Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Моята поезия изцяло е подчинена на любовта във всичките ѝ измерения, казва поетесата Красимира Милчева

Оказва се, че поезията се ражда не когато искаме, а когато тя поиска

12
Снимка: личен архив

В това издание на "Калейдоскоп" ще ви срещна с една невероятна жена от българския Северозапад, една дама, която дълбоко  в душата си е творец,  в живота - изпълнена с активност и работа в полза на обществото, в семейството - отдадена на децата си и успяла успешно да им предаде житейските ценности. 
Красимира Милчева е известна като журналист и творец, но днес тя ще се представи в други свои превъплъщения като  жена, майка, човек, учител, общественик. 
Жената Красимира е подвластна на дълбоката женска душевност, която обича и иска да бъде обичана, по своему привързана към доброто, красивото, истинското. "Аз вярвам, че красотата и любовта ще спасят света", убедена е моята събеседничка.

Родена е в Бяла Слатина, но за родно място смята село Галиче. Баща ѝ е строителен работник, научава я на трудолюбие, чест и достойнство, майка ѝ е природно интелигентен човек, грижи се изцяло за децата и семейството. Има голям интерес към книгите,  у дома имат голяма библиотека. Заминава за Русе, където учи в Руската гимназия, далеч от дома и калява своята самостоятелност и воля. Тук продължава нейната отдаденост към литературата и поезията. Завършва Института за прогимназиални учители в Силистра, след което е разпределена да работи в Разградски окръг. Тези 5 години се оказват едни от най-хубавите ѝ младежки години.  Всеки ден пътува до училището в село Дряновец , което е на 14 км от Разград, отдадена е на учителската професия и има прекрасни спомени от онова време. 
 Като млад творец се включва  активно в културния и обществен живот на Разград. Тук участва в Клуба на културните дейци,  член е на Окръжната литературна група на творците, провеждат се различни срещи с творци и дейци на културата. 
През това време успява да кандидатства на общо основание специалност "Българска филология"  във Великотърновския университет. Има невероятни преподаватели, които  я подкрепят в нейното развитие като творец. По-късно  завършва в Софийския университет  специалността  "Журналистика печат".
Връща се в родния край,  започва работа като журналист  в Бяла Слатина, в общинския вестник   "Белослатински глас". Много скоро става главен редактор и на тази отговорна и важна позиция  продължава да работи цели  17 години. 

Демократичните промени преобръщат живота на много хора, това не отминава и нашата гостенка. Общинският вестник е закрит и тя  се връща в Село Галиче като учител. По-късно става и негов директор.  Следва отново един дълъг период от време, от 12 години,  в които тя създава сплотен колектив и училището става едно от най-добрите в региона. 

Днес Красимира Милчева живее и работи в Бяла Слатина. Член на Конфедерацията на българските писатели клон Козлодуй от 2016 г., на Литературен клуб "Нашето слово" към  Народно Читалище Храм-Паметник "Христо Ботев - 1879", на Съюза на българските журналисти и на Дружество на писателите Враца. В момента преподава по руски език в Професионална гимназия по облекло "Елисавета Багряна" в Бяла Слатина.
Има издадени 2 стихосбирки. През 2013 г. излиза книжката ѝ "Греховност", а през 2023 г. - новата ѝ стихосбирка с любовна лирика "Спомен за обичане". Предстои да издаде третата си книга със стихове "Усещане за жена". Поезията на Красимира Милчева е характерна и разпознаваема - любовта, терзанията, болките и щастието на жената са в центъра на нейните творби. 
Има хоби и това са пътешествията ѝ по света. Защото пътуването дава усещането , че си свободен, че си човек на света, смята Красимира. В началото започва да пътува до Гърция заедно с  дъщеря си,  след което продължава в редица европейски страни, възхищава се от Швейцария, Алпите и Женевското езеро.



В България има свое любимо кътче, това е Свети Влас, на българското Черноморие. 
Има 2 деца - син Християн, който живее и работи в Пловдив,  и дъщеря Ивана. 

СПОМЕНИТЕ 
"Моите ученици не ме забравят и ми пишат, едно момче, което беше станало войник ми написа: " Госпожо вие сте най-обичаният и любим учител!".  Винаги ще помня едно момиче от гимназията в Галиче, Силвия, то ми беше написало :"Госпожо Милчева, винаги ще помня вашите думи - литературата е наука по човечност!"


