Има ли бизнесът ресурс да повиши заплатите?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Представителите на бизнеса у нас бяха песимистично настроени за 2023 година, като с подобни опасения навлязоха и в новата 2024 г. Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара (БСК), проведено сред 784 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката ни. През 2023 г. продължи негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от COVID-19 кризата, а впоследствие и енергийната криза и войната в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми. Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат малко над 1/5 от тях. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими. Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г., отчитат от БСК. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. са увеличени в 71% от фирмите. Бизнесът се е опитал да компенсира инфлацията с ръст във възнагражденията, увеличени суми за ваучери или с някакъв вид бонуси. Ще бъдат ли повишени заплатите на работещите в частния сектор тази година и какви са основните страхове на предприемачите? 

Според резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара рискове пред родната икономика има в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и в цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Почти половината от анкетираните работодатели планират да увеличат обема на производството си. Едва 1/3 от бизнеса планира да увеличи инвестициите в нови мощности. 

В Северозападна България, обаче ситуацията е по-различна. Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

"Най-вероятно в тези сектори, в които така или иначе има растеж и фирмите са намерили варианти не да оцеляват, а да се развиват - там ще има възможности. Има такива, дори и в нашия край, но за съжаление, обаче традиционните отрасли като земеделие, преработвателна промишленост и някои други като строителния бранш, там не се очаква. Знаете, че там голяма част от малкия бизнес е за съжаление в сивата зона точно поради тази причина, защото не се справя и всъщност, ако тръгне да плаща всички неща, които трябва да плаща, има голям риск да се декапитализира. В този смисъл там е много малко вероятно да очакваме увеличение."

Сериозен песимизъм у работодателите има по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%. Очакванията за покачване на цените и по-конкретно на цената на труда, кара повечето работодатели да включват в плановете си ръст на възнагражденията. Така ли е в Северозапада?

"Нещата ще бъдат нестабилни, но в много голяма степен те ще се дължат на факта, че много от нас, които сме в сектора на малкия бизнес всъщност научават нещата в момента, в който трябва вече да ги прилагат. Понеже малкият бизнес около 40-50% е фамилен бизнес и участват около 4-5 наети лица, там оперативната работа не дава възможност някой да се ограмотява и да предвиди, съответно да планира как ще му се отрази зелената сделка или какво представлява "индустрия 4". Бизнес развитието, понеже се случва в много динамична среда изисква непрекъснато да се ограмотяваме и ние малко изоставаме в това отношение" - допълни Елеонора Негулова. 

Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест и често променящата се нормативна уредба. Следващите по степен на важност проблеми са корупцията, неефективната съдебна система, ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги. Всеки трети анкетиран откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата. По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., тенденцията отново е към ръст в търсенето на кадри, най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти в по-малка степен на административен и ръководен персонал. В "Посоките на делника" разговаряхме с Диана Върганова, управител на дружество във Враца за производство на електронни изделия: 

"Ние ще се постараем да сме адекватни и плащаме вече по-големи осигуровки, така че задължително на тези хора ще им вдигнем заплатите. Всяка една чужда инвестиция, обаче очаква да бъде изплатена и принуждавайки инвеститора всяка година да увеличава, за да поддържа заплатите, изнемогва в един момент и тогава решава да продаде фабриката и да изнесе продукцията си в някое по-изгодно място. Ние тогава дефакто нямаме работа в Северозападна България и не само тук. Ние сме абсолютно неконкурентни на другите страни. Говорим за страни като Словения, Словакия, Хърватска." 

"В града, специално, според мен, не. Зле са нещата. Държавните служители вдигат заплатите си, но в частния сектор не може... Самите собственици не са склонни на увеличение, което е най-големият проблем за цяла България. Инфлацията не се успокоява и нещата са в някакво блато, затънали и дотук. Политическата криза в момента допълнително утежнява нещата... Нужно е да се повишат заплатите, защото виждате, че всичко е скъпо и не може да бъде иначе... Във Видин е много тегава работата - има съкращения. Някои от стоките продължават да повишават цените си, а други се застояха" - коментираха видинчани.

От годишната анкета на Българската стопанска камара става ясно още, че високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите. 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали, но 34% не си поставят подобни приоритети. Други 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс. Работят ли компаниите у нас в тази насока? Разговаряхме със Слави Рангелов, изпълнителен директор за България на най- големия производител на соларни панели в света.

"Пазарът в момента се движи от компании, които искат да инсталират батерийни стопанства за собствена консумация, тъй като правителството на България одобри няколко проекта, които текущо са в ход. Имаме програма, която е за собствена консумация на предприятията и тя е до 1 МWh батерийни стопанства с включително до 1МW пик инсталирана мощност на соларни инсталации. В момента се подписват договорите с одобряващия орган и се извършва проектирането. В същото време за големи паркове миналата седмица излезе програма, която е от 200 КWh до 2 МWh без лимит за стопанства, които да съхраняват енергия и да я продават в по-късните часове, за да може все пак системата да се балансира" - поясни Слави Рангелов.