргументи, просто ти лепват етикета "фашист". Те нямат предвид фашист в смисъла "привърженик на фашистката партия в Италия, чийто ръководител е бил Бенито Мусолини", а имат предвид националсоциалист - Адолф Хитлер, Германия, Втора световна война. Но понеже "националсоциалист" съдържа думичката социалист в себе си, това някак не върви много. Заради това се ползва този етикет "фашист". Мога да Ви уверя, че няма нито един привърженик на сходни политики, който да е в гражданската инициатива "Искаме български паметник"."

Георги Драганов обясни, че една от най-популярните идеи е на мястото на монумента да бъде изграден пантеон на българските владетели и герои.

"Това, което ние искаме, е елементарна справедливост. Защото трите най-високи паметници в София са: МОЧА, който е висок 45 метра, вторият е т.нар. "Братска могила", в която са погребани активисти на БКП и партизани, която е висока 41 метра, третият най-висок паметник в София е Комплекс "Камбаните", който е свързан с несъществуващата вече Международна детска асамблея "Знаме на мира" - 37 метра. Чак на четвърто място виждаме паметник, който е свързан по някакъв начин със столицата - статуята на Св. София, която е висока 24 метра. На пето място е Руски паметник, който е с обща височина 15 метра. Чак на на шесто място виждаме безспорен, хубав, красив паметник - паметникът на Левски, който е с едва 13 метра височина на колоната. Значи паметникът на чуждата армия е 45 метра, а паметникът на най-големия български национален революционер е 13 метра. Т.е. ние тачим три пъти повече чуждата армия, отколкото Васил Левски. Това за мен не е нормално. Там трябва да има голям, красив български паметник, с който ние ще отдадем почит на България, на българската история, на българските герои, на българската писменост, на българската култура, защото ние сме българи, а не нещо друго. Ние не сме руснаци, не сме американци, не сме гърци, не сме нещо друго. Заради това е нормално в нашата столица да има красив и безспорен паметник. Една от идеите, които имат особено голяма популярност, е да емулираме съществуващия в унгарската столица Будапеща паметник, който е огромен монумент с много статуи и се нарича "Площад на героите". Там човек може да види различните унгарски монарси, техни революционери, духовници и така да се запознае с цялата история на Унгария и унгарския народ. Къде в София по такъв начин човек може да се запознае с нашата история? Колко паметници имаме на български монарси? Имаме един паметник на цар Самуил, издигнат в последното десетилетие, и няколко плочи тук-таме - малки, незабележими, да не пречат. Съветските монументи - огромни, за да бъдат забелязани от километри. Това не може да продължи така."

Преместването на паметника на Съветската армия в столицата няма да е прецедент за България, напомни Драганов.

"Имаме прекрасния пример с град Плевен. В центъра на града най-високият паметник е бил "Альоша" - на съветския войник. През 1992 година статуята е свалена и години наред постаментът е стоял празен. Преди няколко години родолюбиви българи решиха да използват постамента, за да спестят харченето на излишни пари, и там беше издигнат вместо съветски войник българският генерал Владимир Вазов, от четирите му страни бяха издигнати български войници. Това стана чудесна композиция на Плевен и на плевенските войници, които са се били в пет войни за свободата и независимостта на България и на българите. Когато човек отиде в Плевен, вижда един чудесен български паметник, който му разказва каква е българската история. След като Плевен можа да го направи, София ще го направи, Пловдив ще го направи, Бургас, Видин, Русе, Кърджали - всички градове, в които комунистите са използвали силата си в символите. Какво ни разказват техните паметници? Първо, ние не сме българи, ние сме комунисти, ние сме верни на партията и на интернационала, ние сме интернационалисти. Това обаче приключи. Техният експеримент се провали с гръм и трясък и сега е време ние да заживеем като нормален европейски народ с паметници, които да разказват нашата, а не чужда история. И тъй като безспорно Паметникът на Съветската армия има своите естетически качества, тези скулптурни композиции ще е разумно да бъдат запазени в музей. Паметниците са нашата памет, те ни казват каква е нашата история, какво ние като общество сме се съгласили. Това ще стане, когато имаме безспорни красиви паметници, защото никой няма да има нещо против паметник на Васил Левски, Ботев или на Паисий, на Симеон Велики или на цар Иван Асен II, на княз Борис I Михаил - Покръстител... Това са фигури от нашата история, за които никой не може да каже нещо против. Когато те заемат централните места в нашите градове, те ще заемат централно място в нашата памет. Тогава ние като българи, независимо от политическите ни възгледи, ще можем и да живеем заедно много по-лесно. В момента ние страдаме като общество."

Паметникът на Съветската армия в София е построен десет години след нахлуването на Червената армия в България в края на Втората световна война. След 10 ноември 1989 година на два пъти Столичният общински съвет взима решение за преместването на паметника, но то все още не е изпълнено. 

Повече по темата - в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49