Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Йордан Герасимов - живот, отдаден на историята на Монтана

6
Снимка: радио Видин

В днешното издание на "Калейдоскоп" ни гостува  Йордан Герасимов Йорданов,  историк, архивист, краевед и отскоро "Почетен гражданин на Монтана". Званието му бе връчено навръх празника на Монтана  за  заслугите, които има за популяризиране историята на Монтана. Йордан Герасимов е роден на 30 октомври 1948 г. в село  Дреновец, тогава Ломска околия, а днес  видинска област. Родът от страна на баща му идва от Пиротско и се заселва в белоградчишкото село Протопопинци, родът на майка му са преселници от Трънско. С уважение към предците си Йордан Герасимов е успял да направи част от родословното дърво, като е включил 120 членове на рода. 
Запомнил е много неща от детството си, но особено силно се е запечатала в съзнанието му голямата зима през 1954 година, когато снегът е навалял и е стигнал над оградата, тогава се правят тунели, по които хората се движат и преминават. Основно образование завършва в родното си село Дреновец, а средно образование в  Белоградчик. Възпитанието в семейството и в училище е било децата да се научат на труд, създаване и поддържане на  опитни полета, ученически бригади, предаване на билки, взаимопомощ и помощ на възрастните хора. Висше образование завършва през 1974 г. във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” - специалност "История", втората му специалност е "Българска филология". Член е на студентското научно дружество “Проф. Александър Бурмов” и защитава научна работа по най-нова история на България. Разпределението е задължително и той започва работа  като учител по български език и история в основно училище село Громшин, Михайловградски окръг,  по разпределение. По-късно продължава като  учител, директор и средищен директор в село Чупрене. По това време се раждат двете му дъщери, местят се в Монтана. 

От 1986 г. работи като специалист-архивист, от 1990 до 1999 г.  е директор на Държавен архив -  Монтана, експерт и старши експерт. Бивш председател на общинско сдружение “Мати Болгария” в  Монтана. Член на управителните съвети на дружество “Знание” и на Дружество на краеведите - Монтана. Участва в краеведски четения и научни конференции в Габрово, Монтана, Лом, Чипровци, Смолян и Видин. 

Инициатор е на честванията "100 години от обявяването на селището Голяма Кутловица за град" през 1991 година. Пише трудовете "250 години от рождението на поп Пунчо от с. Мокреш и 200 години от създаване на неговия сборник с препис на Паисиевата история" (1995 г.); "120 години от освобождението на Кутловица от османско владичество" (1997 г.) и др.

Организира и провежда ежегодни краеведски четения в Държавен архив - Монтана с участието на краеведи, архивисти и музейни специалисти от града и региона с научни ръководители.

Автор е на книгите: “Монтана, Кутловица, Фердинанд, Михайловград - кратка летописна история”, С. 1991 г., “Кметовете на град Монтана 1878 - 1948”, В. Търново, 2008 г., автор и съставител на сборника “Архивното дело в нашия край”, С. 1993 г. - по повод 30-годишнината на Държавния архив в Монтана; научноизследователския сборник "Исторически очерци за град Монтана и региона", М. 2013 г. и "Йордан Герасимов - историк архивист и краевед, Биобиблиография", съвместно с РБ "Гео Милев" - Монтана, М. 2016 г. 

Автор е на повече от 250 научни и научно-популярни статии, в специализирани списания, регионални издания, сборници и в периодичния печат. 
През последните години публикува научноизследователски статии с приносен характер за историята на Монтана в сб. "Българският Северозапад" - издание на Института по Балканистика при БАН и Академичен център - Монтана. 

По негови публикации са издигнати паметници в централната част на Монтана на заслужилите кметове на град Фердинанд - Игнат Попов, Тодор Грънчаров и Гоцо Митов, както и на барелеф на полк. барон Николай Карлович Притвиц. 

Редактор е в Уикипедия и автор на 35 статии в Уикипедия за кметовете на гр. Монтана 1878 - 1999 г., както и на статия за майстора на вършачки Кирил Иванов Веренишки.

