Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поетесата Светлана Джукова- за поезията и философията на живота

10
Снимка: радио Видин


Поезията е важна за всеки един от нас, но най-вече за хората, които творят, мислят и изразяват вътрешното си светоусещане чрез стихотворна реч. Това важи с пълна сила за събеседничката ми- поетесата Светлана Джукова.  Поезията бележи целия й творчески и житейски път, поезията я среща с разнообразни хора, най-вече такива, с които имат сходни интереси, хора, които я вдъхновяват.

Родена е на 15 април 1967 г. във видинското Ново село. Висшето си образование завършва в ЮЗУ Благоевград,  специалност “Българска филология“. Преди това завършва “Български език и литература и история“ в Педагогическия институт в Смолян. Нейни творби са публикувани в специализирани издания. Автор е и на художествено-публицистични статии и нови структурни изследвания на съвременни български автори. 
През 1996 година издава стихосбирката "Обсерватория". А през 2023 година излиза неин сборник с поезия и проза "Светлини".


С много любов си спомня за своите родители, които оформят нейното развитие като творец. И макар че баща й е икономист, а майка й счетоводител, те имат отношение към литературата и всички изкуства. 

В семейството й подкрепят огромното й желание да твори, да се учи от известни писатели и поети на творческо писане и професионализъм. Всяка седмица баща й я води във Видин в читалище "Цвят" на литературен кръжок. Самият той й дава напътствия за първите й стъпки в писането на поезия. 

Освен родителите, съществена роля в живота й изиграват видинският творец Петър Хаджипетров, по-късно и  българския поет Любомир Левчев. 
Започва да публикува във всеки брой на "Ведрина" към вестник "Червено знаме". 
В семейството й се чете много, всякаква литература, съществува интерес към изкуството като цяло, родителите й са доста критични. 
"Тяхната критичност се оказа много полезна за мен, както и напътствията им, че всяко начало е трудно. Това е давало отражение по време на следването ми, аз сякаш си представях, че те са до мен. Аз търсех тяхното одобрение и продължавам да го търся и сега. Така съм устроена от дете", споделя Светлана. 
Като ученичка в Ново село взима участие във всички извънкласни дейности. Училището за нея е като втори роден дом и прекарва там почти целия ден-  включва се в кръжоците по художествено слово, фотография, етнография, участва в танцовия състав и във всичко, което й е любопитно и я привлича. 

През 1992 година се дипломира в Благоевградския университет, специалност "Българска филология" с педагогически профил. 
Специалността, която избира не е случайна, защото определя българския език като най-мелодичния, най-красивия и най-емоционално изразителния език от всички, които е учила. Създава своята поезия само на български език, опитва се да пише и на испански, но се оказва, че не се получава. 
Решението й да живее и да работи в София е продиктувано от една единствена подбуда - да бъде в творческата атмосфера на столицата, където се събират българските писатели, обсъждат се нови книги и творби, където e  поетическият  елит на София.




Започва работа като преподавател в софийско училище, но след 5 години се връща в Ново село, за да бъде близо до родителите си, които имат нужда от помощ. По-късно решава да замине да работи в Испания, много бързо успява да научи испански, продължава с ученето на португалски. Слънчева Испания я посреща с топла усмивка и нашата героиня споделя, че в Мадрид се чувства много добре, пише активно и така сътворява втората си книга, която озаглавява "Светлини".

Днес поетесата от българския Северозапад Светлана Джукова живее и твори във Видин. Освен че пише, тя рисува- предимно пейзажи. Създава и пана. 

ДЕТСТВОТО 
"Едно дете не е длъжно да връща на родителите си всичко онова, което е получавало от тях, но това е моментът  на осъзнаване. Помагайки, влизаме в ролята на отговорни хора. И точно това направих аз..." 


ПОЕЗИЯТА НА ДЖУКОВА 
"За първата книга "Обсерватория" средства не ми бяха необходими. Моят редактор е покойният Андрей Андреев, а той е от нашия край, от село Раковица, той работеше в издателство "Анубис", а собственикът на издателството беше Николай Табаков, който също е от Видин. Това бяха мои приятели, те ми предложиха да я издам. Аз направих подбора си. Нарича се "Обсерватория", но не е кръстена на нашата обсерватория в Белоградчик, а заради испанския глагол "обсервар", което означава поглъщам, приемам. Всичко, акумулирано от мен, е вкарано в първата книга...
... Само мога да кажа едно - че във всяка една творба, ако аз не съм успяла да вградя мисъл - философия, просто тя не е моя.  Моят стремеж е бил и винаги ще бъде да вграждам в нещата си, които пиша, максимално философия..." 



РИСУВАНЕТО 
"Не се осмелявах да рисувам, затова се занимавах с приложно изкуство, започнах с изработването на пана още като ученичка. Но в Испания и това реализирах. Там има много хубави задруги за изработване на таписес, пана. Аз отидох в една задруга, сравних своите техники с техните, оказаха се едни и същи. И там изработих първото си пано "Бял зимен пейзаж", купи го един французин. Всъщност то е едно реалистично произведение, в Испания реализмът се котира. И така от приложното изкуство започнах да рисувам и в момента рисувам..."


Повече чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Фредерик Бегбеде и неговата изповед

Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..

публикувано на 15.08.25 в 17:10

България да поиска промени в регламента на ЕС за пътници с увреждания, предлага юрист

След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..

публикувано на 15.08.25 в 16:45

Творческият свят на художничката Кристина Василева от Лом

В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...

публикувано на 15.08.25 в 16:30

Избраха новите "Мис и Мистър Северозападна България"

Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..

публикувано на 15.08.25 в 16:05

"Фабрика за емоции" предлага занимания за децата във Видин през лятото

"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..

публикувано на 15.08.25 в 15:53

Бъди – малкият трицветен чаровник, който завладява сърцето на Радина

Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..

публикувано на 15.08.25 в 15:30

Какво бъдеще чака Младежкия дом във Видин

Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея  сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..

публикувано на 15.08.25 в 14:23