Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

До кога ще е в сила 9% ДДС за ресторантьори и хотелиери?

Снимка: Радио Видин

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от министъра на финансите. Законът предвижда се запази нулева ставка на хляба и брашното до 30 юни 2024 г., както и да се запази по-ниската данъчна ставка за ресторантьорския и хотелиерския бранш от 9%. Работодателските организации се обединиха, че ДДС ставката за ресторантьорския и хотелиерския бранш трябва да се запази на 9%, а не да е 20%. Министърът на финансите Асен Василев коментира, че се предлага отпадането на 9% ставка за ресторантьорите и връщането на ДДС налога за тях на 20%, но не изключи при мерки за по-добра събираемост да бъде постигнат компромис за запазването на по-ниския данък. В крайна сметка - ще бъде ли запазен и до кога 9% ДДС за ресторантьори и хотелиери? Парламентът ще има окончателната дума дали ресторантьорите ще запазят 9% ставка за ДДС с предложени мерки за по-висока събираемост, или ще се върне към 20% косвен налог. Това обяви министърът на финансите, който председателства извънредното заседание на кабинета, посветено на промените в данъчните закони в началото на тази седмица. Очакването е утре те да бъдат разпределени в ресорните комисии на парламента. Относно ресторантьорите финансовият министър посочи, че всички, които са под 100 000 лв. минават на патентен данък, т.е техните приходи от данък печалба ще отидат директно в общините, които така или иначе контролират и брой маси, и всичко останало. По този начин общините ще имат един допълнителен източник на приходи. За по-големите ресторанти задължително ще трябва да се въведат ПОС терминали във всички заведения от 2 до 5 звезди, задължително да се плащат заплатите по банков път в заведенията с категория 2, 3, 4 и 5 звезди. Да има минимални ставки за персонал, които са по-високи от минималната работна заплата. За най-ниско платените длъжности да започват от 1000 лв. и вървят съответно нагоре, което да изсветли трудовите доходи. Ако всичко това бъде прието, тогава ДДС ставката от 9% може да остане като временна мярка, тъй като хазната ще събере повече средства по този начин, отколкото през увеличение на Данък добавена стойност. Как се стигна дотук? Потърсихме за коментар Ричард Алибегов, съпредседател на Българската Асоциация на заведенията.

"На този етап до края на годината си стои така или иначе. Преди Националния съвет за тристранно сътрудничество, партиите излязоха и казаха мнението си. ГЕРБ подкрепя 9%-та ставка, ДПС подкрепя 9%-та ставка, Възраждане и БСП също. Синдикатите са от другата страна. От работодателските организации Българската стопанска камара, КРИБ, Съюза за сътрудничество са дали своето становище, че 9%-та ставка трябва да остане. Асоциацията на индустриалния капитал в България по принцип са против диференцирани ставки, каквито и да са били. Насреща са синдикатите вече, а те няма как да бъдат за диференцирана ставка, но на синдикатите не им е и това работата. Те трябва да гледат фирмите да са добре, за да могат работниците да взимат по-високи заплати. Лошото е, че в България синдикатите са предимно в държавния сектор, където гледат да има по-голяма събираемост на данъците." 

Успя ли да стъпи на "краката си" ресторантьорския бранш след пандемията и страхуват ли се собствениците на заведения от ново затваряне на врати през зимния сезон - това попитахме Ричард Алибегов, съпредседател на Българската Асоциация на заведенията.

"Останаха финансовите щети, а хората си мислят, че сега всичко е наред. Когато две години си бил затворен и в ограничения, си натрупал едни финансови дефицити, задължения към банки, към държава, към доставчици, които не се изчистват с магическа пръчка. 2023 година е първата година всъщност, в която няма ограничения, но туризмът все още не се е върнал на нивата от 2019 година, поне все още. Виждате сега и тези войни също правят доста спънки за хората да пътуват." - уточни Ричард Алибегов.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви, че синдикатите не подкрепят нито да се запази нулевата ставка за хляба и брашното до юни 2024 г., нито да се запази 9% ДДС за ресторантьорския и хотелиерския сектор. Намалените ставки върху цената на хляба и брашното, както при хотелиерите и ресторантьорите не водят до падането на цените, посочиха от КТ "Подкрепа", с което се съгласиха с тезата на колегите си от КНСБ. Защо синдикатите реагираха така - разговаряхме с Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

