Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

Снимка: Архив, БНР

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават сериозно спрямо държави като Румъния и Хърватия. Такива изводи направиха икономисти на втората годишна конференция, организирана от Съвета за икономически анализи към Министерски съвет. Съветът обединява международно признати икономисти и изготвя независими анализи по ключови проблеми. Темпото на нарастване на заплатите надхвърля сериозно това на производителността. В същото време на пазара на труда има много сериозни дефицити и фирмите са принудени да се надпреварват със заплати. Това създава много сериозни рискове за конкурентоспособността на икономиката, коментира Джеф Готлиб, старши регионален директор на МВФ. Въпреки растящите разходи за труд, номиналните заплати остават сравнително ниски спрямо ЕС и сближаването на доходите е бавно, защото няма какво да дърпа икономиката напред. Според Готлиб на този фон е ключово България да използва потенциала на икономически неактивните млади хора, чийто дял е висок. Прекалено голяма е и ножицата в образователните резултати на учениците спрямо средноевропейските и тези на новите страни-членки, необходима е смела реформа, включително във финансирането на образованието. Вървим ли в грешна посока и нуждае ли се от рестарт икономиката ни? 

От ключово значение за растежа на икономиката ни ще бъде увеличаването на инвестициите. Оказва се, че България изостава сериозно по ниво на общите инвестиции спрямо съпоставими страни в ЕС като Румъния и Хърватия. Това коментира доц. Калоян Ганев, член на Съвета за икономически анализи към МС. Нивото на инвестиции е особено ниско в нежилищните сгради и съоръжения, тоест в групата, в която попадат инфраструктурните съоръжения, заводите, офис сградите. При тези инвестиции се наблюдава силна отрицателна тенденция в периода след 2015 г. и към 2023 г. те са на най-ниските си нива за последните 2 десетилетия. Следва да бъде повишено както нивото на публичните, така и нивото на частните инвестиции. Според последния икономически меморандум за България на Световната банка, при запазване на настоящия темп на растеж, без амбициозни реформи, Брутният вътрешен продукт на глава от населението няма да достигне средноевропейските нива в следващите 15 години. За да се стигне до наваксване на доходите, е необходим растеж на икономиката от порядъка на 4% от БВП, коментират икономисти. Това няма как да стане без рязко подобряване на общата факторна производителност,  човешкия капитал и инвестициите. Потърсихме за коментар Адриян Николов, икономист от Института по пазарна икономика:

"Това даже ми звучи като малко оптимистична прогноза, предвид че средноевропейският доход не е някаква статична цел, той не е заложен преди 10 или 15 години и ние просто трябва да го догоним. Напротив - догонването на средноевропейския доход изисква българската икономика и производителността на труда да растат доста по-бързо от тези, които са в западноевропейските държави, тъй като върху средноевропейската стойност много по-голямо влияние имат икономиките на Германия, Франция, Италия и Испания."

Как липсата на големи промишлени предприятия в Северозападна България се отразява върху развитието на икономиката, попитахме още икономиста от Института по пазарна икономика Адриян Николов.

"Привличането на големи предприятия определено е един фактор, който може сериозно да промени икономическата траектория на по-слабо икономически развитите части на страната и Северозапада в това число. Това всъщност го виждаме в съседни с подобна икономическа траектория области, да речем като Габрово, Велико Търново, където наличието на няколко много големи работодатели успява да създаде много сериозна заетост, среда и да обучава тези работници. Северозападът е този негативен кръг, в който липсва добре подготвена работна сила, липсва инфраструктура, липсват усилия от страна на местната власт за привличане на големи инвеститори и това изтласква останалите работници към други части на страната."

Според видинчани цялата система е сбъркана още преди години и днес сме свидетели на последиците от това. 

"Грешката е в управлението най-вероятно. Тя, рибата, се вмирисва откъм главата. Трябва да се въведат данъчни облекчения, законови облекчения, по-лесно да стават нещата с фирмите... Икономиката е като едно семейство, ако нямаш постъпления някакви, ти не можеш да харчиш повече. Така е и държавата, а който си мисли, че парите се дават ей така - греши. Кръгът е затворен, ако няма промишленост, няма да има и специалисти."

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни, според работодателите? Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

"Ние всъщност не знаем накъде вървим и това е проблемът, защото виждате каква е ситуацията в страната. Всичко започва с липсата на стратегическо, дългосрочно планиране. От там визията непрекъснато се актуализира или се променя в зависимост от това кой дойде на власт и всичко започва отначало. Всеки, който поеме управлението на страната решава, че може да реши всички въпроси, само че мандатите са в рамките на много кратък период. Това ни поставя в ситуация да гледаме една година напред и да прилагаме европейското законодателство. Общо взето ние и това не успяваме да правим, защото парламентите имат много кратък живот и адаптацията на европейското законодателство не винаги е адекватна и дори закъснява."

Политическата криза у нас се задълбочава, а това неминуемо се отразява и върху развитието на икономиката ни, каза още Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

"Ще продължат тези гърчове на икономиката, ще има такива катаклизми и даже аз очаквам, че през зимата ще има още по-неприятни моменти за редица отрасли, особено тези традиционните. Сред тях са селското стопанство, дори и в туризма вижте туристическият продукт е с незадоволително качество. Много са наистина въпросите, но проблемът е, че няма кой да ги решава дългосрочно."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06