Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Получава ли достатъчно информация обществото ни за приемането на еврото?

Снимка: Радио Видин

Три процента ще е средногодишната инфлация в България по данни на Европейската централна банка и Европейската комисия. Това заяви преди дни министърът на финансите Асен Василев, който бе в Гент, Белгия за участие в заседанието на министрите на икономиката и финансите от ЕС. Според него всички прогнози показват, че критерия за инфлация - последният, който не сме изпълнили, за да се присъединим към еврото, ще бъде изпълнен тази година и ще можем да се присъединим към еврозоната през 2025 година. По всичко личи, че целеустремено вървим по план за приемането на еврото. Миналата седмица излезе и зимната прогноза на Европейската комисия за икономиките на Европейския съюз и еврозоната, включително за България. За тази година ръстът на БВП, който ни се дава, е 1,9%, а за догодина - 2,5%. Това е добра прогноза. Тоест очевидно се оценява, че имаме потенциал за продължаващ икономически растеж, посочи икономистът Румен Гълъбинов. Други експерти са категорични, че приемането на еврото ще донесе само позитиви на българския гражданин, но съществува и аргументът за запазване на лева заради нуждата от сериозни структурни реформи в еврозоната, които може да са риск за България. Получава ли достатъчно информация обществото ни за приемането на еврото и има ли поводи за притеснения? 

Целевата дата за приемане на еврото, обявена от правителството е 1 януари 2025 г. Въпросът "за" или "против" въвеждането на еврото, обаче продължава да разделя мненията на хората. Някои коментират, че се притесняват от покачване на инфлацията, други смятат, че няма от какво да се притесняваме и трябва да приемем единната европейска валута. Прави ли се необходимото, за да получи българинът достатъчно информация за процеса по приемането на еврото - потърсихме за коментар Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"Със сигурност не получаваме достатъчно информация, което генерира всякакви митове, очаквания, страхове, неясноти и т.н. Всъщност ние разполагаме с доста добри данни точно затова, тъй като Евробарометър във всички държави, които тепърва предстои да приемат еврото прави едни проучвания през половин година общо взето, които точно това ги питат. Трендът у нас е много интересен, тъй като вече се наблюдава известен евро оптимизъм сред българите. Лека-полека се променя балансът и се оказва, че делът на българите, които са "за" приемането на еврото в средносрочен план вече е по-висок."

Можем ли на този етап да твърдим, че ние макар и неформално сме обвързани с еврото от години - това попитахме още Адриан Николов.

"Ние сме, разбира се, доколкото сме в състояние на валутен борд. Да не говорим, че повечето от хората, които имат жилищни кредити или по-едри покупки, най-вероятно са ги направили в евро. Те са ползвали еврото дори и в миналото. Като цяло големият страх е този от инфлацията и тук ролята отново ще е на институциите, на контролните органи, на НАП, които да правят много масирани проверки в прехода около преминаването ни към еврото" - допълни Адриан Николов.

Какво трябва да знаем като потребители и какво ще трябва да направят търговците в своите обекти, когато стане ясна официално датата за присъединяването на страната ни към еврозоната? Разговаряме с Габриела Руменова, основател на онлайн платформата "Ние, потребителите".

"Това е тема, която ще представлява интерес и за нас занапред, тъй като е много важно да бъдат защитени икономическите интереси на потребителите и в преходния период, а и след това. Това, което е известно е, че ще има специална интернет страница за еврото, на която хората ще могат да се информират за времеви периоди, начини за обмяна на валута и двойното обозначение на цените - нещо, което ще е много важно, за да не се стига до спекулиране и до изкуствено завишаване на цените на продуктите."

Получават ли се оплаквания в онлайн платформата "Ние, потребителите" по темата за предстоящото приемане на еврото у нас - това попитахме още Габриела Руменова.

"На този етап все още няма оплаквания, може би хората събират информация, осмислят я, ориентират се и очакват да има повече такава в бъдеще. Може би голяма част от хората нямат вътрешна убеденост, че това ще се случи като събитие толкова скоро, колкото има индикации в публичното пространство, че това ще стане. Хората все още не са активни по тази тема, но пък са изключително чувствителни по отношение на цените и тяхното покачване. Моят апел към търговците е да не спекулират и да не използват това събитие, което предстои да се случи на всички нас и всеки ще посрещне своите предизвикателства и потребителите, и търговците, и институциите, но мисля, че ако всички се стремим да бъдем коректни, ще преминем по-леко през този преход."

Правят ли достатъчно управляващите, за да информират обществеността за приемането на еврото като платежно средство у нас - това попитахме видинчани:

"Според мен не и това евро е излишно, защото ще ни доведе до по-голяма бедност. Нормално е хората да са стресирани, имайки предвид цените... Никой за нищо не ни информира. Аз, например, слушам някакви мнения, че това евро ще ни затрие, но докато не влезе няма да приказваме, защото като приказваш предварително - нищо не се получава... Нашите политици нищо не правят. Ако това ви интересува, ще ви го кажа. Нищо не могат да кажат на хората, така че да бъдат разбрани. За еврото по принцип всеки един от нас е уплашен... По телевизията споменават нещо, но то е на други нива. Аз съм икономист, но нищо не разбирам." 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56