"Това е наша принципна позиция, че е необходимо възстановяване на стандартната данъчна ставка за ресторантьорите и ресторантьорския бранш по няколко ключови причини. Едната от тях е, че тя беше въведена като временна мярка, свързана със здравната криза, поради това, че бяха ограничени да функционират. Вече повече от една година, обаче тази ситуация се възстанови в нормалния си ритъм и по тази причина няма логика тази мярка да бъде удължавана. Освен това тя води и до загуба за бюджета. На практика цените в ресторантите на се се понижили, въпреки тази по-ниска данъчна ставка." - обясни Петър Мишев.

Заместник-министърът на финансите Георги Клисурски обясни, че все още вървят преговори с ресторантьорите дали ставката да се върне на 20% или да изпълнят комплекс от мерки за изсветляване на сектора. След като се получи позицията на ресторантьорите, ще се направи бърз анализ кой от двата варианта носи по-големи приходи за държавния бюджет и тогава ще се вземе решение какво да бъде внесено като предложение в Народното събрание. Потърсихме ресторантьори от Северозападна България. Разговаряхме с Малвина Аристотелова, собственик на заведение във Видин.

"Аз смятам, че браншът не си е стъпил на краката, защото абсолютно всичко е станало супер скъпо и всяко нещо, което го купуваме на доставни цени е много по-скъпо от преди две-три години. Всеки знае, че токът е увеличен и този който е за фирмите е много скъп, водата също има увеличение, постоянно се вдигат заплати и осигуровки и всичко върви нагоре. Клиентите се сърдят и се чудят как може да е толкова скъпо." - подчерта Малвина Аристотелова.

Да бъде въведен патентен данък за малките заведения, за да се запази 9% ДДС за ресторантьорите, предлагат от Министерството на финансите, като приходите от патентния данък да отиват в общините. На извънредно заседание правителството прие пакет с промени в данъчните закони. Не са правени срещи с министъра на финансите Асен Василев, уточни пред БНР Павлин Петров, съпредседател на Българската асоциация на заведенията и допълни, че патентният данък е хубаво решение, но липсват детайли. Според него остава неясна сумата от 100 000 лева оборот за малките заведения.

"Това е хубаво решение и ще доведе до ръст на малките търговци и за тях ще останат повече финанси, с които да могат да инвестират, да се развиват и от малки да прераснат в по-големи икономически оператори в сектора на заведенията. Едно заведение трябва да прави малко над 8000 лева на месец или това прави около 300 лева на ден оборот, за да влезе евентуално в тази категория, която беше зададена от министъра на финансите от 100 000 лева, тоест това някак си не изглежда реалистично."

Или изсветляване на трудовите доходи на заетите в ресторантьорския и хотелиерския бизнес, или връщане на данъчна ставка от 20% предвиждат промени в данъчните закони, приети от Министерски съвет на извънредното заседание. Предложените изменения ще бъдат изпратени към парламента утре и ще могат да бъдат разгледани в Комисията по бюджет и финанси. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ден след вота- равносметката в Северозапада

Поредните избори отминаха, а кои са победителите, кои са победените и задават ли се нови избори ще стане ясно в следващите дни. Изборите са темата и в "Посоките на делника".   Победата на парламентарни избори се изразява в 50 процента плюс. При всички положения ще има коалиционно правителство.  На две формации няма да им стигнат 121..

публикувано на 10.06.24 в 11:00

Младите се връщат в село Стубел

Отново сме в Стубел - в миналото голямо и достолепно село, с жители до 3800, днес населението се е стопило до 540 души.  Общо 35 км пък е уличната мрежа, която вече и трудно поддържане. Много къщи са без стопани.  Въпреки това кметът Емилия Йорданова не се отчайва. Тя упорито и целенасочено продължава да ремонтира покривите на големите..

публикувано на 07.06.24 в 12:00
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Партиите са виновни, че голяма част от гражданите не се превръщат в гласоподаватели

Избори. След изборите - отново избори: изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите години? Какви са изводите и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предимствата и недостатъците на..

публикувано на 06.06.24 в 10:00

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10