Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От какви промени се нуждае България?

Снимка: БГНЕС

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще" със съдействието на аналитичен клуб "Екзаминър" в Националния пресклуб на БТА. 

Имаме много идеи, но знаем ли как да стане осъществяването им на практика? Това попита политоложката проф. Мария Пиргова:

"Управляваме ли се ние семаи? Искаме ли да се управляваме сами или сме отдали управлението на някой друг? Имаме ли суверенитет? Въпросът е искаме ли да имаме суверенитет, искаме ли да имаме държава. Трябва да поставим въпросът имаме ли действаща конституция, защитава ли тази конституция нашите права и преди всичко правото на собственост. Не е ли необходимо да помислим за Велико народно събрание, за поправка в конституцията?"

Според политолога Слави Василев страната ни трябва да стане президентска република, за да не се стига отново до безвремие и липса на редовно правителство:

"Приветствам логиката да задаваме основния въпрос как да излезем от ступора, в който се намираме. За съжаление обаче отговорите не са еднозначни. А хората, които са призвани да реализират тези решения, се намират в Народното събрание, пък от там много решения не излизат. Получава се омагьосан кръг, в който може би знаем какво да направим, може би бихме намерили консенсус, но това не ни дава решение на въпроса. Идеите за промяна на политическата система трябва все повече и повече да се коментират. Под промяна на политическата система аз имам предвид нова система, в който има ефективно разделение на властите. Смятам, че президентската форма на управление е далеч по-добра формула от този парламентаризъм, който не функционира."

Социологът Юлий Павлов смята, че България се нуждае от промяна в мисленето:

"Трябва да престанем да се опитваме да откриваме топлата вода и трябва да правим това, което огромното мнозинство от държавите в Европа правят. Говори се за смяна на политическата система, пък тази политическа система в огромната част на Европа дава резултат. Защо в България не дава? Значи не е виновна системата, виновни са хората. Виновни са, че не разбират, че основното задължение на Народното събрание е да излъчи правителство. Всяко Народно събрание, което не излъчи правителство, е нефелно и трябва да бъде сменено от друго. Къде другаде в Европа сте виждали подобен цирк - минават избори, не се съставя правителство. Трябва да разберем, че в България няма да има абсолютни мнозинства на определена политическа сила дори и да се възприеме нещо като гръцката система. Редица митове и легенди се разправят непрекъснато. Друг мит е, че вече 35 години нещата не ставали по-добре. Но дори, когато влизахме в ЕС, а не преди 35 години, средният доход в България беше 28% от средния за ЕС. Сега сме на 65%. Ако това означава, че нещата не са по-добре, не знам кое е по-добре. Нека гледаме реалистично на нещата. Това е материалът, с който разполагаме и трябва да се намери начин за диалог между лидерите на партиите."

С едни и същи политици и с едни и същи действия вече десетки години, няма да постигнем промяна към по-добро. В това е убедена политоложката Диана Сивинова:

"Животът ни мина в очакване да се случи промяната, да дойде демокрацията. Тя уж дойде, но като че ли нито имаме демокрация, нито сме представени в нашия парламент. Виждаме едни и същи хора, има хора по 30 години в този парламент, дори не им знаем имената и очевидно с едни и същи хора, с едни и същи действия няма да постигнем това, което целим. За съжаление те са поели по един модел, по един морал и си вървят по него. Хората се научиха, че демокрацията е лоша. Просто в момента демокрацията у нас е имитация, тя просто е променена и нагодена да обслужва интересите на някой конкретен. Хората трябва да имат повече власт, но законът за референдумите беше орязан. Защо да не избираме главния прокурор или ръководителите на полицейските управления? Законите ни не са лоши, но трябва да се промени моралът и да има съответното наказание за хората, които пристъпват законите и нямат морал."

