Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния въпрос? 

Ще предложат ли решения на големите въпроси пред страната кандидатите за Народното събрание? 

Може ли политическото статукво да се обърне, с което да се сложи край на кризата? 

С каква надежда ще се отправят към урните гласоподавателите? 

Предстоящият вот 2 в 1 дискутираме със Светлин Тачев, политолог от "Галъп", асистент в Института по философия и социология към БАН.

Радио ВИДИН: Преди да се потопим в настоящето, бих искал да върна лентата малко назад. Досегашното управляващо мнозинство, което можем да наречем Сглобка, можем и да спестим това определение, имаше всичко необходимо да бъде успешно: подкрепата на ДПС, почти всички лостове на властта, сравнително слаба опозиция, поне според мен, опитът на ГЕРБ, медиен комфорт също. Трудно е обаче да се осъзнае защо най-силните формации изкараха такива 10 месеца, които в крайна сметка бяха слаби. Въпреки всички гръмки заявки, резултатите липсват.

"Самото правителство беше кризисно само по себе си, защото нямаше друга алтернатива. Основните политически противници трябваше да седнат на масата за преговори, за да приключат с политическата криза и спиралата от избори. Проблемът беше, че накрая, когато трябваше да се направи ротацията, влязоха в една игра на покер, в която като че ли се изгубиха и загубиха края на играта. Започнаха да се надиграват до момента, в който просто всичко приключи, защото самите те не разбраха къде отиват, загубиха се в тази игра. Нещо повече: тежестта на ДПС, която започна да нараства прекалено много в правителството. Това със сигурност се отчете от ПП-ДБ, че може да се рефлектира и върху електоралната им подкрепа, защото в първата част на управлението, т.е първите 9 месеца, ДПС бяха важни от гледна точка на това да бъдат постигнати конституционните промени. Когато дойде време за ротация, те бяха вече излишни. Само че новото ръководство, в лицето и на Делян Пеевски, като че ли започна да желае все по-силно да участва в това управление чрез административната власт, чрез регулаторите, не толкова пряко в управлението, защото за ДПС винаги е било по-важно да има кабинети, които са тип експертен, програмен, в който на преден план се изтикват фигури, които не са толкова политически ангажирани, а те да могат да маневрират отзад. В случая те имаха една възможност да подкрепят правителството, да са значими в това правителство, без да имат пряко участие и без да носят преки щети от евентуални сътресения в него. Като че ли това беше едно от нещата, което много натежа накрая, за да се стигне до края на това правителство. Видя се и самото сближаване между ДПС и ГЕРБ. От опит за изолация на ДПС, което се видя от желанието на ПП-ДБ, при евентуална ротация - като че ли се случи точно обратното и Борисов за пореден път показа, че без него правителство не може да има и той ще диктува правилата".

Радио ВИДИН: Доста интересен и сравнително неособено коментирам момент от последните месеци е промяната в ДПС. През последните 15-20 години Движението беше партия, която е балансьор: седеше тихо в ъгъла. Сега поведението беше коренно различно. 

"Да, започва трансформация в ДПС. Тя започна. Вече от желание за балансьор, което тя е имала от самото си създаване, тя върви към желанието да стане един от основните политически фактори в страната. Струва ми се, че желанието им е да търсят и второто място, евентуално второ място, на изборите. Дали това ще се случи е друг въпрос, но желанието на Движението е все повече и повече да изпъква на преден план на политическия терен и да има все по-голямо политическо влияние. Затова в стремежа за ново правителство след предсрочните избори - като че ли без ДПС много трудно може да се случи, защото се вижда, че това, което показват, е те да са един от основните участници в политическия процес. ДПС дълго време беше изолирана, особено след 2017 година. Тогава правителство на ГЕРБ и Обединените патриоти ги бяха поизолирали, след това, след протестите и серията от предсрочни избори, те заедно с ГЕРБ бяха изолирани. Правителството на Денков, т.нар Сглобка, като че ли, въпреки стремежът да бъдат използвани от тях за конституционните реформи, те все пак, говоря за ПП-ДБ, легитимираха Борисов, който също дълго време беше изолиран, легитимираха и ДПС, които в момента се чувстват все по-силни и по-силни".

