Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От десетилетия няма конкретна политика, която да адресира проблема

Димитър Ганев: Липсва дългосрочна стратегия за демографската криза

Не можем да обърнем ситуацията с административни мерки

Димитър Ганев
Снимка: БГНЕС

Ниската раждаемост, ниските доходи и миграцията са основните три причини за демографската криза в България. Това сочат данните от проучване на "Тренд" за нагласите на българите спрямо демографската криза и емиграцията.

Анализът беше представен на дискусията "Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата", по време на която вицепрезидентът, евродепутати и експерти се обединиха около мнението, че демографията трябва да е новата национална цел пред страната.

На въпроса коя е основната причина за демографската криза, 25% от участвалите в проучването отговарят ниската раждаемост, също 25% - ниските доходи, 15% - миграцията, 11% - липсата на сигурност, 7% - високата смъртност, а 6% - политическата нестабилност.

Темата дискутираме с Димитър Ганев.

Радио ВИДИН: Представихте статистически данни за нагласите към демографската ситуация, които са притеснителни.

"Тя ,демографската ситуация, като цяло е притеснителна. Това проучване просто внесе яснота в някои от причините според хората, но чистата статистика в последните повече от няколко десетилетия, повече от 2-3 десетилетия, сочи много неприятни тенденции".

Радио ВИДИН: Тези тенденции, дори да излезем извън статистиката, могат да бъдат обърнати, макар и с много работа. Не искам да се заблуждаваме, че всичко е приключило. Просто трябва работа.

"Преди всичко това е културен феномен, тази ниска раждаемост не е само в България, в целия Западен свят е. Проблемът тук е, че България е в дъното на класациите. Затова, разбира се, спомагат множество фактори. Освен ниската раждаемост, високата смъртност и емигрантството от страната. И трите фактора в комбинация, сериозно застъпени като мащаб, водят, за съжаление, до тази ситуация, на която сме свидетели. Относно проучването: там самите респонденти ясно заявяват, когато ги питате кои са основните фактори и причини за ниската демография, за ниската раждаемост, те казват на първо място доходи. Аз не съм склонен да хиперболизирам чисто експертно доходите като основен фактор и единствен такъв, но със сигурност са важен фактор. Какво може да се направи? Експертите по демография могат да отговорят много. Аз смятам, че мерки може да има. Тези мерки могат да дадат резултат. Трябва да се има предвид следното: те не могат да действат като магическа пръчка. Аз не смятам, че можем да обърнем демографската ситуация с някакви административни мерки, били те повече пари за второ или трето дете или подобни. Там, където има голям резервоар, който би могъл да спомогне за демографската ситуация, и доцент Бърдаров на форума, на който представихме данните, сподели това, аз споделям неговата теза - нашият резервоар се намира в трети страни - Украйна, Молдова, Македония, хора, които имат българско самосъзнание, културно близки са до нас, това са първите хора, към които трябва да се обърнем и да улесним съответно възможностите те да дойдат в България да работят, учат, да се развиват".

Радио ВИДИН: Освен икономиката, със сигурност имаме нужда от качествено образование, което да осигурява перспективи пред младите.

"Със сигурност. И здравеопазването, и образованието са все области, които пряко касаят демографията. Най-малкото - сравнете средната продължителност на живота в България с тази в Италия или в някоя от скандинавските държави. Става дума за разлика от над 10 години в средната продължителност на живота, което неминуемо се отразява и върху демографските числа".

Радио ВИДИН: Притеснителна е тази част за емиграцията във вашето изследване. От друга страна, в такъв свят живеем. Не само българите емигрират. Съществува си този копнеж по Запада.

"Данните са действително много притеснителни. 27% от всички запитани дали биха емигрирали от България декларират, че биха. Ако този процент не ви се струва жесток, аз мога да продължа с по-притеснителен такъв - а именно, 50%, половината от всички хора в България между 18 и 30 години, декларират че биха емигрирали. За да не бъдем толкова черногледи, да не завършим толкова песимистично, все пак 2/3 от всички тях казват, че биха се върнали в България. Тоест това не е опит за някаква максимална дистанция от България, за някакво загърбване на всичко това, което е родината за тях, а по-скоро е възможност за по-добра работа".

Радио ВИДИН: Вие сте от младото поколение. Спомняте ли си кога започнаха тези проблеми? Имате ли спомен в началото на века ситуацията да беше на такъв отлив?

"Ако гледате демографските числа относно раждаемостта, проблемът започва още от 50-те години. Населението обаче продължава да се увеличава до края на 80-те заради по-високата, по-голямата продължителност на живота, увеличаването на продължителността на живота в рамките на този период. Раждаемостта след 90-а година продължава да пада. Тази тенденция не спира. След 90-а година се появява един допълнителен фактор, който се нарича емиграция. Такава по времето на социализма практически няма поради обективни причини, свързани със спецификите на режима - затруднено пътуване, не се дава възможност за емиграция. Когато към този фактор - ниска раждаемост, добавиш и емиграцията, се получава този демографски колапс, на който сме свидетели в последните 30 години. Това не е спряло. Има определени зачатъци на оптимизъм, най-вече свързани с това, че не малка част от хората, които заминават в чужбина да учат, се връщат отново в България след като завършат своето образование".

