Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Европа ни отряза за еврото - какви са реакциите у нас?

Снимка: Радио Видин

Преди дни стана ясно, че приемането на еврото в България със сигурност се отлага. Страната ни ще поиска извънреден конвергентен доклад догодина, като очакванията на Министерството на финансите са да покрием критериите за членство в еврозоната в края на 2024 г. Най-ранната дата за присъединяване на България към еврозоната се очертава 1 януари 2026 г. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Людмила Петкова. Коалиционното правителство "Денков" беше заложило датата 1 януари 2025 г., но не можа да се справи достатъчно бързо с инфлацията и Европейската централна банка потвърди това. Людмила Петкова обясни, че смяна на валутата по средата на годината, каквато бе идеята на нейния предшественик Асен Василев, би затруднило изключително много бизнеса. По изчисления на Министерство на финансите България ще отговори на критерия за инфлация до края на годината. Идеята на ведомството е още тогава то да поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и Европейската комисия, но ще е нужно време, докато те бъдат изготвени. При "зелена светлина" в тях ще е нужно време и за приемането на решение от Съвета на Европейския съюз. В същото време правителството на свое заседание одобри проекта за Закон за въвеждане на еврото в България. С това на практика сега той може да бъде задвижен към парламента, където да започне неговото дискутиране. По проекта се работи около две години и от няколко различни правителства. Той бе публикуван за обществено обсъждане в последните дни на кабинета "Денков" все още без становище от Европейската централна банка. Има ли повод за притеснение и какви са реакциите в обществото? 

България все още няма политическа воля да постигне резултатите за влизане в еврозоната. Ние сме зад борда и няма никакво значение, че изпълняваме останалите критерии, след като не изпълняваме един, който не позволява да влезем в еврозоната - инфлацията. Това каза в интервю за БНР Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. 

"Инфлацията е процес, който се управлява и изисква политически мерки - такива мерки не бяха взети, всъщност имахме през по-голямата част от времето едно празно говорене за извинения и вследствие на това се видя и резултата. Така че в крайна сметка не е толкова важно дали ще покрием тази инфлация през есента или в средата на зимата, според мен това няма никакво значение."

Част от исканите резултати за покриване на необходимите критерии са свързани с икономии и допълнително свиване на бюджета, обясни още Любомир Дацов

"Винаги има някаква политики, някакви неща, от които няма голяма полза. Те си съществуват, защото са съществували и преди и никой не прави такава оценка. Ако имахме истинско и нормално програмно бюджетиране, нещата щяха да стоят по друг начин. Но ние се отказахме от това бюджетиране, което бе създадено още през 2007-2009 година и сега само го споменаваме като на книга."

Въпреки поредното отлагане на целевата дата за влизане в еврозоната, бизнесът в България настоява за по-скорошното приемане на нормативната уредба, за да започне да се подготвя за смяната на валутата. Проучване на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки от този месец показа, че голяма част от бизнеса не знае как да започне да се готви за процеса заради липсата на приети правила. Средата на годината е период, който би затруднил изключително много бизнеса за изготвянето на декларации и финансови отчети. Потърсихме за коментар Пламен Каменов, собственик на шивашко предприятие във Видин:

"Аз казвам, че съм категорично против въвеждането на еврото, защото ние не сме готови за това. Ако се въведе, независимо от уверенията на всички управляващи, предстои нов ценови шок и нова инфлация и практиката го показва във всички държави, в които се въведе еврото. Ние не сме готови, нито пък ни трябва и аз съм категорично против онова, което политиците говорят, че като влезем в еврозоната ще се присъединим към клуба на богатите. Винаги, когато политиката изпреварва икономическите реалности се стига до абсолютна катастрофа. Няма нужда да се подлагаме на втори ценови шок, ние не сме готови."