Носител е на грамоти: “Отличие за читалищна дейност” на Комитета за изкуство и култура, “Юбилейна грамота” по повод 100-годишнината на Основно училище - с. Громшин,  “Грамота за заслуга на Общобългарския комитет “Васил Левски”, Грамота от Държавна агенция Архиви за дългогодишен всеотдаен труд и принос за развитието на държавните архиви в България, “Почетна грамота на НС на Съюза на краеведите в България”. 

Удостоен е с диплома и звания:  “Заслужил краевед” и  “Почетен член на Съюза на краеведите в България” от УС на Съюза на краеведите в България.

Поставя си за цел и задължение да завърша част втората част  на монографията "Кметовете на град Монтана за периода от 1948 г. до наши дни".
 
Има две дъщери и  внуци,  с които се гордее и които в момента живеят в Монтана.

Повече - в прикачения звуков файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Живата традиция на лазаруването оживява във Врачанско

Днес православният свят празнува Лазарова събота. В седмицата преди Великден празникът е спомен за най-голямото чудо в земния живот на Иисус Христос - възкресяването на Лазар, който бил починал преди четири дни. В обредния пролетен календар денят е познат като Лазаровден и се откроява с жизнерадостни ритуали. Сред тях е лазаруването, което се..

обновено на 12.04.25 в 12:58

Сдружение помага на нуждаещи се с употребявани вещи и дрехи

Кампания на сдружение "Закрилници" - Монтана   помага на бедни и нуждаещи се хора да обзаведат домовете си. Набира употребявани мебели и електроуреди. Преди дни започна и друга акция на сдружението - за дрехи, обувки и играчки.  Сдружението е гражданска организация, която е лицензиран доставчик на социални услуги в подкрепа на..

публикувано на 11.04.25 в 17:21

Бродерията се завръща - модерна и жива

В последните години бродериите се завръщат с нова сила - не само като занаят, но и като форма на изразяване и модна тенденция. Ръчното изкуство среща модерната технология и резултатът е впечатляващ - фини и сложни шарки върху дрехи, аксесоари и дори интериорен текстил. Днес ще си говорим за машинната бродерия - една комбинация от..

публикувано на 11.04.25 в 16:30

Знаете ли, че "Всички днес се казват Сори"

Тя е на 12 години, казва се Бианка и според майка ѝ е дете със специални инструкции за употреба, които на всичкото отгоре непрекъснато се променят. Според баща ѝ Бианка просто е неуправляема. А според Бианка те изобщо нямат представа какво означава „неуправляема“, защото тя е всичко друго, но не и такава. Тя знае кога няма нужда да е наоколо,..

публикувано на 11.04.25 в 16:25

Дарителският фонд в Бяла Слатина подкрепя нови инициативи

Общественият дарителски фонд " Участвам, дарявам, променям" – Бяла Слатина обяви инициативите на местни общности, за чието изпълнение ще помогне със средства. Договорите са подписани преди седмица, а в следващите три до шест месеца ще бъдат изпълнени проектите,  каза  Наталия Фенерска,  председател на сдружение "Първи юни", учредител на..

публикувано на 11.04.25 в 16:04

Реставрираха полилеите в катедралния храм във Видин

През 2022 година от катедралния храм "Свети Димитър Солунски" във Видин обявиха дарителска кампания за реставрация на старинните полилеи от кристал. Тогава оттам беше обявено, че има възможност това да бъде направено в Чехия.  Семейството на Даниела и Йохан Врановски, които живеят в Чехия и имат фирма за производство на стъклени и кристални..

публикувано на 11.04.25 в 15:55

Рая - от улицата до обичания дом

Днешната история в "97 лапи и 1 опашка" е от онези, които не просто стоплят сърцето, а ни напомнят защо вярваме, че всяко куче заслужава втори шанс . Както и миналия петък, и днес ще ви срещнем с едно осиновено куче. А знаете, по-хубави истории от тези няма. Представяме ви Рая - микс между пинчер и британската порода ланкашир хилер ...

публикувано на 11.04.25 в 15:30