Село Динково - в очакване на по-добър живот

"В момента приоритет ни е повече врати да са отворени. Бихме искали младите пенсионери да се върнат в родното село", казва кметският наместник Георги Дончев

публикувано на 10.05.24 в 12:05

Автор: Недка Лилкова

Снимка: радио Видин

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 10.05.2024

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100.

Населеното място се намира в близост до река Лом, Белоградчик е на 40 км.

Земята е плодородна, вода има в изобилие, дворовете на имотите са големи и просторни, къщите са едноетажни. Като цяло Динково има прекрасни дадености за спокоен и изобилен живот.

В селото от няколко години са се върнали да живеят в родните си домове по-млади пенсионери. На Зора едната ѝ дъщеря и зет ѝ са дошли преди година, закупили са къща, която все още ремонтират и с любов и много грижа се опитват да съживят нормалния живот в селото. Направили са магазинче за дрехи втора употреба. Нещо, което помага на хората в пазаруването им за домакинствата. Освен това се стремят да издирват собственици на имоти в селото, които са запустели и които искат да си продадат къщите. Ангажират се да намират купувачи, но не какви да е, а хора, които да са добри и грижовни стопани. По този начин са закупени 6 къщи в селото.

Тук са се настанили и няколко англичани. Единият е 30-годишният Едуард, който има хоби да колекционира стари вещи, снимки, предмети с история. Янина е пенсионерка, живее сама, обича животните и не може да остане равнодушна към скитащите бездомни четириноги. Затова в къщата ѝ живеят и котки, и кучета, които намират храна и подслон. По-голяма част от местните хора не я разбират, но тя е убедена, че това, което прави е правилно и продължава да живее по този начин.

Един от недостатъците на селото са кражбите от домове, дворове, ниви. Хората са недоволни, не могат сами да се справят, страхуват се, тъй като повечето от тях живеят сами.

Георги Дончев е кметски наместник трети мандат. 62-годишният управник е роден в Лом, но корените му са от Динково. С ентусиазъм се връща преди години в селото:

"Хубавото в Динково е, че е равнинно, минава река Лом, чиста вода, с хубави вирове, поляни, гори. Лятото има добро оживление, идват летовници на палатки. Имаме 182 парцела в селото. През 1931 година е било 1100 души, 1993-а - 350 души... Всичко може да се отглежда на нашата земя. Средната възраст на хората е 75 години, лошото е, че децата са по други градове. Къщите се самосриват, местните данъци и такси обаче се плащат... От социалните програми се възползва една жена, на 8 часа е назначена, помага на 4 човека по 2 часа. И другите програми - по 10 дена, те са 4 човека, в района на кметството чистим, коси се, почиства се..."

В Динково имат проблем с викането на пожарна, когато е необходимо. Административното деление, при което Динково попада в община Белоградчик означава, че въпреки че може да дойде пожарната от община Брусарци, което е на 13 км, те трябва да чакат пожарния автомобил от Белоградчик, който е на 40 км от селото.

В село Динково състоянието на тротоарите не е най-доброто. Трудно се поддържа гробищният парк, разказва Георги Дончев:

"Тротоарите ни трудно се почистват. Сега ще пръскаме с препарат гробищата и след това с тримери да се коси, пътеките до гробовете да се изчистят. Огромна е площта, много от тях са запустели, но нямаме хора... Идва пощаджия от съседното село и донася пенсиите. За съжаление, не се връщат млади пенсионери в селото... Животновъдството ни е слабо развито, има една жена гледа 7-8 овце. Има голяма фирма арендатор и сади предимно слънчоглед и царевица. Дават олио и рента."

Село Динково има добро местоположение, в близост е жп гара Дреновец, жп спирка Дъбова махала. Международният път Монтана-Видин е на 2 км и минава през село Добри дол.

Улиците в село Динково се нуждаят от ремонт. Направен е проект на общинско ниво, но финансирането е трудно, казва Георги Дончев:

"Проектът е много скъп, 60 лева на квадрат за полагане на асфалт. За 100 кв. м. са 6 хиляди лева, а бюджетът ми е 3 хиляди лева. Селото ни си тегли баластра от реката и всички улици са баластрирани по няколко пъти, а когато се правеше пътят Лом-Белоградчик отново минахме улиците. Сега по "Натура 2000" е забранено да се добива чакъл от реката, дори една каруца не може да се изкара... По-приемливо е да се баластрират улиците, според мен... В момента приоритет ни е повече врати да са отворени. Бихме искали младите пенсионери да се върнат в родното село. "

На площада пред кметството срещаме и хора, които пазаруват от магазинчето за хранителни стоки, пият кафе, говорят си.

Отиваме на гости при бай Стефан, който е на 83 години. Корените му са от Западните покрайнини, от Босилеградско. Семейството му идва в България като бежанци в Пернишко и мъжете започват работа в мините.

Бай Стефан също цял живот е работил като миньор, най-тежката професия. 21 години е бил под земята, после е работил като технически кадър над земята. Днес ни посреща с песен и има формула за това как по-добре да живее българският народ. А тя е да се намалят наполовина депутатите.

Повече - в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Село Динково - в очакване на по-добър живот

"В момента приоритет ни е повече врати да са отворени. Бихме искали младите пенсионери да се върнат в родното село", казва кметският наместник Георги Дончев

Галерия

Георги Киряков: Пеевски протяга ръка към властта

Какво ядат децата ни в училище?

Справя ли се кабинетът "Желязков"

Как да направим българските общини по-добри места за живот

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Теодор Димокенчев: Социалната ни система е построена върху лъжи

В Гара Орешец с подписка срещу изграждането на фотоволтаичен парк

За БНР

Радио Видин