Село Равна - малко и чаровно кътче от Северозапада

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще посетим село Раавна в община Чипровци, област Монтана. Намира се в планински район, а пътят дотам е истинско изпитание. През по-голямата част от него се движим в тунел от преплетените клони на дърветата над нас и се надяваме да няма насрещно движение, защото няма начин две коли на него да се разминат без последствия.

Селото е известно още от османски регистри от 1530 г. През 1665-66 г. е отбелязано като Равна-и-баля (Горна Равна) с 15 къщи. Жители на селото участват в Чипровското въстание от 1688 година. 

Равна е поредното село със затихващи функции в този регион, но пък природата тук е много красива. Когато нещо Господ не ти е дал, той компенсира с друго - в случая с тази красота наоколо, коментират местните. И наистина- селото е обградено от гори с дъб, габър и бор, а пътят криволичи из тясна живописна долина. В землището му се намира и защитената  местност "Равненско градище"с площ от 186 хектара. Девствената природа, защитените растителни видове, както и останките от тракийска крепост и римска монетарница придават неповторимо очарование на местността и я превръщат в предпочитан туристически маршрут. 

В картата за пещерите и пропастите на България са отбелязани доста обекти в околностите на Равна, като "Дядо Ивановата дупка", "Спасовата дупка", "Мечата дупка", "Бърдишкия кладенец" и "Големата пещера".

Тук са родени бившият министър на околната среда и водите, Долорес Арсенова, както и съпругата на евродепутата Слави Бинев, с чиято помощ е издигнат местният параклис. 

Кметският наместник Ели Живкова е родена и отраснала тук, познава добре живота в селото и знае как да помогне:

"Аз съм в кметството от 1999 година. Започнах като секретарка на бившия кмет Крум Андреев. Когато той се пенсионира, аз станах кмет. Тогава в селото имаше 102-ма жители. Сега сме останали 26 жители на Равна, като имаме и пет нови семейства с нови къщи. В селото има голямо търсене на имоти, но продажбите са малко, заради многото наследници. Тук си имаме едно едно дете- Мартинчо. Той е в 10-ти клас и е най-младият ни жител. 

Стопанство в селото е имало преди много години, сега всеки си има градинка в двора и си я гледа. Хората в селото са предимно на пенсионна възраст - от 50 до 90-годишни. 

Лични асистенти за жители на селото нямаме засега. Аз помагам когато има нужда от подстригване, за мерене на кръвно налягане, при взимане на проба за кръвна захар, а библиотекарката пък, с която сме заедно тук в кметството, тя пък им оправя телевизорите, телефоните... Не че нямаме мъже за тази работа- имаме си едни момчета на около 50 години, но те някак по не се интересуват от това. Нас, жените, по- често ни викат да помогнем. Марианка дори ходи да им оправя градините, сади каквото трябва... 

Що се отнася до лошия път към селото, сега вече е подписан договорът за ремонта му и се надявам вече да започнат работа. Наистина трябва да бъде изрязан отстрани, защото е по-тесен отколкото трябва. А и през зимата тук вали такъв сняг, че достъпът до селото е силно затруднен. Не знам, кога е крайният срок за ремонтирането му. Не знам и кога трябва да започне ремонтът, но всяка сутрин като идвам се надявам да видя машините... 

Въпреки лошото състояние на пътя, линейка ако ни се наложи да повикаме, винаги идва от Чипровци. Обадим ли се, след половин час са тук. Лошото за хората в селото е, че нямат връзка с Монтана освен чрез мен. Каквото и да им потрябва, идват при мен и си дават поръчката. Аз живея в Монтана и всеки ден си пътувам, така че не е проблем да купя каквото трябва. Вече съм свикнала, като се прибера, някой от село да се обади и да ми каже да му купя хляб, домати или нещо друго. Тук имахме магазин към Наркоопа, но го затвориха. Имахме и автобус, който идваше от Монтана- и него спряха. Лекар имахме, но тя спря да идва заради пандемията от коронавирус и оттогава не се е появявала в селото. Сега само държим с връзка с нея по телефона. Когато някой е болен, аз го взимам и го карам където е нужно. Вярно е, че възрастните тук се нуждаят от постоянна лекарска грижа и това е голям проблем, но какво да правим. Тук сме като откъснати от света, но живеем - свикнали сме...

Първото нещо, което искам да се направи за селото е, да бъде асфалтиран пътят. Новите управляващи е хубаво да обръщат повече внимание на такива малки села като нашето. Да познават нуждите на хората. Това искам..."