Анка Йорданова: "Пещера "Магурата" стана моя съдба"

Снимка: личен архив

Разговор с Анка Йорданова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешната гостенка в предаването "Калейдоскоп" е Анка Йорданова- дългогодишен екскурзовод в пещера "Магура" край село Рабиша. На известната със скалните си рисунки пещера тя посвещава 30 години от професионалния си живот. Днес е на 76 години.

"Магурата", тази вълшебна пещера, я омагьосва и тя остава завинаги свързана с нея. Днес продължава да рисува скалните мистични фигури върху камъни, върху парчета дърво, за да могат посетителите да отнесат късче от атмосферата в "Магурата" и от този неизследван и магичен български Северозапад.

В пещерата "Магура" има следи от живот на древните хора, това е най-дългата пещера, първата осветена и облагородена за посетители пещера в България, отворила врати през 1960 година.

Анка Йорданова е родена през 1948 година в днешния град Съединение, в миналото село Голямо Конаре. В семейството са 4 деца, тя е най-голямата. У дома децата помагат на майка си на нивата, в къщната работа, в домакинството. Учат се цял живот на трудолюбие, работа и отговорност.

Завършва 8 клас в училището в селото. Харесва й рисуването, затова избира да продължи да учи в училище по керамика в град Елин Пелин. След завършване на средното си образование започва работа в цеха за фаянсови плочки. По това време се запознава със своя съпруг. В началото живеят в град Съединение, после си идват в родното село на съпруга й - Рабиша. Тук тя работи в пощата, след това в цех към Телефонния завод в Белоградчик, в магазин, докато накрая през 1980 година започва работа като екскурзовод в пещера "Магурата". И така 30 години - живот, отдаден на историята, легендите и красотите на тази пещера, както и безбройните лекции и срещи с хора от всички краища на страната, от други държави.

Самата тя не е учила за екскурзовод, но постепенно с времето не само че научава основната лекция, но започва сама да търси допълнителна информация- историческа и археологическа, да учи на различни езици лекцията си и да наблюдава как работят на терен научните работници. Спомня си за работата на Анета Славова от Института по паметниците на културата, която успява да съхрани рисунките от плесен и влага като ги напръсква със специален разтвор. Това става през 1981 година.

Анка Йорданова има отношение към изкуството. Създава свои рисунки, рисува пейзажи, хора, има картина, която е свързана със смъртта на баща й. Върху парчета от камъни рисува с кафява боя скалните фигури от пещерата, прави същото и върху парчета дърво. Има и диплом от задругата на занаятчиите. За съжаление не може да продава своите произведения на изкуството поради бюрократични спънки.

Анка има 3 дъщери и 6 внуци, 5 правнуци, които й носят много радост и желание за живот.

ПЕЩЕРА МАГУРАТА

"Най-важното в нашата пещера са скалните рисунки. В момента галерията с рисунките е затворена. Хората искат да видят оригинала. През 1981 и 1983 година в пещерата за реставрацията на рисунките работеше Анета Славова от Института по паметниците на културата. Тя работи по този въпрос, напръска ги със специален разтвор. В първата зала и там, където имаше плесени, вече няма. И сега след 40 години няма плесен. А в следващата зала- "Слънчевата", тя пробно обработи с разтвори половината рисунки, другите останаха необработени. Там, където не е обработено, плесента си седи и се развива. Даже на една хартийка беше написала нещо и я беше оставила, години наред стоеше тази хартия, не се разлагаше..."

ИСТОРИЯТА НА ПЕЩЕРАТА

"От 1959 до 1961 година почти цялото село участва в благоустрояването на пещерата. От Гранитово са донесени тези плочи за стъпалата. На поляната пред пещерата се каменоделства и се правят стъпалата. Поне 200 души, сред тях млади момчета, са работили. Невероятен труд е положен. Тунелът за изхода е прокопан, когато е правен винзаводът, в една от галериите отлежава шампанското.

...Един път групата ми беше 560 човека. Питате ме как проведох лекцията. Ами стана, пътеките са широки, на тях има хора и другите стигат до огнищата и ако се запази тишина, се чува всичко много добре. И после се придвижват. Един ден до обяд минаха 2000 души. Идваха цели автобуси ученически и с екскурзианти, никого не сме връщали. Големи групи бяха. Това да тръгнеш с 5-10 човека, все едно е напразен труд... "

Работила е по повече от 8 часа под земята, във висока влажност, с дълъг преход по хлъзгавите пътеки, с оскъдно осветление. Работното й място е отдалечено от селото, много често се е налагало да ходи пеша до пещерата, но винаги с ентусиазъм, с отдаденост и любов.

"Ходенето в пещерата е много, на ден 30 км от селото до пещерата, после в пещерата и така 30 години по 30 км всеки ден..."

Хората интуитивно са оценявали труда й, всеки път са оставали впечатлени и благодарни за обстойната и пълна информация, която им поднася екскурзоводът.

Извън живота около пещерата, Анка се отдава и на другото си хоби- да калеми. Така си е създала нови плодни дръвчета в двора. Живее в малка, схлупена къща на центъра на Рабиша, но в къщата й има много спомени за стари времена и за истински българи. Винаги се е ръководила от желанието да се впише в местната общност, да помага на хората и на обществото.

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Анка Йорданова: "Пещера "Магурата" стана моя съдба"

Галерия

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

За събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация"

Видинското читалище „Цвят” отваря врати за посетители

Видин ще е домакин на фестивала "Здравей, Здраве"

Георги Кузманов - библиотекарят с интересно хоби

Владимирово - селото, където традициите срещат надеждата за бъдещето

Виктория Топалска представя книгата "По(д)правки" във Видин

За БНР

Радио Видин