В момента няма положителна перспектива, която би могла да бъде излъчена от политическия елит на страната. Намираме се в капан, възпроизведен от системата. Това каза политическият психолог проф. Антоанета Христова:

"България изостава в темповете на развитие на демократичния процес в сравнение с останалите страни в Европа. Има ли перспектива и може ли да се предложат промени, те да се случат и те да са добри за по-голямата част от обществото? Моят категоричен отговор е, че не. На фона на една политическа система, която е в срив. На фона на силно намален авторитет на всички политически лидери, които се избират само от твърди ядра и по корпоративен път. Това означава, че те нямат мотивация да развиват каквото и да е и да променят каквото и да е. Те имат мотивация да възпроизвеждат себе си на всякаква цена. Убедена съм, че без промяна в конституцията и без кръгла маса няма да мине, но това няма да се случи, защото на никой няма да се даде възможност да направи такъв акт. Ще кажа една лоша новина, че ние чакаме по естествен начин да стигнем до момента, в който обществото ще си поиска промяна и тогава ще се наложи да направим всичко силово, а не преди това умно и подредено и това няма да бъде много далеч във времето."

Математикът проф. Михаил Константинов коментира, че основният проблем на България е демографският и на него трябва приоритетно да се търси решение:

"В момента нашето население е горе-долу както е било през 1930 година, само че с по-различна възрастова структура, така че очевидно демографският проблем е основният и той може да бъде решен по два начина. Първо, като се повишава раждаемостта. Това може да бъде решено по различни начини, но първо трябва знаем какви са началните условия. Българските граждани по целия свят в момента са 8,3 млн., от тези български граждани 6,5 млн. се намират на територията на Република България. 8,3 млн. е една бройка, която ни поставя на средноевропейско ниво, т.е. имаме българи. Остава да видим какво ще ги правим. По линия на увеличаване на раждаемостта можем след много години този въпрос да започне да се решава. Това обаче е многогодишна задача. Има и по-бърз начин - да спрем процесите на намаляване на населението. Ясно е другият резерв какъв е - трябва да върнем българи от чужбина в България. През последните две години за първи път се обърна механичният прираст на българите - почнаха почти толкова, колкото заминават, да се връщат. Ако това нещо продължи, до голяма степен ще решим проблемите, за които говорим. Българите се връщат, защото условията за живот, включително в Западна Европа, стават все по-невъзможни, знаете защо. Трябва да направим всичко възможно да върнем българите. За целта трябва да гарантираме сигурност на младите българи, които се връщат. Това ги интересува тях. Те са професионалисти, ще си намерят работа, но искат децата им да бъдат сигурни, това е."

"Липсата на енергия е основният проблем на българското общество, а не ниската раждаемост", пък смята социологът Юрий Асланов:

"Нашата раждаемост не е ниска. Съпоставена със средното европейско ниво е над него. Тя е по-висока от Франция, от Португалия, от Германия, дори от Италия. Мерки за насърчаване на раждаемостта, както и досега, няма да дадат резултат. Просто жените раждат по-малко, отколкото преди, защото имат осъзнаване за нови социални роли, нов статус, има обективни обстоятелства. Нашият проблем като общество е липсата на енергия. Ние сме много изтощено общество от всякакви неща, които му се случиха и се случват, все по-възрастно, все по-болно и все по-глупаво, ако се вземе за пример нашите проблеми в образованието. Ние се нуждаем от приток на свежа кръв. Тя маже да дойде главно от българската диаспора по света, която наброява близо 2 млн. души, които пазят родовата памет като българи по произход и потекло, голяма част от които в момента пребивават в райони, в които се водят или граждански стълкновения, или активни военни действия, иби живеят на места, в които условията за живот са примитивни и ако знаят какъв е животът в България, биха се заселили тук. Политиката на нашата държава обаче е насочена да ги държи на място."

Проф. Здравко Попов, философ, дипломат и университетски преподавател, също се включи в дискусията. Според него тарикатлъкът е превзел българската политика по време на прехода:

"Това, което направиха Чехия и други нации в Източна Европа, е, че си зададоха основополагащите въпроси в началото на своя преход, а ние не си зададохме тези въпроси. Не знаехме какво е конституция, не знаехме какво е разделение на властите, не знаехме какво е демокрация, макар че го говорехме непрекъснато. И тъй като по-голямата част от нас бяхме идеалистки настроени, постепенно започнахме да усещаме, че навлизат в тези полета и в тези институции тарикатите. Тарикатите започнаха да завладяват всички институции и всички пространства и тези тарикати създадоха една демокрация на тарикатите, един пазар на тарикатите, една външна политика на тарикатите. Тарикатлъкът се превърна в битието на нашия преход. И този тарикатлък, който винаги е свързан с "казвам едно, а правя нещо друго", всъщност ликвидира езика, ликвидира говоренето, смисъла на думите и на съдържанието на езика. Може би наистина трябва да си зададем основополагащите въпроси, което означава преучредяване на всичко - на общество, на държава..., може би наистина Велико народно събрание, може би наистина нова конституция, пълно преосмисляне какво означава външна политика, икономика, сигурност..."