Радио ВИДИН: Мисля си, че доста хора не осъзнават, че в последните десетина години Движението осъществи интересна и голяма експанзия особено в Северозападна България. Твърденията, че ДПС имат ограничен електорат, който не може да мине 12-13 % - по-скоро съм на кантар аз. Има шанс за израстване като че ли.

"ДПС започна експанзия със смяната на ръководството и налагането на двама председатели на партията. Това показва, че желанието е не просто да се обхване и затвърди досегашния електорат. Това е дадено на Джевдет Чакъров. От друга страна, наличието на Делян Пеевски, етнически българин, показва желанието за разширяване на групите, социалните групи, които биха гласували за ДПС. Самата политика на Движението просто започва да се променя, търси начин за мост към традиционния си електорат, мост и към по-широки социални групи, с което да постигне и по-добри резултати".

Радио ВИДИН: Да погледнем една друга противоречива партия, каквато е Възраждане. През годините доста се е спекулирало по темата за националистическия, за патриотичния вот, твърди се, че таванът на подобна формация е 15 %. Лично според мен така, както Сглобката се изчерпа с вечния разказ за Путин, за Кремъл, така и речникът на Възраждане стана по-натрапчив и досаден.

"Възраждане е реакция. В цяла Европа в момента наблюдаваме реакция на подобни формации. Някои ги наричат крайна десница, други - популисти. Това са формации, които се противопоставят на статуквото, на мейнстрийма. Събират недоволни хора, хора, които се противопоставят на новите тенденции в политиката, хора, които търсят нещо ново и различно. В България, например, евроатлантическото мнозинство, което се оформи със Сглобката, даде възможност за формирането на една двублоковост, която на практика не се случи на този етап, но се виждат очертанията. От едната страна имаме ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, които са евроатлантически формации, обединени в управлението, което приключи, а от другата страна започнаха да се синхронизират формации, но не говоря за общност, за блок, който да е единен, защото между БСП, Възраждане и подобни формации има прекалено много разминавания, но се синхронизират в говоренето си. Започва да се оформя типичното ляво и дясно, което сме наблюдавали, на икономическа основа започва да се сменя с прогресивистко, от една страна, евроатлантическо, а от другата страна, по-консервативно и по източнонастроено - блок, който да се противопоставя. Това противопоставяне консервативно/прогресивистко започва да се наблюдава в целия западен свят, дори по целия свят, защото дори на глобално ниво виждаме пренареждането на западния и незападния свят. Войната в Украйна доведе до това, до солидарност и до консолидация, до завършване на консолидацията на западния свят. От друга страна, наблюдаваме и друг блок - синхронизация между незападни страни, които започват да комуникират помежду си, да работят помежду си, в отговор на западния наратив. Това нещо като че ли започва да движи и политиките на национално ниво".

Радио ВИДИН: Настоящото статукво показва един доста подценен признак, а именно, че в нашата страна има криза на демокрацията. Тя може да се проследи не от вчера или от масовите протести от 2020 година. По-скоро от годините, в които бях студент аз - някъде 2012-2013, още от тогава се клати системата.

