Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Моята поезия изцяло е подчинена на любовта във всичките ѝ измерения, казва поетесата Красимира Милчева

Оказва се, че поезията се ражда не когато искаме, а когато тя поиска

12
Снимка: личен архив

В това издание на "Калейдоскоп" ще ви срещна с една невероятна жена от българския Северозапад, една дама, която дълбоко  в душата си е творец,  в живота - изпълнена с активност и работа в полза на обществото, в семейството - отдадена на децата си и успяла успешно да им предаде житейските ценности. 
Красимира Милчева е известна като журналист и творец, но днес тя ще се представи в други свои превъплъщения като  жена, майка, човек, учител, общественик. 
Жената Красимира е подвластна на дълбоката женска душевност, която обича и иска да бъде обичана, по своему привързана към доброто, красивото, истинското. "Аз вярвам, че красотата и любовта ще спасят света", убедена е моята събеседничка.

Родена е в Бяла Слатина, но за родно място смята село Галиче. Баща ѝ е строителен работник, научава я на трудолюбие, чест и достойнство, майка ѝ е природно интелигентен човек, грижи се изцяло за децата и семейството. Има голям интерес към книгите,  у дома имат голяма библиотека. Заминава за Русе, където учи в Руската гимназия, далеч от дома и калява своята самостоятелност и воля. Тук продължава нейната отдаденост към литературата и поезията. Завършва Института за прогимназиални учители в Силистра, след което е разпределена да работи в Разградски окръг. Тези 5 години се оказват едни от най-хубавите ѝ младежки години.  Всеки ден пътува до училището в село Дряновец , което е на 14 км от Разград, отдадена е на учителската професия и има прекрасни спомени от онова време. 
 Като млад творец се включва  активно в културния и обществен живот на Разград. Тук участва в Клуба на културните дейци,  член е на Окръжната литературна група на творците, провеждат се различни срещи с творци и дейци на културата. 
През това време успява да кандидатства на общо основание специалност "Българска филология"  във Великотърновския университет. Има невероятни преподаватели, които  я подкрепят в нейното развитие като творец. По-късно  завършва в Софийския университет  специалността  "Журналистика печат".
Връща се в родния край,  започва работа като журналист  в Бяла Слатина, в общинския вестник   "Белослатински глас". Много скоро става главен редактор и на тази отговорна и важна позиция  продължава да работи цели  17 години. 

Демократичните промени преобръщат живота на много хора, това не отминава и нашата гостенка. Общинският вестник е закрит и тя  се връща в Село Галиче като учител. По-късно става и негов директор.  Следва отново един дълъг период от време, от 12 години,  в които тя създава сплотен колектив и училището става едно от най-добрите в региона. 

Днес Красимира Милчева живее и работи в Бяла Слатина. Член на Конфедерацията на българските писатели клон Козлодуй от 2016 г., на Литературен клуб "Нашето слово" към  Народно Читалище Храм-Паметник "Христо Ботев - 1879", на Съюза на българските журналисти и на Дружество на писателите Враца. В момента преподава по руски език в Професионална гимназия по облекло "Елисавета Багряна" в Бяла Слатина.
Има издадени 2 стихосбирки. През 2013 г. излиза книжката ѝ "Греховност", а през 2023 г. - новата ѝ стихосбирка с любовна лирика "Спомен за обичане". Предстои да издаде третата си книга със стихове "Усещане за жена". Поезията на Красимира Милчева е характерна и разпознаваема - любовта, терзанията, болките и щастието на жената са в центъра на нейните творби. 
Има хоби и това са пътешествията ѝ по света. Защото пътуването дава усещането , че си свободен, че си човек на света, смята Красимира. В началото започва да пътува до Гърция заедно с  дъщеря си,  след което продължава в редица европейски страни, възхищава се от Швейцария, Алпите и Женевското езеро.



В България има свое любимо кътче, това е Свети Влас, на българското Черноморие. 
Има 2 деца - син Християн, който живее и работи в Пловдив,  и дъщеря Ивана. 

СПОМЕНИТЕ 
"Моите ученици не ме забравят и ми пишат, едно момче, което беше станало войник ми написа: " Госпожо вие сте най-обичаният и любим учител!".  Винаги ще помня едно момиче от гимназията в Галиче, Силвия, то ми беше написало :"Госпожо Милчева, винаги ще помня вашите думи - литературата е наука по човечност!"


