Детектив Джон Кори от Първо управление на нюйоркската полиция е добре познат на почитателите на криминалния жанр и по-специално на почитателите на Нелсън Демил.
В романът "Книжарница "Задънената улица"" детектив Кори се озовава именно в задънена улица откъдето и да го погледне човек. Докато безуспешно се опитва да обясни на един испаноезичен сервитьор, че иска сандвич с шунка и яйце, някъде на четири преки от него господин Отис Паркър е открит мъртъв под стар дървен рафт с книги в собствената си книжарница. "Убит от книгите, които обичаше", както биха написали в Ню Йорк Поуст. Очевиден нещастен случай, но за всеки случай детективът трябва да намине. Сандвичът явно ще трябва да почака.
Книжарница "Задънената улица" в задънената улица "Норт Мур" предлага на своите клиенти всички възможни криминалета, но сега самата тя по ирония на съдбата е обект на нещастен или може би криминален случай. Защото за опитното око на Джон Кори очевидния инцидент много бързо се преквалифицира във възможно умишлено убийство. Някои дребни детайли не пасват и тук просто мирише на престъпление. Така де, старата библиотека две години си е стояла мирно и тихо на мястото без да създава проблеми. От какъв зор точно сега ще реши да падне и то точно когато собственикът ѝ е дошъл на работа в необичайно ранен час, когато наоколо няма никого? Въпросът е кой има сметка от смъртта на един мъж на средна възраст, собственик на западаща книжарница.
Колкото и странно да звучи, оказва се, че не липсват заподозрени, при това не само защото за Джон Кори по принцип всеки, който мърда, е потенциален заподозрян, особено когато детективът не е закусил. А в случая имаме една твърде красива и млада съпруга на жертвата, един залязващ арогантен писател на бестселъри, един необяснимо тревожен служител, който се държи странно и май не е много сигурен какво точно е правил, чул и видял… Чудесен набор от възможни убийци.
Само че как да накара някого да си признае?
Много просто. Джон Кори започва да лъже. Стар номер в полицейската работа, когато си убеден, че има престъпление, а си изчерпал всички възможни други начини. Разделяй и владей! Нали така беше? Лъжѝ заподозрените и ги настройвай един срещу друг, докато някой не издържи! Джон Кори е майстор на тази игра!
"На ченгетата им е позволено да лъжат. Половината признания са резултат от лъжене на заподозрения", споделя детективът, оправдавайки метода си на работа.
Историята в романа е кратка, без излишни отклонения от основната фабула, без тълпи от действащи лица и сложни сюжетни линии. Развива се подобно на едноактна театрална пиеса, в една сграда, с няколко герои, които постепенно разкриват истинските си морални ценности, скрити зад фасадата на скъпи дрехи и добри обноски. Чрез поредица от точни въпроси, може би мъничко подвеждащи, и с цената на няколко дребни лъжи, детективът бързо влиза в следите на престъпниците, трябва му само признание. И той знае как да го измъкне, при това още преди обяд, защото наистина има нужда от един хубав сандвич преди да информира шефа си, че инцидентът в книжарницата всъщност си е класическо убийство.
Ако сте почитатели на творчеството на Нелсън Демил, ще установите, че в "Книжарница "Задънената улица"" всъщност откриваме Джон Кори в ранните му години, когато е обикновено нюйоркско ченге, преди да се включи във Федералната оперативна група за борба с тероризма. Романът, както казах, е кратък, с точната доза напрежение и идеалното количество черен хумор. Детектив Кори е мнителен симпатяга, който умее да мисли в движение, да взема решения и да поема рискове, танцувайки понякога на самия ръб на закона. Не съди твърде строго своите заподозрени, но е решен на всяка цена да ги спипа и изправи пред съда, защото всеки трябва да поеме отговорност за постъпките си – добри или лоши, – в това число и ченгетата.
Между другото, някой знае ли как е "шунка с яйца" на испански?...
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..
След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..
В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...
Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..
"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..
Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..
Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..