"Книгата ми "Новият преход. Как протестите променят демокрацията" се базира точно на това нещо. Аз изследвам кризата на демокрацията в България, която е част от кризата на демокрацията в Западния свят като цяло. Той се появи вследствие на световната икономическа криза, която пък прерасна в криза на демокрацията, на представителната демокрацията. Движенията, които дойдоха като отговор от площадите, които заговориха за истинска демокрация, за промяна на модела... България е част от този процес. Наистина от 2012-2013 година можем да говорим за криза на демокрацията в България. Аз съм я изследвал. Извадил съм различни индикатори - от намаляващата избирателна активност, през недоверието в институциите, през отлива от участие в политически формации, през увеличаващата се непредставителност на гражданите в Народното събрание... всичко това са признаци на криза на демокрацията. Аз така и твърдя, че такава има. В момента ние вървим към тотална криза на демокрацията, защото към всички тези фактори, които по принцип, поне според мен, се лекуват чрез повече, което не е панацея, разбира се, но се лекуват чрез повече гражданско участие, чрез повече механизми за оптимизация, за контрол, за участие на гражданите... също така ние добавяме и два нови фактора, да не кажа три, в кризата на демокрацията: едното са промените, които бяха направени в края на 2022 година с премахването на изцяло машинния вот, който имаше оптимизираща функция, премахването на невалидния вот или свалянето му до минимум. Отделно това постоянно променяне не дава възможност на гражданите да се научат да използват нововъведенията. От друга страна, конституционните промени, които доведоха до институционална криза, защото виждате, че те се оказаха недоносче. Не бяха изготвени стратегически, а конюнктурно. Когато правиш подобни промени, те трябва да имат стратегия, с която оптимизацията на целия политически процес, на институционалния процес, да дава по-скоро положителен ефект, който да надгражда демокрацията, а не да я осакатява. Точно това се случва. В момента трябваше да се направят кръпки на кръпките, за да може да не изпадаме постоянно в конституционни въпроси, във възможности от конституционни кризи. Парламентът беше оставен да работи с новите поправки, но той се е превърнал в място за предизборна агитация, за предизборна борба. В същото време виждате проблемите със служебния кабинет - кое и как ще се случи. Идеята беше да стане още по-независим, да се махне отговорността на Румен Радев, но той се партизира до степен, в която в момента на практика ГЕРБ има служебен кабинет. Всичките тези промени бяха направени набързо, без да бъдат премислени, без да имат страгегия, за да се получи това недоносче. Всички тези натрупвания - и самата Сглобка, и общото управление между ПП-ДБ с основните си политически опоненти, доведе до това да няма възможност за нова гражданска мобилизация и енергия, защото това са формациите, които успяват в най-голяма степен да мобилизират електоратите си да излязат на улицата. Това нещо също вече липсва. На едни предсрочни избори, които предстоят, избирателната активност вероятно няма да е кой знае колко висока, може би най-вероятно ще ударим нов антирекорд по ниска активност. Всичко това нещо се натрупва, за да избие в една тотална криза на демокрацията. Вървим натам. Още от 2022 година, когато отмениха машинното гласуване, т.е го префасонираха и го направиха и гласуване с хартия... още тогава казах, че това е крачка към това да си счупим демокрацията. Ние вече я счупихме. Въпросът е, дали ще има оттук насетне опит за оздравителни механизми, с които все пак да има стабилизиране или вървим към тоталната криза на демокрацията?"

Радио ВИДИН: Съгласен съм с вашия задълбочен анализ. Ние много често казваме, че нашето общество не се интересува от политика, че няма политическа култура. Да, до някаква степен това е вярно. От друга страна, аз стигам до заключение, че ние не можем да обвиняваме хората, че не се интересуват от политическия процес, когато той е пародиен и не вдъхва доверие. Най-голямото демократично право е да отидем до урните, напълно съм съгласен. Но когато не ни предлагат нещо ново, а все същите неща, които сме гледали и сме изпитали на гърба си по разочароващ начин? Точно тук е проблемът - лесно е да сочим хората. Как да отиде човек да гласува?

"Това, за което Вие говорите, е наличието на апатия, която се дължи на политическата криза, която рефлектира върху очакванията и настроенията на българските граждани. Това е съвсем нормално от гледна точка на това, че наличието на постоянни скандали и липсата на алтернатива, защото ако трябва да погледнем назад в електоралната история на България, избирателна активност се повишава тогава, когато има нов и голям политически субект, който да е на сцената, който да даде възможност за алтернатива на избирателя. В случая подобно нещо няма. Това естествено няма да даде възможност повече хора да излязат да гласуват. Ние имаме от същото по много, но без да се намира реална алтернатива, заради която хората да излязат и да гласуват. На фона на всичките тези скандали, които водят до негативизъм и апатия - нормално е това, което наблюдаваме, да е симптом и за отказ от участие, политическо участие, не гражданско, на избирателя".

Радио ВИДИН: В навечерието сме на предизборната кампания, макар че тя стартира отдавна. Факт е, че Народното събрание се ползва именно за такива познати предизборни приказки. Последните 5-6 такива кампании не предложиха много, даже бяха затворени към партийните ядра. По-скоро е ясно какво ще слушаме, четем и гледаме. Този един месец обаче ще бъде ли достатъчен, за да се утвърди нова формация? Виждаме изгрява тази около Ваня Григорова. Имаме поредното дясно синьо обединение. Има ли шанс за пообъркване на сметките?

