Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Скачоковата къща- една от някога "живите" къщи на Враца

Снимки преди и сега: ДА Враца и Александър Маринов
Снимка: Колаж: Радио ВИДИН



Днес в рубриката "Памет нашенска" ще ви разкажем за една от величествените къщи във Враца, която за съжаление, както много други, тъне в разруха. Сградата е паметник от местно значение, в годините назад е имала много приложения, но непромененото до днес в нея е това, че носи със себе си аристократично величество.

За много врачани, къщата е позната като Скачоковата къща. Тя е един пример за следосвобожденска архитектура и то на доста високо ниво, обясни за Радио ВИДИН архитектът Веселин Алексиев и добави, че в началото на 20 век, днешният булевард "Христо Ботев", където се намира и тази къща, е една от основните пътни артерии в града. Освен това, тя е една от оживените улици, на която се развива много търговия, разказа още архитектът:

"Основното, което се казва, е това, че по този булевард се появяват домовете на хората, които се заселват след Освобождението...След Освобождението  градът започва бързо да се развива, идват архитекти и хората, които развиват търговия успешно след Освобождението, започват да си обособяват по протежението на бул. "Христо Ботев" своите кантори, жилища и т.н. Така се появява конкретно и Скачоковата къща."

Строежът на самата къща започва в началото на 20 век и е завършена през 1910 година. Това сочат данни от мозайка, намираща се на входа на къщата, разказа още Веселин Алексиев. По данни, потвърдени от архитект Алексиев, до 30-те години на 20 век в къщата е било ателието на шивача Никола Катърски. Той бил и един от водещите представители на еснафа, който е внасял платове от цял свят и бил един от най-търсените шивачи в града.

"Любопитна история, която научих в проучването си е, че всъщност по онова време на тези големи витрини са били излагани всички платове, които са били и внос от чужбина, били и местни, но са били изключително скъпи. Това било цялото имане на семейството на шивача и по време на бомбандировките пада бомба точно на улицата пред къщата и шрапнела от бомбата изпочупва витрината и накъсва всички платове. Това разорява семейството, защото това било и техен поминък. Дълги, дълги години са се мъчили да преодолеят тази ситуация."

Не бива да се губят старите сгради в България, каза още архитектът и добави:

"Това е част от нашата идентичност, ако щете и като българи. Ако ние премахнем тези сгради и те малко по малко изчезнат, то ние ще бъдем като предградието на който и да е град, където и да е по света. Тези сгради са изграждани от наши дядовци, прадядовци, наши предци и техния дух витае в тях. В крайна сметка те ни дефинират до голяма степен... Самата Скачокова къща е продукт на една индустриална революция, но следващите етапи от подобна индустриални революции вървят малко към загуба на духа."

Въпреки забравата на времето, сградата на Скачоковата къща има своето културно значение за Враца и за историята ни като българи. Забравата около нея успя да заснеме и фотографът Александър Маринов, който е родом от града под Околчица, но живее в София. За Радио Видин фотографът сподели защо се спря именно на Скачоковата къща: 

"Когато се прибирам, задължително намирам време за неща, които си заслужават да бъдат заснети, тъй като в града има доста какво да се види- както архитектурно, така и природно. Често обръщам специално внимание на стари сгради, защото те показват различни периоди от развитието на града и по мое мнение са много по-красиви от новите сгради, които в днешно време се строят. Определено може да се каже, че старите сгради имат характер и такъв е и случаят със Скачоковата къща. Аз отдавна следя какво се случва с тази сграда, дори си спомням, когато бях малък, винаги съм минавал покрай тази сграда и винаги ми е правила впечатление, колко по-различна е от всичко заобикалящо и затова реших точно натам да насоча обектива си. Сериозно ме интересува какво се случва с тази къща или по-скоро какво не се случва. Тази исторически значима сграда в момента тъне в разруха и явно изглежда, че няма интерес да бъде възстановена към първоначалния й вид, което е доста жалко... Жалко, че състоянието на тази къща е такова, каквото е, защото определено е една от най-красивите и емблематични сгради във Враца."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Доц. Ива Гаврилова

Доц. Ива Гаврилова: Стремежът към целогодишен тен е изключително рисков за кожата

Всяко едно слънчево изгаряне в дългосрочен план означава риск от сериозни заболявания на кожата, включително и от рак. Това предупреди доц. Ива Гаврилова, хирург онколог, член на Българското дружество по дерматоонкология. Тя обясни също, че слънчевото изгаряне може да настъпи неусетно и на най-различни места. "Алармирам, че не е задължително да..

публикувано на 11.08.25 в 16:58

Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?

Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати..

публикувано на 11.08.25 в 16:30
Симеон Матев

Симеон Матев: Десетдневието в края на август ще предложи кратък отдих от горещините

Ново горещо предизвикателство , което води след себе си тежки последствия . Така определи лятото , което се " очертава като второто най-горещо ", климатологът Симеон Матев . "Настоящото лято е поредното горещо. Миналогодишното беше най-топлото до момента както в историята на България, така и в историята на Северозапада, а това лято е по..

публикувано на 11.08.25 в 15:35

Мария Спасова с нова песен сред финалистите на "Пролет ‘25"

Срещаме се с една млада талантлива дама - Мария Спасова , която вече не е непознато име за вас. Представяли сме ви нейни песни и преди - с характерния ѝ стил, улавящ едновременно нежност и сила. Родена в Берковица и израснала в Монтана, Мария носи в себе си едновременно чара на Северозапада и усещането за големия град. Сега тя се завръща с..

публикувано на 11.08.25 в 15:30

Бранковци – между забравата и очакването за по-добро бъдеще

Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба. "Само той ни е и връзката. И идва един път пощата...  Малко хора сме. Хляб карат през ден."..

публикувано на 11.08.25 в 14:00

Където има буря, Бог дава покой

В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.  "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..

публикувано на 10.08.25 в 08:00

9-годишна туристка от Козлодуй със златна значка от БТС

9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..

публикувано на 08.08.25 в 17:31