Радио ВИДИН: Иска ми се политическата класа най-сетне да погледне на този проблем малко по-сериозно. Той е разрешим, но с дългосрочна среда.

"Аз също се надявам, но въпросът е, че, за жалост, българските политици много по-често мислят мандатно, т.е. да постигнат някакви резултати краткосрочно, което да им даде някаква подкрепа общественa, а дългосрочните цели, тъй като техните резултати се виждат много далеч във времето, те са свързани с отделянето на ресурс, който, пак казвам, резултатите от инвестирането на този ресурс ще се види много далеч във времето... Те не предприемат такива стъпки. Освен това, няма никаква приемственост между различните управления. Всеки, който идва нов, общо взето хваща химикала и започва отначало. Това е и резултатът, че нямаме демографска политика в тези няколко десетилетия".

Радио ВИДИН: Войната по пътищата, здравеопазването трябва да бъдат надпартийни, надидеологически даже. Всеки гледа по една-две години, както казвате.

"Точно така, точно така".

Радио ВИДИН: Ако погледнем Ирландия, виждаме че за 60-70 години населението нараства с над 6 милиона.

"Пак казвам - мерки има, прилагат се, има държави, в които има висока степен на ефективност. Няма да обърнем революционно, т.е. изведнъж няма да започнем да раждаме по 5-6 деца. Има културен фактор, който е много силен. Можем да направим много с мерки - освен икономически, либерализация на навлизането на такива общности в България, по-добро здравеопазване, по-добро образование. Няма никакво съмнение, че това ще даде ефект. Трябва да направим колкото можем повече. Тези мерки, които изброих, без съмнение ще дадат резултат".

Радио ВИДИН: Самият форум, на който участвахте заедно с политици и общественици. Има ли наистина желание за решаването на този проблем?

"Форумът беше на високо ниво. Като експертиза бяха едни от най-големите специалисти по тези въпроси. Видя се воля, предложения за решения, визия в тази посока. За съжаление, аз не виждам чуваемост от страна на елита по повод тези мерки".

Радио ВИДИН: Може да е заблуждаващо, но когато отида на една детска площадка във Видин - пълно е с дечица. Изненадващо много при това.

"Разбира се. Не казвам, че ситуацията е катастрофална. Проблемът е, че ако не се вземат мерки, след две десетилетия може да е наистина много тежко. Така България трудно ще функционира и ще поддържа своите системи заради тези демографски проблеми".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Каква реформа предвижда новият Закон за ВиК

Реформа във ВиК сектора предвижда новият Закон за ВиК.  Законът за ВиК е внесен в края на последната сесия на Народното събрание, разпределен е по комисии, като водеща е регионалната. Предстои разглеждане в постоянните комисии и внасяне за първо гласуване в НС.  Според гражданите проблемите с водата са няколко: "Ние сме от село и..

публикувано на 25.08.25 в 14:12

Село Железна очаква завръщането на младите

Екипът на Радио Видин гостува на село Железна, община Чипровци. Едно невероятно китно, красиво, подредено и чисто селце, което се е разположило в подножието на Западна Стара планина – от двете страни на река Огоста. Само на 2 километра е от общинския си център Чипровци и на 32 километра от областния град Монтана. Старото име на Железна е..

публикувано на 22.08.25 в 12:05

Населението застарява, предприятията у нас не са подготвени за новите тенденции

В пет области в страната - Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Смолян над 40 % от населението са пенсионери по данни на НОИ (Национален осигурителен институт) и НСИ (Национален статистически институт). Освен че рефлектира върху качеството на живот, застаряването поставя предизвикателства пред социалната система и икономиката на страната. В..

публикувано на 21.08.25 в 14:56

Повишават ли се доходите на работещите в Северозапада?

Средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на 2025 г. e 2572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие с 5,3%, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 21,2%, "Държавно управление" - със 17,9%, и "Добивна..

публикувано на 20.08.25 в 10:45

Ивайло Папов, "Възраждане": Това правителство е зловредно и трябва час по-скоро да си ходи

България и ЕС в момента "гледат през прозореца" какво се случва. Така коментира в "Посоките на делника" срещата между Тръмп и Путин народният представител от Враца от "Възраждане" Ивайло Папов и добави: "Европейските чиновници са модерни номенклатурчици, които водят Европейския съюз към много лош край, защото ЕС просто не е фактор в..

публикувано на 19.08.25 в 13:03
Любен Иванов

Любен Иванов: Трябва бърза промяна на ВиК сектора

Върху единен закон за ВиК работят няколко правителства. В последните 7 месеца този закон придоби определен нюанс, който му бе наложен от сегашните управляващи. Това, което се цели с него е първо, единна правна уредба на ВиК услугите. В момента те са разпръснати между няколко закона и няколко подзаконови нормативни актове. Цели се с един закон да..

публикувано на 18.08.25 в 15:14

Дава ли новият Закон за ВиК решение на проблемите в сектора

Реформа във ВиК сектора предвижда новият Закон за ВиК . Това е един от очакваните резултати- синхронизиране на нашето законодателство с европейското. Този закон е и опит да се решат някои от проблемите на ВиК операторите, които са от години. "ВиК операторите на практика са търговски дружества, които не могат да влияят на законодателството,..

публикувано на 18.08.25 в 14:33