Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

КНСБ с искане в подкрепа на бизнеса - ще се запазят ли работни места?

Пламен Димитров
Снимка: КНСБ

От КНСБ настояват служебното правителство да въведе мерки за подкрепа на фирмите, които имат спадове на производството и продажбите заради рецесията в Западна Европа. Синдикалистите се аргументират с устойчива тенденция за спад на промишленото производство, който в някои сфери е двуцифрен. Предложението на КНСБ е да бъде въведена постоянно действаща мярка за помощ на бизнеса със средства от фонд "Безработица", подобна на познатата по време на COVID-19 пандемията "60 на 40" за запазване на работните места. За целта е необходима промяна в Кодекса на труда. Промишленото производство спада с 6,3 на сто на годишна база. При добивната промишленост спадът е 15,6 процента, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му хем няма хора, хем пазарът е дефицитен, хем бизнесът казва 200 000 работници търсим и няма. В някои сектори това е драматично - туризъм, ресторантьорство, но там е и заради заплатите. В същото време машиностроителния сектор и предприятията, които работят за износ, заради рецесията в Германия, която продължава вече доста време, и не само там, всъщност спада износът за тези държави, защото намаляват поръчките. И оттам през първото полугодие започнаха съкращения, при това на места масови. Заради това синдикалистите отново настояват да се реализира предложението за законови промени, което преди време направиха с Асоциацията на индустриалния капитал в България. Необходима е промяна в Кодекса на труда, и въвеждане на постоянно правило "60 на 40" фирмите да бъдат подкрепяни от фонд "Безработица", ако и когато имат спадове на промишленото производство или по-скоро на продажбите, които са над 20, а за някои сектори и над 25%". Ще се запазят ли работни места, ако бъдат въведени исканите от КНСБ промени в Кодекса на труда? Разговаряхме с Любен Любенов, областен координатор на КНСБ за област Видин.

"КНСБ иска една подкрепа на фирмите, при намалени продажби с цел запазване на работните места. Проблеми има в тежката индустрия, машиностроенето, химическата промишленост и производството на лекарства. Предлагаме да се въведе един механизъм за подкрепа на фирмите при намалени поръчки и продажби. В икономиката през последните години текат едни процеси, които политиците не забелязват. Страни като Германия и други наши икономически партньори са в рецесия, което води и до нарастващ проблем сред българските фирми. Намаляват поръчките, продажбите и съкращения на работници, което се отразява на всички нас. За да не се стига до масови съкращения, КНСБ и работодателите предлагат да се въведе отново мярката, подобна на познатата "60 на 40" по време на COVID-19 пандемията." - обясни Любен Любенов.

Какво казват работодателите? Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Това, което ние си спомняме от предишното въвеждане на мярката е, че имаше ефект и би трябвало и сега да сработи, така че всякакви мерки, които са в подкрепа на производството ние ги насърчаваме, защото по принцип тези сектори и особена традиционните производства са със сериозен проблем не само заради рецесията в Западна Европа, но и нашият пазар не е достатъчно активен."

Елеонора Негулова отправи апел към бъдещите управляващи, които и да са те, че ако ИТН не успеят да съставят правителство е задължително да бъдат чути всичк партии поне какво мислят по тези ключови за икономиката ни въпроси. Междувременно стана ясно, че до края на годината бизнесът ще продължи да получава компенсации заради високите цени на тока. Те ще са 100% при цена от над 180 лева на мегаватчас на борсата, независимо в коя мрежа крайните небитови потребители са присъединени. Фондът за сигурност на електроенергийната система разполага в момента с 471 милиона лева, като с въвеждането на компенсацията от 1 юли ще е необходим финансов ресурс от 230 милиона лева. 

По думите на президента на КНСБ Пламен Димитров в някои сектори ситуацията с недостига на кадри е драматична - едни от тях са туризма и ресторантьорството. Потърсихме за коментар Ричард Алибегов, съпредседател Българската Асоциация на заведенията, който коментира предложението на КНСБ за въвеждане на постоянно действаща мярка в помощ на бизнеса със средства от фонд "Безработица":

"Миналата седмица поеха тока над 180 лева на мегаватчас, в което има резон, но сега защото има спад на продажбите - то така по тази логика всеки бизнес ще иска помощи. Проблемите в нашия сектор са свързани най-вече с липсата на работна ръка. Работа има, тя не е толкава, колкото беше през 2019-та година, но има. Проблемът е в работната ръка. ние вече ползваме работна ръка от чужбина, но нашите консулства в чужбина не смогват да обработят визите и реално хората, които ние бихме искали да дойдат от чужбина не могат да дойдат. Ако се вкара една такава мярка, тя няма да може да се ползва от чужденците. Въвеждането на постоянно действаща мярка в помощ на бизнеса със средства от фонд "Безработица" едва ли ще разреши проблема с намирането на квалифицирана работна ръка не само в ресторантьорския и хотелиерския бранш у нас." - така коментира ситуацията Ричард Алибегов, съпредседател Българската Асоциация на заведенията. Според него политическата безтегловност, в която се намира държавата се отразява допълнително върху нормалното развитие на ресторантьорския бранш.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Желанието за нормализация замени това за промяна

Счупена ли е демокрацията и нуждае ли се от оздравителни механизми? Достигната ли беше делегитимацията на политическата система в страната?  На фона на тези въпроси, произтичащи от огромните скандали, политически трусове и безпрецедентни ситуации в Народното събрание, се навършиха два месеца от 16 януари, когато кабинетът Желязков положи клетва и..

публикувано на 27.03.25 в 10:00

Правителството отряза ресторантьорите за ДДС ставката - какво следва?

Ресторантьори излязоха на протест миналата седмица, заради връщането на 20% ДДС ставка. Те заплашиха с блокади на пътища в цялата страна, заканиха се да доведат и хлебопроизводители на жълтите павета. От Нова година данъкът за ресторантьорския бранш се увеличи от 9 на 20%, след като по-ниската ставка се прилагаше от пандемията, заради..

публикувано на 26.03.25 в 10:45

Ускоряват строителството на пътя Видин-Ботевград?

Ускорено строителство на новия път Видин-Ботевград обеща регионалният министър Иван Иванов , след като изграждането на най-важния инфраструктурен проект за Северозападна България значително се забави през последните години и крайният срок за завършването му все още не е ясен. Очакванията са редовното правителство да активизира дейностите и да се..

публикувано на 25.03.25 в 14:39