Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще се повиши ли трайно покупателната ни способност?

Снимка: Радио Видин

От началото на 2024 година работещите с най-ниски доходи получиха увеличение на заплатите, а най-добре платените вече ще плащат по-големи осигуровки. Минималната работна заплата вече е 933 лв. Увеличението спрямо миналата година е с 19.6%, или със 153 лв. Размерът й бе определен през октомври 2023 г. от Министерския съвет по формулата, записана в Кодекса на труда, а именно 50% от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година (2022 г.) и първите две тримесечия на текущата (2023 г.) . Минималната часова работна заплата е 5.58 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се вдига до размера на минималната заплата - 933 лв. Максималният осигурителен доход нараства от 3400 на 3750 лв. Тоест хората, които получават брутен месечен доход от заплата или по договор за управление в размер на тази сума или по-висока, на месец дължат за осигуровки 1111 лв. или с около 100 лв повече, отколкото досега. Линията на бедност вече е 526 лв. Стойността ѝ се повишава с 22 лв. или с 4.4%, в сравнение с 2023 г. Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85.71 лв. на 107.14 лв. Без промяна остава минималното обезщетение за безработица от 18 лв. От 1 януари основният лихвен процент (ОЛП) става 3.79 на сто. Това е първото понижение на основната лихва от октомври 2022 г, макар и с едва 0.01 процентни пункта спрямо нивото от 3.8 на сто през декември 2023 г.. След всичките тези промени, ще се повиши ли макар и минимално покупателната ни способност през новата година? Потърсихме за коментар Петър Ганев, икономист от ИПИ:

"Що се касае до доходите ни - имаме приет бюджет и в него са залегнали политиките по доходите, които бяха коментирани в цялата втора половина на 2023-та година. Вдига се минималната работна заплата с най-голям размер в номинално изражение, около 150 лева е повишението или 20%, вдигането на пенсиите от средата на годината, макар че те всъщност не изоставаха през последните години за разлика от минималната заплата, вдигането на заплати в публичната сфера и това са неща, които ще олекотят натиска върху домакинските бюджети, който беше оказан от ръста на цените."

Какъв риск крие повишението на минималната работна заплата от 1 януари за развитието на икономиката ни, предвид факта, че работодатели заплашиха със съкращения на работен персонал, поради невъзможност за плащане на необходимите осигуровки, особено в по-бедните региони, какъвто е Северозапада?

"Със сигурност, когато се вдигат разходите за предприемачите, за компаниите, за работодателите, независимо дали е от по-висока цена на електроенергията, както беше миналата година или както е сега от вдигането на разходите за персонал, това оказва натиск в една предизвикателна среда и европейска икономика, за която една голяма част от нашият бизнес работи, особено индустрията. това само по себе си в известна степен беше очаквано, но вече имаме формула за изчисляване на минимална работна заплата, така че знаехме по-рано нейния размер. Знаем, че имаше изоставане на минималните възнаграждения, донякъде провокирано от липсата на бюджет и икономическа стабилност, така че ще бъде трудно за предприемачите и те ще трябва да търсят решения, но това е обичайната среда, в която те работят." - допълни икономистът Петър Ганев.

Отминалите новогодишни празници активизираха потреблението на стоки и услуги сред жителите на Видин и региона. Димитър Илиев е собственик на малък магазин за облекло в крайдунавския град. Според него повишението на цените през последните месеци ще бъде компенсирано от новия размер на минималната работна заплата и нещата си остават на същите нива от преди.

"Системата е изчислена така, че нещата са приблизително същите. Минималната заплата се вдига, но и осигуровките се вдигат. Има тиха, скрита инфлация, която занулява увеличенията та общо взето смятам, че коренна разлика няма да има. От друга страна много зависи човек с какво сравнява. Ако се сравняваме с най-богатите държави, не сме добре. Ако се сравняваме с бедните държави в Африка и в Азия, ние сме супер. Със съседите ни нивото горе-долу е еднакво." - обясни Димитър Илиев.

Разговаряхме и с търговци на централния общински пазар във Видин.

"Аз продавам зеленчуци и съм от десетина години в бизнеса. Производители сме и според мен изпратихме една не много добра година. Големите вериги магазини са ни един от основните проблеми ... Няма производство тук. Синята зона също е проблем. Те гледам, че само фолклорни празници правят, а никой не мисли за производство. Няма производство и с това повишаване на заплатите пазара умира. Ще има съкращения и според мен хората ще отидат на борсата." - коментираха търговци от Видин.

Попитахме и видинчани ще се повиши ли според тях, макар и минимално покупателната ни способност през новата година.

"Дано да успеем, но колко ще бъде ще видим. Цените се повишиха от декември, не е от сега, но ще го видим ... Цените май се позадържаха, но сега след нова година може и да се увеличат. Чакаме да видим. Ние сме оптимисти. Аз вярвам в това правителство, някои са против, но аз вярвам ... Аз вярвам и се надявам, че и ние пенсионерите ще усетим подобрение. Ние купуваме само най-необходимите неща ... Защо увеличиха минималната работна заплата от 1-ви януари, а на пенсионерите - не? Ние да не сме, както казва Бойко "втора ръка"? Коледните надбавки ги дадоха, но не знаем къде са." - коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56