"Това са два въпроса, ще започна от първия. Относно предизборната кампания и защо не могат да предложат нещо ново партиите: защото когато имаш политическа криза, спирала от избори през няколко месеца, това, което наблюдавахме през последните години, ти няма какво ново да предложиш на избирателя, при положение, че изборите са през няколко месеца. Дори нямаш възможност за лозунги. Това води до изхабяване на политическите формации. От друга страна, до изхабяване на гражданите също. Уморяват се. Когато си в един цикъл на постоянни избори, без възможност за стабилно управление, това изхабява. Има изхабяване и от двете страни. До голяма степен Сглобката беше формирана именно да се приключи с целия този цикъл от изхабяване и на двете страни. Относно новите играчи: интересното е, че това са две нишови формации, две нишови партии вляво и вдясно, които биха събрали подкрепа от недоволни хора от основните партии в тези политически ниши. От едната страна имаме ПП-ДБ, от другата - БСП. Интересното в случая и най-важното е какво ни представя Ваня Григорова. Това е първият политик, ляв политик, който тръгва със свой проект, който не е производен от БСП. Това е нещо много интересно, защото до момента всички леви алтернативи на БСП обикновено са произлизали така, отломки от Социалистическата партия, включително Левицата: хора, разочаровани от партията. Така направиха Левицата. Ваня Григорова обаче не е свързана с БКП и БСП, а истински автентичен ляв представител на този спектър, който предлага ляво алтернативно в икономическия смисъл, т.е истинско ляво, което може да привлече разочаровани леви гласоподаватели от БСП, която отдавна е влязла в друга ниша - на ляво консервативно говорене, което е различно от автентичната левицата. Докато пък Левицата е по-източно, по-консервативно настроена, но пък Ваня Григорова представя нов тип ляво в България, което отдавна липсва и което е възможност за прераждане на лявото, въпреки че ми се струва, че на този етап подобно нещо много трудно ще се случи. Същото важи за за Синя България - добра алтернатива за хората вдясно, които са разочаровани от ПП-ДБ".

Радио ВИДИН: Дясното е като лявото, т.е и двете нямат особена форма, което е притеснителното. ПП-ДБ в доста отношения не са класическата дясна партия.

"Абсолютно. Както и БСП не е класическата лява партия. Това се дължи на трансформацията на сблъсъка от ляво-дясно да се прехвърли на основата на прогресистко/консервативно, което беше характерно за САЩ, вече навлиза в Европа, наблюдава се и в България. Това се дължи на различни фактори, включително и на войната в Украйна. Лявото и дясното, говоря за автентичното, икономическото ляво, което е основната битка на политическата сцена, е започнало да губи основата си и се измества на базата на културни борби, което за мен е унищожаване на самата идея за противопоставяне между леви и десни. Лявото и дясното от 90те години - те са монолитни, от едната страна имаме СДС, от другата БСП, в средата - ДПС, които са балансьор. В случая това нещо, като следствие от Прехода, първо се разпадна дясното, сега се разпада лявото. Започват да се формират два нови блока, доста по-хлабави, мрежовидни, по-скоро на базата на евроатлантическо и малко по-произточно или между консервативно-традиционалистко и едно по-прогресивистко мнозинство".

Радио ВИДИН: На мен ми се иска, надявам се даже, че повече хора споделят мнението ми... аз съм на мнение, че България трябва да бъде част от обединена Европа, да има категорична позиция за световните събития, да. Искам обаче разказът малко да се промени. Политиците да станат по-зрели. Този многовековен сблъсък по тази ос русофилия-русофобия - съгласете се, когато отидете в провинцията и видите как живеят хората, те не се интересуват да слушат нито само за Русия, нито всяко второ изречение да е за евроатлантизъм. Хората искат да се подобрява средата на живот!

