Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Приказката на "Малката пекарна": Две години по-сладка

Снимка: Виктория Топалска



Преди близо 2 години  в едно не голямо видинско село отвори врати една никак не голяма пекарна. А зад щандовете, приютили всякакви благоуханни печива, ни посрещна една никак не голяма пекарка. Това е Криси Иванова. Смело момиче, на безсрамно крехка възраст, поело върху плещите си смелите си мечти и големите си очаквания. Днес, почти 2 години, след като "Малката пекарна" отвори врати, отново се срещаме със същото това смело момиче, но вече със сбъднати мечти. И я върнахме 23 месеца назад.

"Тогава наистина беше страшно емоционално, несигурно, прохождахме във всяко едно отношение, сега може да се каже, че имаме опит. Не голям, но малко по малко, крачка по крачка всичко се случва...Започнахме от началото с хляб и закуски и вече с течение на времето започнахме и сладкарството да го развиваме. Сега мога да предложа доста богат асортимент. Абсолютно за всеки вкус, защото няма един с един еднакви...Абсолютно всяко едно нещо ние си го правим, минава през нашите ръце - било то хляб, било то козунк, сладки работи..."

Въпреки времето, прекарано в усърден труд и кулинарно творчество, Криси казва, че няма любима рецепта, нито любимо нещо за приготвяне. Обича всичко и опитва всичко.
 
"Всяко едно нещо ми е любимо, няма нещо, което да ми е най. Обичам всичко да правя и обичам всяко едно нещо да го изпипвам, да минава през ръцете ми, защото всичко ми е интересно."

Още при отварянето на пекарната, всеки, работещ там, получи своята роля. Това не се променя и до ден днешен, разликата днес е в това, че всеки знае и може да прави всичко.

"Имаме все още роли, трябва си да има майстор, но пък всеки знае да пипне и в другите неща."

Криси откри пред нас и  друга тайна - тази на хубавият хляб.

"Тайната е първо в качестото - да се държи на това нещо и любов. Всичко да е направено с любов. май винаги тайната съставка е любов..."

Хляб, банички, козунаци, масленки, меденки, фунийки, орехчета - това са само част от нещата, които може да опитате, посещавайки пекарната на Криси. Някои от сладкишите са добре забравените, но любими на малки и големи вкусове, вече все по-рядко срещащи се по магазините. Именно затова са едни от любимите на малката пекарка - защото просто ухаят на детство.

"Може би точно това се опитваме да направиме - нещата, които са изгубени във времето. опитваме се да вкараме вкуса от едното време при хората, защото им липсва. Точно тези вкусове от детството."

Без много уговорки успяхме да си извоюваме и една рецепта за любимото пандишпанено руло с пудра захар. Него също може да опитате в пекарната на Криси, но може и да изпробвате рецептата у дома. Доказана е, а гаранцията е от "Малката пекарна".

"Първо се започва с яйцата и захарта, разбива се много добре, след това се добавя брашното - всичко да е хомогенна смес и се пече. Завива се с любим кнфитюр, шоколад или крем..."

За Криси успехът не е слава. Успехът е просто любов, която се намира навсякъде, но на първо място у клиентите. А те, по думите й, я търсят все повече и повече.

"Да, поръчват. Постоянно имаме заявки, постоянно имаме да изработваме нещо и мен това много ме радва, защото хората разбират за нас и наистина ни се доверяват и ни харесват."

Но за да те търсят хората, трябва на първо място да бъдеш винаги човек с тях. Да си любезен, мил и винаги усмихнат, сигурна е Криси. Сигурни сме и ние.

*Повече може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..

публикувано на 02.11.25 в 14:35

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото;  сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш."  /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..

публикувано на 02.11.25 в 08:00

Търсите изход? Това е смехът.

Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..

публикувано на 31.10.25 в 17:05

"Едно" на 31 октомври 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца.  В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..

публикувано на 31.10.25 в 16:49

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05