Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да бъде ли повишена минималната работна заплата?

Как реагират бизнесът и работещите?

Снимка: Радио Видин

Дебатът за Бюджет 2024 вече е отворен, направени бяха и първите предложения за увеличение на минималната работна заплата на 933 лева. Нека припомним, че в последния ден на предишния парламент беше вкаран текст в Кодекса на труда, в който мотивът е да се пренесе една директива за минималната работна заплата в Европейския съюз. Според нея тя трябва да е 50% от средната работна заплата в страната, а правителството е длъжно да изпълни този текст. Преди дни пък социалният министър Иванка Шалапатова каза, че в бюджета за 2024 година ще бъде заложена минимална работна заплата в размер на 933 лева вместо досегашните 780 лева. Тя увери, че ще бъдат заложени нужните средства, които да гарантират, че при новия размер на минималната заплата всички социални плащания, които са обвързани с нея, ще са осигурени. Размерът ще бъде този, който е уреден и в закона. При уреждането на тази тема в българското законодателство не са взети всички критерии на европейската директива. Затова диалогът със социалните партньори продължава, посочи още социалният министър. Как реагират бизнесът и работещите? 

Според Кодекса на труда от догодина минималната заплата ще се определя като 50% от средната за 12 месеца назад. Новият механизъм срещна неодобрението на представители на работодателските организации. Минималната работна заплата е основна заплата, докато средната работна заплата, която измерва статистиката на всяка страна, е брутната работна заплата. Това са две несравними величини. Работодатели коментират, че със сигурност ръст от 20% ще се отрази сериозно на малкия и средния бизнес. Увеличението няма да се отрази добре върху нискоквалифицираните работници, които досега са получавали минималната работна заплата. Дали няма да се прибегне до съкращаване на такива работници, които няма как да заработят такава стойност на новата минимална работна заплата? Ако работодателят увеличи твърде много тяхното възнаграждение, то може да доведе до увеличаване на произведения продукт в дадено производство и по този начин компаниите ще трябва да преразгледат цялата си система на заплащане. Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"В България реално минималната работна заплата се повишава само по този административен път. Знаете, че процедурата е такава и тя много малко е свързана с икономическите реалности. По-скоро на статистически данни за средната работна заплата и се определя и размерът на минималната. Новината е в няколко посоки - може би работниците са щастливи, защото ще получават повече доходи, но това ще касае тези работници, които ще останат на трудови договори, на пълен работен ден или на половин работен ден, докато в секторите, в които не може да се генерира такъв приход от продажби на стоки или услуги, работодателите ще направят по-гъвкави схеми, примерно ще минат на почасово отчитане на работното време или ще отчитат на отработен ден. Няма как да се избяга от това каква е производителността на труда."

Елеонора Негулова коментира и проблема с недостига на квалифицирана работна ръка за малкия и среден бизнес:

"Въпросът с човешките ресурси е резултативна величина от демографския проблем, знаете че нашата демографска пирамида е надолу с върха. В горната част е преместена основата, защото застаряващото население в момента дава едно рамо като работна сила, защото много експерти от третата възраст, които са 55 плюс, се вливат отново като работна ръка в различни отрасли. Те се преквалифицират и много експерти, инженери и други квалифицирани специалисти си актуализират знанията и уменията, за да могат да бъдат полезни, защото не може да се създаде мост между поколенията. Това например много добре се вижда в здравеопазването, където медицинският персонал и особено медицинските сестри са масово в тази възраст." 

Някои икономисти вече сметнаха, че за по-бедните региони на страната може да стане така, че минималната работна заплата да стане 70-78% от средната работна заплата, която се получава в дадено предприятие. Това ще доведе до намаляване на мотивацията на тези работници и специалисти, за които сме свикнали да дават качество на производителността с образованието и квалификацията си. Потърсихме Адриян Николов от Института за пазарна икономика: 

"Според последните данни за второто тримесечие на 2023 години, покритието във Видин е 72% между предложената минимална работна заплата и средната такава, като най-вероятно тази разлика леко ще се увеличи, тъй като имаме още две тримесечия, в които работодателите могат да повишат заплатите на своите служители. Като цяло това е големият риск, в тези области, в някои икономически дейности като хотели и ресторанти най-много личи, тъй като там покритието вече наближава 80% на минималната работна заплата от средната. Там има един сериозен риск. Тъй като това увеличение ще е доста чувствително - с близо 20%, ще проследим динамиката на процесите на пазара на труда в началото на 2024 година и ще можем да коментираме допълнително." 

Има ли пари в държавата за ново повишение на минималната работна заплата от началото на следващата година - това попитахме още Адриян Николов от Института за пазарна икономика:

"Не е въпросът дали има пари в държавата, защото най-вероятно ще видим едно доста по-сериозно изпреварващо повишаване на голяма част от заплатите в бюджетната сфера, тъй като ние видяхме няколко неприятни бюджетни процедури, които трябваше да се случат много бързо и в доста голям хаос, но най-вероятно, като започне нормалната процедура след местните избори, тъй като в момента политическият фокус е съвсем друг, ще видим едни доста сериозни искания за повишение на заплатите в бюджетната сфера." 

Попитахме и видинчани трябва ли да бъде повишена административно минималната работна заплата:

"Да, трябва и дори е малко. Малко е, защото има семейства с малки деца, аз съм баба и знам какво е. Инфлацията се вдига непрекъснато, няма нищо общо инфлацията с минималната работна заплата. Донякъде разбирам работодателите, това е лошото, че трябва да съкращават персонал... Поне минимум 50 лева са нужни на ден на човек, за да живее. Абсолютно малко са тези пари, като гледаме в другите страни колко са... Нормално е за работещите хора да получават по-големи доходи. Разбирам и работодателите, които се оплакват, защото знам, че за някои от тях е непостижимо. Просто трябва да се намери баланс." 

 Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00