Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

КНСБ с искане в подкрепа на бизнеса - ще се запазят ли работни места?

Пламен Димитров
Снимка: КНСБ

От КНСБ настояват служебното правителство да въведе мерки за подкрепа на фирмите, които имат спадове на производството и продажбите заради рецесията в Западна Европа. Синдикалистите се аргументират с устойчива тенденция за спад на промишленото производство, който в някои сфери е двуцифрен. Предложението на КНСБ е да бъде въведена постоянно действаща мярка за помощ на бизнеса със средства от фонд "Безработица", подобна на познатата по време на COVID-19 пандемията "60 на 40" за запазване на работните места. За целта е необходима промяна в Кодекса на труда. Промишленото производство спада с 6,3 на сто на годишна база. При добивната промишленост спадът е 15,6 процента, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му хем няма хора, хем пазарът е дефицитен, хем бизнесът казва 200 000 работници търсим и няма. В някои сектори това е драматично - туризъм, ресторантьорство, но там е и заради заплатите. В същото време машиностроителния сектор и предприятията, които работят за износ, заради рецесията в Германия, която продължава вече доста време, и не само там, всъщност спада износът за тези държави, защото намаляват поръчките. И оттам през първото полугодие започнаха съкращения, при това на места масови. Заради това синдикалистите отново настояват да се реализира предложението за законови промени, което преди време направиха с Асоциацията на индустриалния капитал в България. Необходима е промяна в Кодекса на труда, и въвеждане на постоянно правило "60 на 40" фирмите да бъдат подкрепяни от фонд "Безработица", ако и когато имат спадове на промишленото производство или по-скоро на продажбите, които са над 20, а за някои сектори и над 25%". Ще се запазят ли работни места, ако бъдат въведени исканите от КНСБ промени в Кодекса на труда? Разговаряхме с Любен Любенов, областен координатор на КНСБ за област Видин.

"КНСБ иска една подкрепа на фирмите, при намалени продажби с цел запазване на работните места. Проблеми има в тежката индустрия, машиностроенето, химическата промишленост и производството на лекарства. Предлагаме да се въведе един механизъм за подкрепа на фирмите при намалени поръчки и продажби. В икономиката през последните години текат едни процеси, които политиците не забелязват. Страни като Германия и други наши икономически партньори са в рецесия, което води и до нарастващ проблем сред българските фирми. Намаляват поръчките, продажбите и съкращения на работници, което се отразява на всички нас. За да не се стига до масови съкращения, КНСБ и работодателите предлагат да се въведе отново мярката, подобна на познатата "60 на 40" по време на COVID-19 пандемията." - обясни Любен Любенов.

Какво казват работодателите? Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Това, което ние си спомняме от предишното въвеждане на мярката е, че имаше ефект и би трябвало и сега да сработи, така че всякакви мерки, които са в подкрепа на производството ние ги насърчаваме, защото по принцип тези сектори и особена традиционните производства са със сериозен проблем не само заради рецесията в Западна Европа, но и нашият пазар не е достатъчно активен."

Елеонора Негулова отправи апел към бъдещите управляващи, които и да са те, че ако ИТН не успеят да съставят правителство е задължително да бъдат чути всичк партии поне какво мислят по тези ключови за икономиката ни въпроси. Междувременно стана ясно, че до края на годината бизнесът ще продължи да получава компенсации заради високите цени на тока. Те ще са 100% при цена от над 180 лева на мегаватчас на борсата, независимо в коя мрежа крайните небитови потребители са присъединени. Фондът за сигурност на електроенергийната система разполага в момента с 471 милиона лева, като с въвеждането на компенсацията от 1 юли ще е необходим финансов ресурс от 230 милиона лева. 

По думите на президента на КНСБ Пламен Димитров в някои сектори ситуацията с недостига на кадри е драматична - едни от тях са туризма и ресторантьорството. Потърсихме за коментар Ричард Алибегов, съпредседател Българската Асоциация на заведенията, който коментира предложението на КНСБ за въвеждане на постоянно действаща мярка в помощ на бизнеса със средства от фонд "Безработица":

"Миналата седмица поеха тока над 180 лева на мегаватчас, в което има резон, но сега защото има спад на продажбите - то така по тази логика всеки бизнес ще иска помощи. Проблемите в нашия сектор са свързани най-вече с липсата на работна ръка. Работа има, тя не е толкава, колкото беше през 2019-та година, но има. Проблемът е в работната ръка. ние вече ползваме работна ръка от чужбина, но нашите консулства в чужбина не смогват да обработят визите и реално хората, които ние бихме искали да дойдат от чужбина не могат да дойдат. Ако се вкара една такава мярка, тя няма да може да се ползва от чужденците. Въвеждането на постоянно действаща мярка в помощ на бизнеса със средства от фонд "Безработица" едва ли ще разреши проблема с намирането на квалифицирана работна ръка не само в ресторантьорския и хотелиерския бранш у нас." - така коментира ситуацията Ричард Алибегов, съпредседател Българската Асоциация на заведенията. Според него политическата безтегловност, в която се намира държавата се отразява допълнително върху нормалното развитие на ресторантьорския бранш.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06