УЧИЛИЩЕТО 
"Повече от 12 години работих в областта  на образованието, Изградих един прекрасен колектив, работехме с много любов, ентусиазъм и всотдайност. Промених много неща. Двете начални училища дойдоха към нас и станахме единственото в общината, първото СОУ от 1 до 11 клас, после до 12 клас.  Много неща въведох - първо ранно езиково обучение в началния етап, профил "Предприемачество и бизнес" в гимназиалните класове, преобразих оборудването на училището с един проект. Имах подкрепата на хората, с които работех и на тези, които ме разбираха...Професионалният ми път продължи в друго училище. Много обичах децата и те също ме обичат и ми го показват и днес и когато ме видят, винаги ме прегръщат..."


ЖУРНАЛИСТИКАТА 
"Обичам я, обожавам я тази професия... Журналистиката си е моята любов, Учителската професия също я харесвам, но това е професия, която трябва да бъде изнесена на много високо ниво, това е професия призвание, от семейството и от училището започва всичко, което ще ни следва и ще ни служи през целия житейски път, това е професия - изкуство, а учителят е творец, обичам Негово величество Учителя!"




ПОЕЗИЯТА 
" В Разград пишех много, не съм особено плодовит поет, що се отнася до участие в конкурси и издаване на книги. Но бих споделила едно свое участие в един международен конкурс за млади творци в Мериленд, САЩ, с две стихотворения, преведени на английски. И двете бяха отличени и включени  в Световна поетична  антология през 2000 и 2001 година.  И бяха сред 33-те избрани, вкл. в професионален запис на компакт диск , издадени от същата библиотека.  ...Когато издадох първата си стихосбирка "Греховност" написах 2 цикъла стихотворения - единият по 10 Божи заповеди, другият беше с любовна лирика. Когато четях стихотворенията си мислех: "Това аз ли съм го писала?!"...Така че поезията и писането са магия. Поетичното ми творчество е подчинено на онова чувство, което живее в жената : обич, тъга, любов, не любов, поезията е висша класа изкуство...
Моята поезия изцяло е подчинена на любов във всичките ѝ измерения, в основата е жената със своята любов, и грешна, и праведна, но знам, че е винаги истинска. Оказва се, че поезията се ражда не когато искаме, а когато тя поиска."

* * *
СПОМЕН ЗА ОБИЧАНЕ
Една любов
със цвят на есен
и дъх на зрели 
слънчеви смокини,
върви по стъпките ми
мокри в пясъка
и се сбогува
с чайките и лятото…
Белязала
мечтите ми за сбъдване, 
чертае път далечен 
в хоризонта,
и хуква подир ято
късни жерави,
преди да се отрони 
златен залезът, 
като пара 
в паничката на просяк…
И някак неусетно
нещо се прокрадва,
сълза на дъжд
в очите ми се сбира.
Душата ми 
на кръстопът 
гадае истини…
И само нощем
всичко се побира
в съня на мъж
и спомен за обичане…

УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА
Хубаво есенно море,
хубава зимна жена.     М.М.

Била съм жадно,
жарко лято
със цветовете ярки
на Гоген,
самотница
от странните портрети
на Пикасо
и муза
от Целувката на Климт...
Красива,
като Пролетта на Ботичели,
Жената със зелена рокля
на Моне,
Мадоната на Санти
Рафаело
и блян в очите
на подминати мъже...
Понякога съм
есенно дъждовна
по Афремов
и бурята на Айвазовски
от Девети вал,
любимата на Финдли даже,
Джени - момичето
от цъфналата ръж...
Сега съм зимна,
хубава и бяла
в усещането за жена,
една мечта непреболяла,
в душата
на самотен мъж - сълза!