УЧИЛИЩЕТО 
"Повече от 12 години работих в областта  на образованието, Изградих един прекрасен колектив, работехме с много любов, ентусиазъм и всотдайност. Промених много неща. Двете начални училища дойдоха към нас и станахме единственото в общината, първото СОУ от 1 до 11 клас, после до 12 клас.  Много неща въведох - първо ранно езиково обучение в началния етап, профил "Предприемачество и бизнес" в гимназиалните класове, преобразих оборудването на училището с един проект. Имах подкрепата на хората, с които работех и на тези, които ме разбираха...Професионалният ми път продължи в друго училище. Много обичах децата и те също ме обичат и ми го показват и днес и когато ме видят, винаги ме прегръщат..."


ЖУРНАЛИСТИКАТА 
"Обичам я, обожавам я тази професия... Журналистиката си е моята любов, Учителската професия също я харесвам, но това е професия, която трябва да бъде изнесена на много високо ниво, това е професия призвание, от семейството и от училището започва всичко, което ще ни следва и ще ни служи през целия житейски път, това е професия - изкуство, а учителят е творец, обичам Негово величество Учителя!"




ПОЕЗИЯТА 
" В Разград пишех много, не съм особено плодовит поет, що се отнася до участие в конкурси и издаване на книги. Но бих споделила едно свое участие в един международен конкурс за млади творци в Мериленд, САЩ, с две стихотворения, преведени на английски. И двете бяха отличени и включени  в Световна поетична  антология през 2000 и 2001 година.  И бяха сред 33-те избрани, вкл. в професионален запис на компакт диск , издадени от същата библиотека.  ...Когато издадох първата си стихосбирка "Греховност" написах 2 цикъла стихотворения - единият по 10 Божи заповеди, другият беше с любовна лирика. Когато четях стихотворенията си мислех: "Това аз ли съм го писала?!"...Така че поезията и писането са магия. Поетичното ми творчество е подчинено на онова чувство, което живее в жената : обич, тъга, любов, не любов, поезията е висша класа изкуство...
Моята поезия изцяло е подчинена на любов във всичките ѝ измерения, в основата е жената със своята любов, и грешна, и праведна, но знам, че е винаги истинска. Оказва се, че поезията се ражда не когато искаме, а когато тя поиска."

* * *
СПОМЕН ЗА ОБИЧАНЕ
Една любов
със цвят на есен
и дъх на зрели 
слънчеви смокини,
върви по стъпките ми
мокри в пясъка
и се сбогува
с чайките и лятото…
Белязала
мечтите ми за сбъдване, 
чертае път далечен 
в хоризонта,
и хуква подир ято
късни жерави,
преди да се отрони 
златен залезът, 
като пара 
в паничката на просяк…
И някак неусетно
нещо се прокрадва,
сълза на дъжд
в очите ми се сбира.
Душата ми 
на кръстопът 
гадае истини…
И само нощем
всичко се побира
в съня на мъж
и спомен за обичане…

УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА
Хубаво есенно море,
хубава зимна жена.     М.М.

Била съм жадно,
жарко лято
със цветовете ярки
на Гоген,
самотница
от странните портрети
на Пикасо
и муза
от Целувката на Климт...
Красива,
като Пролетта на Ботичели,
Жената със зелена рокля
на Моне,
Мадоната на Санти
Рафаело
и блян в очите
на подминати мъже...
Понякога съм
есенно дъждовна
по Афремов
и бурята на Айвазовски
от Девети вал,
любимата на Финдли даже,
Джени - момичето
от цъфналата ръж...
Сега съм зимна,
хубава и бяла
в усещането за жена,
една мечта непреболяла,
в душата
на самотен мъж - сълза!


