Приоритет ли е образованието само преди избори?

Голяма част от учителите са над средната възраст за страната, но има и много хора, които завършват педагогически направления в университетите в момента. Въпросът е, че голяма част от тези хора не искат да станат учители, а още по-голям проблем е, че тези които влизат в системата много бързо се отказват от професията. 70% от младите преподаватели не издържат в образователната система още през първата година. Това от своя страна поддържа една рекордно висока средна възраст на българските педагози от 54 години, възраст, с десет години по-висока от средноевропейската. В момента едва 6.5% от учителите в България са на възраст до 29 г. Тези данни са устойчиви за последните 5 години. Темата коментира за Радио ВИДИН председателят на Синдикат "Образование" към Конфедерация на труда "Подкрепа" Юлиян Петров:

"Нашата борба за освобождаване на учителя от неучителските дейности е от много години. Успели сме в някои посоки, но голям път ни чака. Това е свързано и с това да има въобще млади учители. Текучеството към младите учители от 35 години е огромно, буквално над 50%. Младите учители не издържат заради прекаленото натоварване, заради многобройните изисквания - това всичко са стресогенни фактори и те сами преценяват и сменят бранша, а това никак не е добре, защото ние постоянно си вдигаме средната възраст и това никак не е нормално, не и в европейския формат... Надявам се да стане национална политика това от една страна държавата да се грижи за учителите, от друга страна самият учител, като човек, да се грижи за това да не бъде претоварван, когато му дадат допълнителни задължения, дори да се заплащат, той трябва да прецени, че това е едно допълнително натоварване за него и всъщност това ще го изхаби. Това е нещо, което е много важно и трябва да бъде приоритетно за учителя - както отвън, така и отвътре, за да може ние да имаме учители, които да са готови да дават цялата си енергия към учениците и ние трябва да я съхраняваме, за да може този учител, по време на трудовия си стаж, да бъде полезен за своите ученици, да бъде този учител, който очаква българското общество - иновативен, автономен и да го дарят с кредит на доверия. Но в крайна сметка не трябва и да го претоварват, не трябва да прекаляват с очакванията и в никакъв случай българското общество, българските родители, дори понякога медии и институции да стават модератори на решенията на учителя."

 

В България темата за образованието се превръща в приоритет основно в предизборните кампании, в каквато се намираме в момента. Истински план за реформа и справяне с трудностите пред младите учители, а и не само, няма. Приоритет ли е образованието само преди избори? Какво трябва да се промени в системата и какви са очакванията на хората към бъдещото управление? Това попитахме видинчани:

"Не издържат на напъна. Може би заради парите, които получават, но сега им увеличиха заплатите доста и предполагам ще има връщане към професията... Малки са им заплатите и не им стигат, това е. Дъщерята на моята племенница е с две висши образования и не иска да иде, малки са заплатите. Завършила е в Свищов, икономика. В банката не иска да работи с пари, сега иска учителка по икономика, но заплатите са малки... Когато отпаднат от другите специалности и отиват педагогика, за да завършат висше образование и после не им се работи или ако го работят, го работят насила. Затова няма резултат от образованието... Сега политиците ще ни обещават, обещават, после като седнат на креслата забравят обещанията си... Нищо няма да се промени, нищо няма да стане... Ще гласувам, да, но не виждам какъв е смисълът, защото ще си бъдат пак едни и същи хора. Друго е да дойдете Вие, да дойде трети, които да дадат нещо ново, но те ще си бъдат абсолютно същите..."

Някои искат да коментират, други пък не. Някои ще гласуват, вярвайки в промените, други няма да гласуват, защото са скептични и донякъде с право, трети искат да гласуват, но са все още малки и търпеливо очакват деня, в който ще упражнят вота си. От децата разбрахме, че младите учители не винаги са това, което представят в медиите и социалните мрежи. От възрастните разбрахме, че младите учители заслужават нужния стимул за работа, за да работят професията на мечтите си, от синдикатите пък научихме, че образователната ни система винаги може да е по-добра и трябва да бъде, затова се налага да гоним целите си и да ги постигаме.