Какво може да накара човек да се качи на колело и да тръгне, но не на разходка, а по мрежата на Евровело през цял един континент? Оказва се, че причините могат да са най-разнообразни. Например, че леля ти живее в Германия и ти е хрумнало да я посетиш. Или че връзката ти се разпада. Или че нещо ти липсва и си объркан – нищо, че си само на 23 години и би трябвало да си самоуверен до глупост. Или че все са ти повтаряли как навремето момчетата ставали мъже в казармата, а днес казарма няма и кандидат-мъжете трябва да търсят алтернативни начини за възмъжаване.
Има и още възможни причини, а Костадин Николов някак си е успял да ги събере всичките в пътеписа си „Щастливците не карат колело“, където описва ден по ден своята велоавантюра с Европа.
Кой е Костадин Николов? Той е един съвременен млад човек, управител на онлайн магазин за спортни стоки, специалист по дигитален маркетинги и създател и организатор съвместно с SOS Детски селища България на кампанията „Карай колело, подари добро“. Обича да пише за това, което обича, и благодарение на тази своя страст, а и на страстта към велосипедите, вече е автор на две книги – „Как да пътуваме с велосипед?“ и „Щастливците не карат колело“, за която ще поговорим днес.
На 20 юни 2017 г. той мята дисагите върху багажника на колелото си и тръгва от Велинград, въоръжен с младежка самоувереност в излишък, навигация и малко пари. Планът е простичък – да кара срещу течението на Дунав до Германия, да се наслаждава на преживяването и общо взето да приложи сам върху себе си онова, което сам нарича „психотерапия на колела“.
Все пак не е зле да имате предвид, че ако прочетете този своеобразен дневник на пътуването, няма да получите кой знае какво прозрение или духовно просветление. Най-много да ви се прииска да последвате примера на Костадин, да си купите колело и да хванете пътя. Не забравяйте обаче някой и друг пакет с ориз за из път, може би малко пастет, газовия котлон или преносима печка на дърва. Правилно разбрахте – преносима печка на дърва! И сандали!
Като всеки на пръв поглед простичък план, както може да се очаква, и този се оказва далеч не толкова лесен за изпълнение, като се започне от факта, че да караш колело с 25 килограма багаж си е сложна работа, и стигнеш до необходимостта да намираш място за нощувка на прилична цена с добър интернет. Междувременно се срещаш с агресивни лебеди, които никак не обичат да бъдат снимани, с тарикати, решени да изкарат по някое евро от джоба ти, с катаджии, които смятат, че е много забавно да те пратят в грешна посока, но и с многократно повече свестни хора, с които да пиеш по бира или ракия – кой както предпочита.
По време на 2300-километровото пътуване Костадин бързо се учи кога как се случват нещата и кога не се случват. Кога може да се поотпусне и да похарчи някое евро и кога трябва да стиска мазолите, които е получил там отзад от твърдата седалка на колелото. Кога да го удари на майтап и кога да се спасява от хора и животни. Виена толкова ли е хубава, колкото на картичките? Къде са най-хубавите жени, които бягат за здраве рано сутрин? Къде е най-вкусната плескавица? Къде и как да си намерите, ако не безплатно, то поне достатъчно евтино място за нощувка в непозната държава?
Доста неща научава по време на това пътуване Костадин, а и ние заедно с него. Научава също така, – може би съвсем очаквано, – че клипчетата в интернет нямат много общо със суровата реалност на едно такова пътуване през почти цял континент, и може би трябва човек да го обмисли малко по-добре преди да се мята с главата напред, защото после е трудно, пък и малко срамно да се отказваш.
Усещате ли вече желание да повъртите педалите и вие? Да? Чудесно! Преди това обаче си отворете една бира, че все още е жега, и изслушайте какво има за разказване Костадин Николов! Ще чуете неговата теория защо някой би натъпкал багажа си в дисаги и хукнал да скита дни наред по пътищата, пък може и да разберете в крайна сметка защо щастливците не карат колело.
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..
Наред с другите празници, които отбелязваме днес, 14 февруари, честваме и Международния ден на даряването на книги. Отбелязва се от 2012 г. под мотото "Дари книга на дете". Денят е изцяло доброволческа инициатива, насочена към увеличаване на достъпа и интереса на децата към книгите. Подкрепена е от автори, издатели, блогъри и частни лица от над..
Днешният 14 февруари, освен ден на любовта и на виното, е и ден, в който се почита професията на археолозите и тяхната роля за откритията и проучванията, които разкриват историята на нашата страна и цивилизация. По този повод ще ви срещнем с Алексей Алексеев , който е роден във Видин, учил е във Велико Търново, където и работи. Завършил е висшето..