ЗА ПРОШКАТА В СТИХОВЕ
Из цикъла "Греховност" по Десетте Божи заповеди
ПЪРВА ЗАПОВЕД:
Аз съм този, Който е твоят Бог... Да нямаш други богове освен Мене. /Изх.20:2-3 /.
Прости ми, Господи!
В живота си – измама
издигах други богове,
и страдах, и болях,
дори дарената любов
от мама,
през нощите превръщах
в светъл грях...
За всяка Магдалена
в пазвата си носех камък,
змия –
за всеки праведен Адам,
и като другите
поисках само твойта слава,
а кръста те оставих
да си носиш сам...
На чужди и предатели
измих краката,
водата им като целебна пих,
и като оня,
ближния апостол, на Земята
продадох те
и трийсет сребърника
под възглавницата скрих...
Потърсих в опрощението
вечност,
пих от светата кръв
в Свещения граал,
и от сълзите си сега –
разкаяна и грешна,
за второто си сътворение
замесвам кал...
ДЕВЕТА ЗАПОВЕД:
Не лъжесвидетелствувай про-тив ближния си.
Познах в живота си
измамни светове,
лъжи и клевети,
и опрощение…
Изправиха се
срещу мене ближните,
изрекоха лъжи,
и от калта по мен
откриха изцеление…
Чух думи милозливи
отстрани
и зад гърба си –
присмехулен укор.
В Деня на прошката
купуваха стрели,
а на Великден
стреляха от упор…
Виновни,
пред вратата ми
след време
почукаха,
дома си им открих.
С пет хляба ги нахраних
и отгоре -
две риби блажни
за из път им свих…
А после тайно от потира
червено вино
до насита пих…
За себе си
горещо се помолих,
на тях -
човешката си обич
подарих!

Повече в прикачения звуков файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ученици "обучиха" изкуствения интелект как да помага на жените с рак на гърдата

Ученици използваха възможностите на изкуствения интелект и разработиха нова функционалност на интернет платформата на Българското дружество за борба с рака на гърдата - "Life".  Белис Алиосманова и Ния Гьокова са ученици от Средно училище "Св. Седмочисленици" в Търговище, но разработката им е достъпна и е в помощ на жени от цялата страна. В..

публикувано на 23.06.25 в 16:57

Фалшиви събития: Как да разпознаем онлайн измамата?

В днешното издание на "Моите права“ ще говорим за една все по-честа онлайн измама - как могат да ни измамят да закупим билет за събитие, което всъщност не съществува, дори когато се използва името на голям артист. Тази тема ни вълнува особено, защото наскоро се натъкнахме на конкретен случай с измама, свързана с българската прима Лили Иванова. В..

публикувано на 23.06.25 в 16:30

От 1884 г. до днес: Видинският хор - пазител на музикалните традиции

Днес ще обърнем внимание на историята на Видинския хор, чиито корени датират от 1884 година. Именно тогава във Видин е създаден първият църковен хор, който в началото е бил съставен само от мъже. Негов основател е Руси Коджаманов - изтъкнат български композитор, хоров диригент, музикален фолклорист и педагог. Благодарение на неговата настойчивост..

публикувано на 23.06.25 в 16:10

"Свобода" - новата книга на видинчанката Симона Стойкова

Видинчанката Симона Стойкова издаде втората си книга, носеща символичното заглавие "Свобода" . Този път, освен поезия, в нея откриваме и разкази - лични, емоционални, силно въздействащи. Книгата е резултат от двегодишен процес в търсене, съмнение, откриване. До последния момент Симона дори не е била сигурна дали изобщо ще стигне до..

публикувано на 23.06.25 в 15:50

Таралежи в града - защо все по-често ги срещаме?

Тази година във Видин се забелязва нещо необичайно - значително по-голям брой таралежи в градската среда . Срещаме ги в дворове, междублокови пространства, в центъра, в градинки и дори в оживени квартали. Това ни провокира да потърсим причините за тази на пръв поглед странна тенденция. Оказва се, че зад присъствието на тези симпатични, но..

публикувано на 23.06.25 в 15:30

Чудесата днес: Врачанска епархия посреща мощите на свети Никифор Чудотворец

Случват ли се чудеса в днешно време и чували ли сте за Никифор Прокажения Чудотворец?   От днес до 27 юни иконата с чудотворните мощи на светията ще бъде изложена последователно във Враца, Мездра, Бяла Слатина, Кнежа и Козлодуй. Интересното за свети Никифор Прокажения Чудотворец е, че той е съвременен светец - признат е от Вселенската..

публикувано на 23.06.25 в 17:30

„Музикална зона: Слънце, ритъм и Сарагоса Бенд“

  Лятото е тук и повечето от нас вече мечтаят за море, слънце и малко заслужена почивка. Но ако сте от онези „късметлии“, които тази година ще пропуснат летния отдих- не се тревожете! Днешното предаване е точно за вас. Поне за час ще се пренесем на тропически бряг, с песен, коктейл в ръка и вятър в косите. В компанията на Saragossa..

публикувано на 23.06.25 в 09:00