Необходим ли е рестарт на политическата ни система? Това дискутираха общественици и експерти преди поредните парламентарни избори. Не бива да си счупим държавата и демокрацията с всякакви екзотични идеи. Това предупреди политологът от "Галъп интернешънъл Болкан" Светлин Тачев:

"Ситуацията не е розова. Кризата на демокрацията в България, която беше част от общоевропейската криза, имаше възможност да бъде лекувана с повече гражданско участие. Ние обаче навлизаме в състояние на "временновластие", в което всичко се разрушава - имаме временно управление, временно управление на институциите, временен главен прокурор, временен ВСС, нямаме омбудсман, имаме разложение на партийния модел..., т.е. ние сме на кръстопът и изходите са два. Единият е да се повдигат популистки теми и въпроси - да се сменя конституция, да се прави Велико народно събрание, да се променя избирателната система... Всичко това вече е правено и видяхте какво се случи. Тези идеи се харесват от обществото, но не са рентабилни и могат да родят чудовища. Проблемът не е в системата, проблемът е в политиците. Те са изгубили основният си рефлекс да управляват. И точно тези политици да правят промени е изключително опасно. Другият вариант е да намерят консенсус, пресечни точки, с които да намерят път за управление, защото обществото е изхабено. Средностатистическият българин вече не се интересува от това, което се случва в политиката. Избирателната активност се срина до 34%. Ако продължим в този водовъртеж, ще стигнем до точно тези популистки лозунги и тогава вече наистина ще си счупим демокрацията изцяло."

Изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл Болкан" Петко Петков коментира, че въпреки всичко българското общество се променя, и то благодарение на младите:

"Предстои нещо хубаво, предстои разместване в България, българското общество се променя и то се променя благодарение на младите. Поколенията, което досега по един или друг начин участваха в политиката, не изпълниха своята основна функция да отместят България да върви напред, но виждам много потенциал в младите хора. Младите хора са основният ресурс, който може да отмести България и съм сигурен, че ще го направи."

Дискусията обобщи докторът по политология Александър Димитров от организаторите на дискусията - Младежкия клуб "Има бъдеще":

"От какви промени се нуждае България? Аз виждам две, но за съжаление едната много трудно би могла да се случи, а другата е по-възможна. Ще започна с трудната. Политическото противопоставяне вече е толкова силно, че сме стигнали до фазата, в която трябва да отидем на нова кръгла маса и да бъде договорен нов обществен договор, нов национален консенсус поне по няколко теми. Върховенство на закона - наистина имаме закони, но практиката показва, че на всеки, който си позволи да не ги спазва, може да му се размине при определени условия. Това не може да продължава така и ще дава тежки щети. Друга тема е държавното устройство - нека се реши дали ще е парламентарна република, дали ще е президентска. Начинът, по който се правят изборите - ще си развиваме ли пропорционалната система или ще правим още нещо. Истината е, че вече стигнахме такова разделение, че ако продължаваме така, ще си счупим държавата. Мисля, че е време да стигнем до една национална кръгла маса, на която да се обсъдят тези неща, но не мисля, че е реалистично, защото за да се случи, трябва всички да са съгласни да седнат, всички да решат, че има такъв проблем и трябва да бъде решен. Второто обаче, което си мисля, че е възможно да се случи. От дълго време наблюдавам и ми става все по-тъжно, че ни управляват все по-неподготвени хора. Политиците в България не се учат. Иска ми се да направим институт, който да обучава политици, ама да ги обучава добре. Иска ми се тези, които влизат в политиката, поне да знаят коя институция в държавата за какво служи. В противен случай нищо добро не ни чака."

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45