"Абсолютно. Тук е това, което казах: че се изменя основният проблем, битката между лявото и дясното на икономическа основа за сметка на подобни по-културно насочени ценностни борби, които до голяма степен не са свързани със средностатическия българин, който по-скоро гледа от икономическа гледна точка противопоставянето. Това са тенденциите в момента обаче. Трябва да сме наясно, че българинът харесва Европа, духовно до някаква степен обаче е свързан с Русия. Това нещо, противопоставянето на русофили-фоби по-скоро е на две крайни крила и един голям център, в който българинът по-скоро е умерен, това не го засяга чак толкова много. Тези две крила обаче са изключително шумни и създават усещането, че по-скоро българското общество е разделено".

Радио ВИДИН: Социологията обикновено горе-долу напипва нещата доста правилно, въпреки твърденията, че дадени агенции обслужват дадени партии. В последните години обаче наблюдаваме странна тенденция. ГЕРБ поддържа сериозен процент, който почти винаги е еднакъв: 22-26 %. Как се случва обаче? ГЕРБ дори да не работи особено успешно, в края на деня, както се казва, 25 % гласуват за партията на Борисов...

"Имайте предвид, че ГЕРБ управляваха доста дълго време, в което успяха да изградят доста мощна инфраструктура, партийна инфраструктура, включително по места, което със сигурност дава възможност за твърди ядра. Ако погледнем ПП - дойде ударно тази партия на сцената, но има по-аморфна подкрепа и маса в България, т.е там нещата са доста по-втечнени от гледна точка на твърдост. При ГЕРБ просто през годините се изгради една мощна инфраструктура, която им дава възможността, въпреки ерозията, да поддържа това ниво".

Радио ВИДИН: Българинът гласува по симпатия, не особено задълбочено. За визия. Дали човек е симпатичен. Хора като Борисов и Петков сами по себе си предизвикват вот.

"Българинът търси месия. Това се дължи на факта и на въпроса изобщо, случи ли се прехода в България? Остава усещането, че Преходът продължава. Във всичките тези над 30 години като че ли усещането и търсенето на нов месия, който да промени ситуацията, остава... и оттам тежненията на българските граждани към някой нов политически лидер, който може да промени ситуацията. Това сме го наблюдавали много пъти. И с идването на Симеон Сакскобургготски, и с идването на Бойко Борисов, дори с идването на Слави Трифонов, който за няколко месеца стана първа политическа партия. Дори за Кирил Петков и Асен Василев, които въпреки че нямаха харизмата на останалите трима, защото единият е монарх, другият беше главен секретар на МВР, вече познат, след това кмет, през Слави Трифонов, който е шоумен, познат в последните 30 години в страната, тук имаме двама - Петков и Василев, които дойдоха от служебния кабинет на Радев, които много бързо успяха да дадат надежди на българските граждани, че те ще са промяната, която ще продължи трансформирането на страната. В България винаги има едно такова търсене, постоянно търсене, заради усещането, че нещо не е завършено - Преходът. Дали е завършен или не, това е един спор, който продължава и до днес. Много често чета анализи дали всъщност приключи първи, втори Преход, дали не започваме нов Преход, при всяка политическа криза темата за Прехода се повдига отново и отново. Това е тема, която е обект на спор, няма единно мнение дали е приключил или не".

Радио ВИДИН: Иска ми се тази тема все по-често да попада сред обществото, защото в крайна сметка 40 години по-късно - окей, има пазарна икономика, но буквално наследниците на БКП ни управляват. Все по-често прави впечатление как политиците не харесват различното мнение. Има предпоставки за цензура. Да, има много паралели с времената преди 89-та.

"Да, все повече се издига като тема цензурата, но това е част от една непрестанна борба, в която гражданите трябва да са ефективен двигател, който да се противопоставя. Когато изгубиш рефлекса си да се противопоставяш, няма какво да се спре властта да налага каквото и да било. За мен протестите, описал съм го в книгата си, са една ефективна спирачка, гражданите са една ефективна спирачка, на всеки опит на властта да налага своята власт извън рамките на нормалното. Това се дължи на една проста причина: сменят се поколенията, защото новите поколения не помнят социализма, не помня постсоциалистическия период, не са участвали в протестите от 2013. Това са хора, които са необременени от старите противопоставяния и са родени в обединена Европа. Съзнателният им живот е минал в обединена Европа. Това са хора, които могат да пътуват свободно, да говорят свободно. Точно при тях е ключът, защото те би трябвало да са тези, които ще се противопоставят".