Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йордан Герасимов - живот, отдаден на историята на Монтана

6
Снимка: радио Видин

В днешното издание на "Калейдоскоп" ни гостува  Йордан Герасимов Йорданов,  историк, архивист, краевед и отскоро "Почетен гражданин на Монтана". Званието му бе връчено навръх празника на Монтана  за  заслугите, които има за популяризиране историята на Монтана. Йордан Герасимов е роден на 30 октомври 1948 г. в село  Дреновец, тогава Ломска околия, а днес  видинска област. Родът от страна на баща му идва от Пиротско и се заселва в белоградчишкото село Протопопинци, родът на майка му са преселници от Трънско. С уважение към предците си Йордан Герасимов е успял да направи част от родословното дърво, като е включил 120 членове на рода. 
Запомнил е много неща от детството си, но особено силно се е запечатала в съзнанието му голямата зима през 1954 година, когато снегът е навалял и е стигнал над оградата, тогава се правят тунели, по които хората се движат и преминават. Основно образование завършва в родното си село Дреновец, а средно образование в  Белоградчик. Възпитанието в семейството и в училище е било децата да се научат на труд, създаване и поддържане на  опитни полета, ученически бригади, предаване на билки, взаимопомощ и помощ на възрастните хора. Висше образование завършва през 1974 г. във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” - специалност "История", втората му специалност е "Българска филология". Член е на студентското научно дружество “Проф. Александър Бурмов” и защитава научна работа по най-нова история на България. Разпределението е задължително и той започва работа  като учител по български език и история в основно училище село Громшин, Михайловградски окръг,  по разпределение. По-късно продължава като  учител, директор и средищен директор в село Чупрене. По това време се раждат двете му дъщери, местят се в Монтана. 

От 1986 г. работи като специалист-архивист, от 1990 до 1999 г.  е директор на Държавен архив -  Монтана, експерт и старши експерт. Бивш председател на общинско сдружение “Мати Болгария” в  Монтана. Член на управителните съвети на дружество “Знание” и на Дружество на краеведите - Монтана. Участва в краеведски четения и научни конференции в Габрово, Монтана, Лом, Чипровци, Смолян и Видин. 

Инициатор е на честванията "100 години от обявяването на селището Голяма Кутловица за град" през 1991 година. Пише трудовете "250 години от рождението на поп Пунчо от с. Мокреш и 200 години от създаване на неговия сборник с препис на Паисиевата история" (1995 г.); "120 години от освобождението на Кутловица от османско владичество" (1997 г.) и др.

Организира и провежда ежегодни краеведски четения в Държавен архив - Монтана с участието на краеведи, архивисти и музейни специалисти от града и региона с научни ръководители.

Автор е на книгите: “Монтана, Кутловица, Фердинанд, Михайловград - кратка летописна история”, С. 1991 г., “Кметовете на град Монтана 1878 - 1948”, В. Търново, 2008 г., автор и съставител на сборника “Архивното дело в нашия край”, С. 1993 г. - по повод 30-годишнината на Държавния архив в Монтана; научноизследователския сборник "Исторически очерци за град Монтана и региона", М. 2013 г. и "Йордан Герасимов - историк архивист и краевед, Биобиблиография", съвместно с РБ "Гео Милев" - Монтана, М. 2016 г. 

Автор е на повече от 250 научни и научно-популярни статии, в специализирани списания, регионални издания, сборници и в периодичния печат. 
През последните години публикува научноизследователски статии с приносен характер за историята на Монтана в сб. "Българският Северозапад" - издание на Института по Балканистика при БАН и Академичен център - Монтана. 

По негови публикации са издигнати паметници в централната част на Монтана на заслужилите кметове на град Фердинанд - Игнат Попов, Тодор Грънчаров и Гоцо Митов, както и на барелеф на полк. барон Николай Карлович Притвиц. 

