Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще се променят ли идеологическите ни клишета?

Кои са "бившите хора" в новата книга на доц. Мартин Иванов

"Бивши хора" - така някогашната комунистическата власт е определила близо половин милион българи, принадлежали или просто обвинени, че са били част от стария "монархофашистки" режим. Преминали през чистки, експроприации, изселвания и пулсиращи една след друга вълни на репресии и дискриминация, "бившите хора" са заключени зад телените ограждения на една нова, концлагерна България. С течение на времето те са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии и да оцелеят. Именно тази адаптация на "бившите хора" и трудното им битие в новата комунистическа държава са в центъра на новата книга на доц. д.н. Мартин Иванов - "Бившите хора на концлагерна България". Предишните опити следват предимно документите в архива на Държавна сигурност. Без да им обръща гръб, тази книга се старае да даде думата на оцелелите свидетелства от "бивши хора", огласявайки техните насилствено заглушавани гласове. 

През 2017 година излиза от печат съвместната книга на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов, написана основно по документи от архива на Държавна сигурност. Именно тогава пред обществеността е поставена за първи път и темата за така наречените "бивши хора". В "Посоките на делника" разговаряхме с родения във Видин проф. Вили Лилков, който е съавтор на творбата:

"След 9 септември 1944 година, БКП заедно с криминалния контингент, заедно с представители и на отделни партии, като така наречените "леви земеделци", "анархисти" и други, извършват масово унищожение на българския елит. Още в първите дни започва ликвидиране на бивши военни, бивши полицаи, кметове, елитни граждани, директори на училища, изобщо под удар е поставен почти целия български елит. Следват Народния съд, концлагерите и така наречените "показни процеси". Почти целият български военен, духовен, интелектуален и буржоазен елит е ликвидиран. В документите на Държавна сигурност тези хора и техните наследници, както и оцелелите от този елит след 9 септември 1944 година са наречени с общото име "бивши хора" ... Самото понятие "бивши хора" за днешния човек звучи доста стряскащо, дори и абсурдно." 

Защо днес обществото ни отново е разделено и ще се променят ли идеологическите клишета на българина? Това попитахме проф. Вили Лилков, съавтор на книгата "Бивши хора".

"В последните години аз виждам много често в много среди и в много общности едва ли не едно вторично подивяване. Това е поведение, което изобщо не отговаря на цивилизованото. Виждам и едно връщане към стари практики, стари методи и към едно мислене, което отдавна би трябвало да е обречено ... Историята трябва да се знае, тя много често се повтаря и затова понякога се повтаря дори и като фарс, особено за тези, които не я познават."

Доц. д.н. Мартин Иванов е доцент в катедра "Социология" на СУ "Св. Кл. Охридски". Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и в Националния университет на Ирландия. Автор е на над двеста научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанска история на България от Възраждането до наши дни. В новата книга на доц. Иванов "Бившите хора на концлагерна България" са събрани над 300 истории и лични спомени, в които можем да намерим една по-плътна картина на триизмерни хора, със своите плюсове и минуси, с вътрешните си терзания, с двоуменията си дали да предприемат дадена стъпка или компромис. Това са около половин милион българи по онова време. Кои са "бившите хора" в книгата на доц. Иванов и кое провокира създаването на творбата?

"Провокира ме един проект от преди 12-13 години на Института за изследване на близкото минало на неотдавна починалия професор Ивайло Знеполски, който ме насочи към събиране на интервюта с хора, които в резултат на изследването на Вили Лилков и на Христо Христов вече сме свикнали да ги наричаме "бивши хора", това е един от множеството термини, които използва режима, за да жигоса като с нажежено желязо хората, които са били представители на политическия елит преди 9 септември, техните деца и техните внуци. Темата ми стана много интересна, но заради различни промени в моята професионална биография, беше останала някак си в резерва. И отново професор Знеполски, връщайки се през 2020 година в България ме насърчи да се завърна към темата в резултат на което виждате тази книга, която е плод на множество проучвания, интервюта. Една немалка част от тях са мои, но има и такива на други колеги, публикувани дневници, биографии и целта на това изследване беше да съхрани гледната точка, да съхрани гласовете на тези така наречени "бивши хора". Днешните българи трябва да познават историята си"

Каква е съдбата на потомците на "бившите хора" и каква е цената, която са платили хиляди демократично мислещи фамилии у нас? 

"Нямаше реституция, както нямаше пълна реституция на имуществото след 1989-та година в никакъв случай нямаше и възстановяване на статута на тези хора по никакъв начин. Те целенасочено са били декласирани, ограничавани във възможностите си да учат, да работят и макар, че мнозина от тях бяха едни от първите възстановители на демократичните организации след 1989 година на различните партии в рамките на СДС, някъде около 2000 година те вече почти изцяло отстъпиха от публичната сфера. Ако се опитате да възстановите биографиите на политиците, депутатите, президентите, министрите от последните 15 години, може би единствените двама души, за които бихме могли да кажем, че са представители на това забравено поколение на "бившите хора" са бившият председател на Народното събрание Никола Минчев и депутата Георги Ганев." - допълни доц. д.н. Мартин Иванов

Интересът към новата книга на доц. Мартин Иванов - "Бившите хора на концлагерна България" е голям, а официалната и премиера ще бъде на 7 февруари, в 17.30 часа в новата конферентна зала на ректората на Софийския университет. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото,  за..

публикувано на 27.12.24 в 13:12

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45

Ани Арутюнян: Желая на всички видинчани повече мъдрост, обич и добрина

Като трудна и интересна определи 2024 година областният управител на Видин Ани Арутюнян: "Имахме наистина много трудна година и в международен, и в национален план. Все още нямаме редовно правителство, което да поеме отговорност за всичко, което се случва и в държавата, и в областите, и в общините. Гледам с надежда към новата година за това,..

публикувано на 24.12.24 в 11:34

Андрей Вълчев: Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година

Динамична и напрегната бе 2024 година. Такава е равносметката на народния представител от Враца от БСП-Обединена левица Андрей Вълчев: "Динамична, напрегната, с предизвикателства. Надявам се и с нова надежда за нас като общество, за държавата, за всеки един български гражданин. Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година. Надежда да..

публикувано на 24.12.24 в 11:22

Петър Петров: Изпращаме година на политическо пренареждане

2024-та бе година на пренареждане на политическите реалности. Това коментира за "Посоките на делника" народният представител от Монтана от Политическа партия "Възраждане" Петър Петров : "Най-важното е, че изпращаме година, в която се пренареди политическият спектър. Поредната година от т.нар. очистителен период в българската политика, в който..

публикувано на 24.12.24 в 11:09

Любен Иванов: Ще успеем да постигнем необходимия за България компромис

Дано 2025 година ни донесе стабилно и редовно правителство, за да преодолеем политическата криза. Това каза за "Посоките на делника" народният представител от Видин от Продължаваме промяната - Демократична България Любен Иванов : "Изпращаме поредната година на политическа криза, която се изразяваше в два поредни парламентарни избора и липса на..

публикувано на 24.12.24 в 11:05