Инж. Иван Лишков:"Живеем в Рая на земята"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с инж. Иван Лишков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Калейдоскоп" ви представям инж. Иван Лишков- един видинчанин, който се връща всеки път с любов в родния град. Познава Видин в детайли, така както много малко хора го познават. И най-искрено желае неговото въздигане и ренесанс. 

Силният интерес към миналото на нашия град и желанието да го проучва и анализира са провокиранни от любовта му към Видин и положителния пример на баща му- Христо Лишков- известен краевед и общественик. "От баща си научих - да се навлезе в детайла, да не се гледа едностранно на нашата история", признава Иван Лишков. 

Знае много за миналото на Видин, за възникването, за особеностите на града, за историческите личности, за земята на този край. Изследва генезиса на почвата, палеоботаниката. Работи съвместно с РИМ- Враца и подпомага археологическите им  разкопки. Сътрудничи си с водещи научни институции и световноизвестни експерти от различни области-  Института по физико- химия и Института по микробиология на БАН,  двата института на Селскостопанската академия, Генетичната банка в Садово. Неговите изследвания са свързани с растителните форми назад във времето, почвообразуването и състава на почвите. 

Инж. Иван Лишков споделя, че почвите в нашия край са невероятни, обогатени са с много органика: хумус и органичен въглерод. Такива почви има само по долното течение на река Дунав, делтата на река Дунав, около Черното езеро, Сакар, Белград и почвите към Бърно, Чехия. Граничната климатична зона има изключително местоположение и е единствената територия, презапасена с питейна вода. Тя обхваща долното течение на река Дунав, северните склонове на Стара планина и Черното езеро. Според него това е оазисът, райската градина за живота на човека, на животните, микроорганизмите, растенията. Така се прави един интердисциплинарен прочит, който да бъде във всяка посока и се прилага при разкопките на обектите от Северозападна България.

Роден е във Видин, живее в къщата на дядо си, в квартал "Бановци"- един беден квартал по онова време. Учи в Пето основно училище, по-късно продължава образованието си в Математическата гимназия. 

Военен по професия, с гражданска инженерна специалност, с всестранни интереси към историята, археологията, почвознанието. Разговаряме за находките, открити край село Оходен, Врачанско, които променят традиционната история на Европа. През 2016 г. са открити артефакти от обсидиан, произлизащ от находища в Унгария и Армения. Значението на новите открития е, че Балканският полуостров се превръща в център на праисторическа цивилизация, която започва разселване из земите на цяла Европа. Досега артефактите, открити край врачанското село, бяха с произход между 5950 и 5600 г. пр. Хр. Новите находки обаче се датират около 29 хил. г. пр.н.е. 

"Няма да го забравя, така бяха обединени хората. Всяка махала си имаше място на Дунава, когато вече се затопляше времето, по време на пълнолуние се подготвяха нещата. Възрастни с деца подготвяха огньове, нощни къпания и това беше прекрасно изживяване и една връзка между абсолютно всички поколения. Една голяма радост, една общностност и това се случваше след като минат черешовите води. 

...От баща си научих - да се навлезе в детайла, да не се гледа едностранно на нашата история. И двете теми - на първо място Осман Пазвантооглу. Това е един независим владетел, бил независим цели 14,5 години, не случайно на неговата джамия е този знак, пика или обърнато сърце, и втората тема - за водоснабдяването на Видин..."

"Правим генезис на почвата, един страхотен чернозем, в момента сме стигнали до 80 хилядолетие, имаме изследвания на едно място в Оходен, което е свързано с лятното слънце, льосов слой, който е след Ледниковия период и се смята, че няма живот. И археологията смята, че няма нищо надолу. Но стана така, че надолу под този слой започнаха да излизат кости от животни, те продължиха надолу и се откриха 160 къса, обработени от човек, кремък. Станаха над 160 къса и Георги Ганецовски направи изследвания в Шотландия и се започна до 34 хилядолетие. Да, но настрани няма от тези кости от животни, няма и обработен кремък, работната хипотеза е, че реката ги е довлякла. Но това е на високата част и се оказа, че генезисът на почвата и структурата й е един и същ. Отпадна тази теория. Но намерените кости на животните бяха на дребни тревопасни и без никакво оръжие. Това навежда на мисълта за опитомяване. Изводът - в този район са запазени т.нар. "дарови ями". Периодът варира - има го и по тракийско време, има го и по-назад във времето. Ние го намираме по време на ледниковия период. Тук имаме дарове за урожай и то на място, където е най-силното слънце, на лятното слънце по пладне. 

Тук е открит чернозем, наситен с много органика, което говори за една територия, която е била междинна зона между вечните ледове и засуха на юг, на север и на запад до централна Европа, до Карпати, вечни ледове. 

Това е единна територия с тотален обмен, в нея няма ограждения, няма оръжия, в същото време има тотален обмен, производяща икономика и прави обмен, най-качествен е разградския кремък, има го и в Майор Узуново, имаме обсидиан от Карпати и Сърбия, имаме планински кристал от Западни Родопи и т.н. 

"Ценното на Майор Узуново е, че за кратко време, 5 седмици археологически разкопки, ние имаме намерени артефакти. В Оходен акцентът е върху кремъка и кремъчните фигури, докато тук има кариера и са правени много глинени съдове. Отделно - намериха се тези прословути лабрети, които са много повече, отколкото в света намерени. Почвата тук е много благодатна и е запазила артефактите в Майор Узуново. Алкална е почвата и ги е запазила прекрасно. Това е живот на мир и синхрон с природата. Споменът е пренесен върху глинените съдове..."

"В една от тези олтарни структури, които се намират в сакралната част в Оходен, която е около 1 дка, намериха се в такива "Дарови ями" само растителни форми в овъглен вид. Говорим за бобови култури, за житни култури, за билки, за горски плодове. Конкретно - лимец, дива ръж, ечемик, билки, вкл. блян, голямо количество дрян, което навежда на мисълта, че са се случвали ферментационни процеси, бобовите - нахут, леща, грах. И се достигна до идеята за полезностите в растителните форми, да се стигне до двоен резултат - веднъж като превенция, да може и ние да отидем към този начин на полезност на храненето, защото се храним с усвояването на клетъчното ниво и другото е микробиома. Да го подпомагаме с това, което се случва в нашия организъм. На първо място - правилно функциониране на храносмилателна система, тя е първичната, там е микробиомът. И най-важното - не можем да допуснем кратки ферментационни процеси, които да минат в гнилост. Трябва да е обратното - дълги ферментационни процеси и недопускане на гнилостни процеси. Това става чрез храненето. Но не можем да налагаме неща на организма. Ние трябва да направим така, че да го подпомогнем да заработи по този начин. Всичко е въпрос на количество и качество на приеманата храна. Идеята е да постигнем нормалното функциониране на отделни системи и оттук организмът сам ще се настрои."