Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Снимка: Радио Видин

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то трябва да се случи, тъй като е действащо законодателство в Кодекса на труда и няма връзка с транспонирането на директивата. На 1 септември министърът на труда трябва да издаде постановление, в което да определи размера на минималната заплата от 1 януари 2025 г. По думите на Любослав Костов, България трябва да транспонира до 15 ноември европейската директива за минималните работни заплати. В тази връзка КНСБ и КТ "Подкрепа" настояват минималната заплата да се доближи до нужните средства за издръжка на живот, които съгласно последните експертни сметки сочат 1450 лева на месец за един работещ. Ще се случи ли исканото увеличение на минималната работна заплата? 

Определянето на минималната работната заплата за страната е в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Тя не може да е по-ниска от предходната година. Новото е, че минималната заплата вече ще се определя най-късно до 31 октомври на текущата година, а не до 1 септември както е сега. Министърът на труда и социалната политика предлага размер на минималната заплата за страната, не по-малък от определения размер за предходната година в случай, когато последната приета средносрочна бюджетна прогноза предвижда спад на БВП, производителността на труда и ръстове на инфлацията в страната и когато такива са отчетени от Националния статистически институт за предходното тримесечие в годината за определяне и на годишна база. 

Според друг вариант минималната заплата може да се определя в интервала 50% - 55% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. И при този вариант определената минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година. И при него се предлага тя да се определя най-късно до 31 октомври. Какви са исканията на синдикатите? Потърсихме за коментар Любен Любенов, областен координатор на КНСБ за област Видин.

"България държи първо място като страна с най-ниска минимална работна заплата в Европейския съюз. Минималната заплата трябва да бъде поне 1080 лева. Според формулата за определяне на минималната работна заплата, залегнала в Кодекса на труда като ръст това трябва да е с 15.7%. Нека припомним, че близо 2200 лева е средната заплата за първото тримесечие на настоящата година, а директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне нямаше да я има, ако не бяхме ние. Това е най-голямата трудност, като до 15 ноември трябва да сме транспонирали тази директива. За мое голямо съжаление в момента сме до никъде по темата."

Кой ще надделее в спора между работодателите и синдикатите за определяне размера на минималната работна заплата - това попитахме още Любен Любенов, областен координатор на КНСБ за област Видин:

"Винаги сме настоявали това да се случи и ще продължаваме, независимо те дали са съгласни или не. За работещите хора това е единственият начин, чрез който могат да им се повишат доходите. Покупателната способност не расте, започна една голяма инфлация след COVID-19 кризата, енергийната криза и конфликтите наблизо. Сега се опитваме да компенсираме доходите на хората под някаква форма, но се оказва, че не ги компенсираме нито навреме, нито достатъчно, което наистина е проблем. Трябва да има едно такова ниво на заплащане, чрез което един работещ сам човек да живее добре и да живее нормално." - допълни Любен Любенов.

Видинчани са категорични, че доходите на българите трябва да бъдат повишени, но не са оптимисти, че това може да се случи:

"Дали има пари в държавата обикновеният гражданин, какъвто съм аз не може да знае, но винаги е хубаво да се стимулират хората да живеят по-хубаво, по-достойно, с по-малко притеснения и по-дълголетно, защото българите сме на стълбицата в долната част. Работодателите винаги предлагат принципа да се увеличи производителността и тогава вече ще дойдат доходите ... Ние нямаме производство, вече ни убиха икономиката. Като не произвеждаме нищо как тия заплати ще станат по-големи. Тя инфлацията е по цял свят, не е само при нас."

Какво е мнението са работодателите? Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

"Необходимо е да има обратна връзка с действителността, защото объркването между желаното и реалното е доста нездравословно поведение. В този смисъл трябва да сме наясно с икономическите реалности. Няма възможност да се вдига заплатата на всеки 3,4 или 5 месеца -  това е нереалистично. Специално при нас, ако не са тези административни принуди, които отказаха доста фирми от това да имат работници на 8 часа и ги преназначиха на 4 часа, за да могат да управляват разбера на възнагражденията, които правят. Търсят се различни варианти, за да се адаптира човек към тези насилствено приложени административни принуди, защото те са задължителни по закон. Никой работодател не иска работниците му да взимат по-малко, ако той може да им плаща повече."

Получава ли се противоречие, затова че непрекъснато гоним европейските доходи, а икономическата реалност у нас всъщност е коренно различна  и готови ли сме за влизане в "мечтаната еврозона" - това попитахме още Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

"Ние може би никога няма да сме готови, защото сами виждате, че по начина, по който се готвим, непрекъснато отлагаме това влизане. Навремето не бяхме готови да станем и членове на ЕС, но сега виждате, че това беше едно от най-правилните решения през последните години от развитието на Третата Българска държава. За еврозоната трябва да се готвим по-активно, да влизаме в нея и да се адаптираме към новите реалности. Ние с този валутен борд много голяма част от подготовката сме я преминали и живеем толкова години, десетилетия. Еврозоната не трябва да ни плаши и тя не е нашият проблем." - уточни Елеонора Негулова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..

публикувано на 03.12.24 в 12:08

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14