Редактор е в Уикипедия и автор на 35 статии в Уикипедия за кметовете на гр. Монтана 1878 - 1999 г., както и на статия за майстора на вършачки Кирил Иванов Веренишки.

Носител е на грамоти: “Отличие за читалищна дейност” на Комитета за изкуство и култура, “Юбилейна грамота” по повод 100-годишнината на Основно училище - с. Громшин,  “Грамота за заслуга на Общобългарския комитет “Васил Левски”, Грамота от Държавна агенция Архиви за дългогодишен всеотдаен труд и принос за развитието на държавните архиви в България, “Почетна грамота на НС на Съюза на краеведите в България”. 

Удостоен е с диплома и звания:  “Заслужил краевед” и  “Почетен член на Съюза на краеведите в България” от УС на Съюза на краеведите в България.

Поставя си за цел и задължение да завърша част втората част  на монографията "Кметовете на град Монтана за периода от 1948 г. до наши дни".
 
Има две дъщери и  внуци,  с които се гордее и които в момента живеят в Монтана.

Повече - в прикачения звуков файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Има дни в годината, в които си разменяме подаръци. Има дни в годината, в които си даваме взаимно прошка. Има и ден, в който даряваме.   И това е Щедрият вторник , който отбелязваме днес, на 3 декември. Това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта. Щедрият вторник е глобална инициатива, посветена на дарителството . Това е ден, в който..

публикувано на 03.12.24 в 15:50

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Пестицидите-  какво знаем и какво не знаем за тях е основната тема в   " Земята, която ни храни ". Поводът- 3 декември е  обявен за Световен ден за борба с пестицидите. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международната организация "Мрежа за действия срещу пестицидите", след авария през /1984/ в завод за пестициди в Индия, при която в..

публикувано на 03.12.24 в 15:25

Дядо Коледа поздрави ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра

Ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра се завърнаха от  Финландия . Пътуването им се осъществи по програма "Еразъм +". Седемдневното посещение започва от Хелзинки, продължава в град Кеми и завършва в селцето на Дядо Коледа - Рованиеми. Домакините ги посрещат изключително гостоприемно и топло, а часовете, в които се включват българските..

публикувано на 03.12.24 в 15:00

Танцовият състав към читалището в Ново село има нови носии

Танцов състав "Гъмза" при читалище "Земеделец 1874" във видинското село Ново село се сдоби с нови носии . Десет женски и три мъжки ризи са ушити към момента. Автентичните шевици са заимствани от 100-годишни новоселски традиционни дрехи. Предстои носията на танцьорите  да бъде допълнена  с предна и задна престилка, казва секретарят на..

публикувано на 03.12.24 в 14:00

Ученици от Враца се включиха в биомедицински конгрес

Осем ученици от врачанската Природо-математическа гимназия участваха в международен биомедицински конгрес в София. Форумът се провежда от 2016 година, като е имало прекъсване само около COVID-пандемията. Още от създаването му наши ученици се включват в него, каза старши учителят по биология и здравно образование Величка Младенова : "Право..

публикувано на 03.12.24 в 13:30

Читалището в Бойчиновци изгражда звукозаписно студио

Народно читалище "Възраждане- 1932" в Бойчиновци прави звукозаписно студио . Изграждането му започва с дарение, което културното средище получава от Българското национално радио (БНР). Новата придобивка става възможна благодарение на съдействието на д ългогодишния тонрежисьор в БНР, който сега е част от екипа на читалището, Филип Наков, разказа..

публикувано на 03.12.24 в 13:00
Д-р Вилхелм Елисеев

Д-р Вилхелм Елисеев: В реанимацията лекарят винаги е поставен в екстремна ситуация

Търпение, постоянство и упоритост са необходими, за да може човек да стане лекар, смята началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на видинската болница "Св. Петка" д-р Вилхелм Елисеев . Неговият професионален път започва през 1984 година, след като година по-рано завършва медицина. Придобива специалност "Анестезиология и..

публикувано на 03.12.24 в 10:10