Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чешмите на Градец и водното богатство на селото

Една от чешмите във видинското село Градец
Снимка: Радио ВИДИН

Днес в рубриката "Памет нашенска" говорим за водата като ресурс, като богатство, като наследство, като фолклор. Водата, като нещо, което не бива да приемаме за даденост и което трябва да съхраняваме. Градец е от щастливите села, което според местните, Господ е определил да бъде богато на питейна вода и водни ресурси. В населеното място има кладенчета и чешми, потоци, блата и минерални извори.

В центъра на селото има чешма, построена в началото на миналия век, която и сега бълбука, а хората наливат вода от нея всеки ден. На нея има паметна плоча на загиналите селяни в освободителните войни на България. Друга е чешмата на Сарая, така се нарича старият център на долния край на селото, построена по времето на Осман Пазвантооглу, където още стоят изписаните колони от владетеля на Видинско през турското робство. Третата чешма е в местността Драката, в горния край на село Градец, където се е състоял кървавият бунт от 1850 година. Там е сложена мемориална плоча за загиналите над 300 бунтовници в това епично за видинския край въстание.

Извън пределите на селото, в посока запад, както и в землището на Градец има още няколко чешми, като за тях разказва Пролет Цолова, секретар на местното читалище.

"Тук имаме река Тополовец, която извира от Връшка чука, минава покрай нашето село и вече се влива в река Дунав. Другото - тези прословути минерални извори, които сега са някакъв акцент на Община Видин, но най-много бих искала хората да знаят, че в селото и около селото има изградени много извори за питейна вода. В селото ни има над 20 т. нар. кладенци, герани, както ние си ги наричаме, те са по махали и носят името на най-близката къща или фамилия, която е заселена около тези герани и хубавото е, че кметът пое една инициатива да ги реставрира, да ги запази, да ги консервира поне, да не се хвърлят отпадъци и боклуци, защото всяка къща вече си има канализационна система и тези герани не са така използвани, както едно време. Аз, като дете, съм израснала с тези герани, защото ходех с майка ми, сестра ми, баба ми да носим вода, защото това беше жизнено необходимо за семейството, за бита... Когато започнаха първите герани в селото да се правят, това беше наистина едно огромно улеснение за хората. Просто беше радост и хората ходеха, цялата махала, да помага на домакинството да си превъртят кладенеца и да си изкарат вода. Това вече беше 80-те години и наистина беше една невероятна новост."

Другото, което е наистина запомнящо се за селото е това, че там има много обществени чешми, разказва още Пролет Цолова. Тези чешми са както в самото населено място, така и в околностите му. Интересното е, че са запазени и до днес. 

"Те са строени по време на войните от трудовите войски, които са минавали отзад, зад настъпващите армии на фронта и са съграждали тези чешми, което просто е невероятно. Това са хора трудоваци, които са строили, независимо, че напред е вървяла войната, след нея са полагали основите на тези неща, които и до днес се тачат. Имаме много кладенци, имаме много подземни води, които наистина са богатство за селото ни, защото колкото и да си казваме, че това е синьото богатство, ние някак си малко по-нехайно отиваме към него. Много се наскърбявам, когато ходя по тези чешми и е пълно с нахвърляни боклуци..."

Около 40 са кладенците в селото. Много от тях са с макари, кофи, синджири и покрити, а някои с така наречените махала. Около 20-30 е и броят на кладенчетата и потоците, които носят имената на собствениците на прилежащата земя или гора около тях.

Пролет Цолова разказва още, че едно време богатите, знаещите и можещите хора, са се отличавали не с парите и имотите си, а с това, че са строили училища, читалища и чешми. По думите ѝ е важно това какво оставяш не само след себе си, но и това, което правиш за благото на цялото население. 

"Само като се обърнем към българския фолклор, ще видим, че чешмата е едно място, където хората са започвали дори своя нов живот. Там са се влюбвали, там са ходили, за да се харесат, да започнат своя личен живот в много отношения и т.н. Кощунство е да не уважаваме този природен дар, защото виждаме в какви времена и в какви катаклизми живее цялата планета и как нещата се обръщат в невероятна посока. Трябва да го уважаваме. Народът ни е оставил завещанието да я пазим, да я съхраняваме и да я тачим тази вода, защото ние самите сме вода, ние без нея не можем."