ЗА ПРОШКАТА В СТИХОВЕ
Из цикъла "Греховност" по Десетте Божи заповеди
ПЪРВА ЗАПОВЕД:
Аз съм този, Който е твоят Бог... Да нямаш други богове освен Мене. /Изх.20:2-3 /.
Прости ми, Господи!
В живота си – измама
издигах други богове,
и страдах, и болях,
дори дарената любов
от мама,
през нощите превръщах
в светъл грях...
За всяка Магдалена
в пазвата си носех камък,
змия –
за всеки праведен Адам,
и като другите
поисках само твойта слава,
а кръста те оставих
да си носиш сам...
На чужди и предатели
измих краката,
водата им като целебна пих,
и като оня,
ближния апостол, на Земята
продадох те
и трийсет сребърника
под възглавницата скрих...
Потърсих в опрощението
вечност,
пих от светата кръв
в Свещения граал,
и от сълзите си сега –
разкаяна и грешна,
за второто си сътворение
замесвам кал...
ДЕВЕТА ЗАПОВЕД:
Не лъжесвидетелствувай про-тив ближния си.
Познах в живота си
измамни светове,
лъжи и клевети,
и опрощение…
Изправиха се
срещу мене ближните,
изрекоха лъжи,
и от калта по мен
откриха изцеление…
Чух думи милозливи
отстрани
и зад гърба си –
присмехулен укор.
В Деня на прошката
купуваха стрели,
а на Великден
стреляха от упор…
Виновни,
пред вратата ми
след време
почукаха,
дома си им открих.
С пет хляба ги нахраних
и отгоре -
две риби блажни
за из път им свих…
А после тайно от потира
червено вино
до насита пих…
За себе си
горещо се помолих,
на тях -
човешката си обич
подарих!

Повече в прикачения звуков файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Нинко Кирилов: Срещите ми във Видин са с приятели и читатели

На 8 май е премиерата във Видин на седмата книга на писателят Нинко Кирилов . Стихосбирката "Портокал" излезе миналата година и е посрещната много позитивно от критиката. Роденият и израснал във Видин Нинко Кирилов приема с охота определението за книгата като "Вселюбовна поема", наречена така от Антония Апостолова. С Нико Кирилов..

публикувано на 03.05.24 в 17:33

Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова . Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години,..

публикувано на 03.05.24 в 12:10

Катя Апостолова, учител от Монтанско - за образователната система преди и сега

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Катя Апостолова, която е работила като учител в Монтанско. Тя е преподавала по български език и литература, музика и руски език, завършила е Великотърновския университет, впоследствие и Шуменския университет. Родена е в Провадия, но още през през 1979 година се мести в Монтана, откъдето е нейният съпруг...

публикувано на 02.05.24 в 16:50

Доволни ли са колоездачите от новата велоалея във Видин

С дългоочакваното отваряне на ремонтираното платно на видинския булевард "Панония" колоездачите в града вече могат да ползват нова велоалея. За да бъде защитена от недобросъвестни шофьори, спиращи автомобилите си върху зоната, тя е маркирана със знаци, изградена е дори вертикална преграда с колчета. Подобни места за хората, обичащи да се..

публикувано на 02.05.24 в 15:55

В "Музикална зона" на Велики четвъртък слушаме произведения от разнообразни автори

Седмицата на Христовото страдание, както и последващото Възкресение са вдъхновение за редица композитори. Преди да чуем музиката, инспирирана от евангелската история обръщаме поглед към класическия композитор и виртуозен виолончелист  Луиджи Бокерини . Следват  Жан Батист Люли  и  Te Deum ,  Йохан Себастиан Бах  -  Air ,  Йозеф Хайдн  с  ораторията..

публикувано на 02.05.24 в 09:00

Видинският художник Петър Дарковски показва свои творби във Великденска изложба в Орешак

Видинският художник Петър Дарковски участва със свои творби във Великденска изложба на Плевенското дружество на художниците, подредена в една от залите на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. Макар че живее и работи във Видин, Петър Дарковски е част от творческата организация на художниците в Плевен. За..

публикувано на 01.05.24 в 16:26
Археологът Ваня Ставрева изнася беседа пред посетители на Исторически музей

Археолог: Промените в праисторията са свързани с промени в труда

Намираме повод в  Международен ден на труда -1 май, за да се върнем към самото начало на тази основна човешка дейност и да разберем как се е променяла и какъв е приносът ѝ за човечеството. Тръгваме от онова далечно минало, за което няма никакви писмени данни, а според някои хипотези по това време трудът бил чисто женска дейност. Това каза археологът..

публикувано на 01.05.24 в 15:00