Има ли повод за притеснение от отлагането на въвеждането на еврото у нас според видинчани - това проверихме в анкета:

"За еврото трябва да се проведе референдум. Това е най-демократичното нещо, от което демократите в България бягат. Трябва да се допиташ до народа и народът каквото каже - това е ... Всеки ден растат цените, с тази инфлация от над 3.3% няма да ни приемат, да им тежим само ... Работих в съседна Сърбия и ми плащаха в евро, какъв е проблемът? Даже и за мен бе по-добре като дойда тук и не ги сменявам. При сърбите еврото е като паралелна валута, по-големите покупки са в евро - коли, жилища, имоти ... Смятам, че ще му дойде времето и тогава вече ще е добре да се въведе. Според мен това бързане е излишно."

Според прогнозата за годишната инфлация на водеща застрахователна компания, лидер в застраховането на търговски кредити, в края на годината инфлацията у нас ще е 3.1%. Това съобщи експертът по комуникации Цвета Димитрова

"Средногодишната инфлация, според анализаторите за 2024 и 2025 година ще е 2.8%. Според главният анализатор д-р Манфред Щамер, ако тази прогноза се сбъдне България би отговорила на сегашния критерии на Европейската централна банка средното ниво на инфлацията, на база на хармонизирания индекс за потребителските цени да не надхвърля референтната стойност за ценова стабилност от 3.3%. Дори това да се случи, обаче е малко вероятно страната ни да се класира за еврозоната."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Наблюдаваме активно мероприятие, което цели да раздроби прогресивните сили

Скандали разтърсиха българската политика в средата на горещото лято.  Кирил Петков подаде оставка като председател на Продължаваме промяната след обвиненията за корупция от районни кметове на партията и ареста на зам.-кмета на Столична община Никола Барбутов.  Колко големи са сътресенията в дясната формация?  Освобождава ли ПП от тежестта на..

публикувано на 03.07.25 в 10:00

Трябва ли да пестим енергия?

Енергийното потребление на домакинствата в ЕС и България спада през 2023 г., отчита Евростат. През същата година домакинствата в евросъюза са използвали 9,6 милиона тераджаула енергия. Това представлява намаление от 5,6% спрямо 2022 г., когато са регистрирани 10,1 милиона тераджаула, показват най-новите данни на Евростат, публикувани на..

публикувано на 02.07.25 в 10:45

Може ли държавата да се справи с насилието между деца?

Постоянната комисията за взаимодействието с гражданското общество към Народното събрание инициира национална кампания за преодоляване на агресията между деца . Поводът е последният случай от Видин, при който 13-годишен младеж нанесе средна телесна повреда на 12-годишно момче. Случаят предизвика вълна от възмущение и протести в крайдунавския град...

публикувано на 01.07.25 в 13:40

Ще подпомага ли санирането Националният декарбонизационен фонд

Започва саниране на блокове по първия етап от Плана за възстановяване и устойчивост. Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма "Развитие на..

публикувано на 30.06.25 в 14:07

Пътят към еврото: Какво предстои за Северозапада

Какви възможности разкрива еврото в Северозапада? Ще донесе ли предимства или не? Това беше коментирано по време на дискусия с граждани "Пътят към еврото: възможности за Северозапада" от икономиста Владислав Панев .  Своето мнение изрази и депутатът от Видин Любен Иванов по чиято покана гостува Владислав Панев. "През изминалите няколко..

обновено на 26.06.25 в 11:30

Намалява ли материалното благосъстояние на домакинствата?

През 2024 година страната ни е била на предпоследното място в ЕС заедно с Естония по фактическо индивидуално потребление на човек от населението. Това е един рядко цитиран, но важен индикатор за материалното благосъстояние на домакинствата, съобщиха от Евростат и НСИ. Този показател варира силно между държавите в съюза - от 72% в Унгария..

публикувано на 25.06.25 в 10:45

Имаме ли нормален достъп до информация?

"Това, което се случва по света и у нас през последната година, не е от най-вдъхновяващите събития. Неща, за които имахме надеждата през последните 35 години, че никога няма да се завърнат, започват да се завръщат и да се опитват да проникнат в нашия дом. Поставя се под въпрос ролята на гражданските организации, започнаха да се възобновяват фашистки..

публикувано на 24.06.25 в 13:24