Известно от архивите на селото е, че долината на река Тополовец, където е разположено село Градец, е от неприкосновените запаси на страната ни от топли и студени минерални извори. Най-известна е Сондата, в края на селото, открита през 1959 година, извираща от 600 метра дълбочина с начална температура на водата от 32 градуса. Изворът спада към така наречените хлоридни-натриеви води, в които преобладава хлорният анион според книгата на Димо Караколев "Лечебен справочник за българските минерални води" издадена през 1990 година.

Извори с такива води в България са осем: Мирово и Върбица - Варненско, Слънчев бряг и Долно Езерово - Бургаско, Градец и Сланотрън - Видинско, Долен Дъбник - Плевенско и Козлодуй - Врачанско. Много от крайпътните чешми на село Градец също са минерални и това го знаят много от хората, идващи да налеят вода от тези източници. 

Блатистите райони и блатата също са една природна притурка към водното богатство на Градец и неговото землище. Те помагат за флората и фауната на района. 

Много вода е изтекла от направените чешми и кладенци в селото и около него, много са пресъхнали, наринати, затлачени, изоставени или продължават да текат с пълна сила. Много са и песните, преданията и легендите свързани с тях. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Боряна Миткова

Видинчанка ще представи България на конкурса "Мисис Свят"

Днес ви срещаме с видинчанката, която наскоро спечели титлата "Мисис България" 2024 година. Красавицата се казва Боряна Миткова и е българката с най-много титли за красота. Боряна е на 30 години, родом от Видин. Семейна е от 13 години, има малко момченце на две години. Мъжът ѝ също е от крайдунавския град, но от около 7 години живеят в София...

публикувано на 04.02.25 в 17:05
Ясмина Витанова и Симона Георгиева бяха отличени на училищен турнир.

Видински ученици разработват бизнес идеи

Дванайсетокласничката Ясмина Витанова от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” във Видин се класира на първо място със своята бизнес идея „Система за сигурност -DRON PATRUL X“ в провелия се втори етап на училищния кръг от националното състезание „Най-добра бизнес идея“ .  На второ място се нареди Симона Георгиева от същия клас. Нейната бизнес идея..

публикувано на 04.02.25 в 15:00

Алманах "Под лъчите на слънцето" отново набира произведения

Започна набирането на литературни и художествени произведения за дванадесетия Алманах "Под лъчите на слънцето" , издаван от Конфедерация на българските писатели, клон Враца.  Сборникът включва проза, поезия, картини. В миналогодишното издание участваха 70 творци от цяла България, казва един от редакторите и съставителите му  Глория Костадинова -..

публикувано на 04.02.25 в 14:00

Излезе от печат втората книга на видинска авторка

Видинската авторка Лилия Маринова издава втората си книга. Повестта носи заглавието "Само ако повярваш" . Това е разказ за превратностите в живота на една млада жена, които тя трябва да преодолее. По какъв начин, разказва авторката Лилия Маринова: "Книгата се роди преди няколко години... Тогава се роди заглавието, после сюжетът.....

публикувано на 04.02.25 в 13:00

95 години навършва железопътната гара в Зверино

През тази година се навършват 95 години от откриването на гарата в най-голямото мездренскко село Зверино. През 1897 година започва да се строи отсечката на жп линията, която преминава през Зверинското землище. Тази линия е строена от чужденци, повечето от които са италианци. По време на строежа са настъпили известни промени в еднообразния живот на..

публикувано на 04.02.25 в 08:36

Дегенеративните ставни заболявания се подмладяват

Има съществено подмладяване на дегенеративните ставни заболявания. Ако доскоро се смятало, че хората до 50-годишна възраст не са засегнати, то напоследък става ясно, че не е така. Дори хора между 30 и 50-годишна възраст проявяват признаци на артрозна болест, каза ревматологът д-р Галина Станчева от Видин. По думите ѝ, дегенеративните заболявания са..

публикувано на 03.02.25 в 17:23

Какви грижи полага Община Видин за дърветата в градската част?

За орязани дървета във видинския квартал "Съединение" сигнализираха преди дни в социалната мрежа Фейсбук живеещи в района. Резитбата се извършва от служители на Общинското предприятие "Чистота, озеленяване и благоустройство", но според някои видинчани тя е неправилна и твърде нещадяща дърветата. Други пък са доволни, предвид големия брой птици,..

публикувано на 03.02.25 в 17:00