Има книги от хиляда страници, които прочиташ на един дъх без особени поражения. Има и книги от стотина страници, които трябва да четеш дни наред, на малки дози, както се пие люта ракия, особено ако не си ѝ свикнал, за да не те тръшне на земята в безсъзнание, с трайно разбъркани представи за света. Както се диша в планината, когато въздухът е толкова чист, че дробовете ти отказват да го поемат неподправен с обичайния коктейл градски отрови и миризми.
Сборникът с разкази „Гризачи“ е от вторите.
Дебютната книга на актьора Валери Йорданов е измамно малка на обем – само 115 страници, 19 разказа и няколко снимки! Обаче тежи ли!… Тежи като спомен от ония – родовите, които променят структурата на ДНК-то ти, за да ти дадат принадлежност. Ухае на тютюнев дим, треви и планина, на стара къща и още топла слама, от която преди малко е станало кучето или новородено козленце. На хляб, домашно сирене и барут. Това е книга, която ни напомня, че колкото и да се опитваме да се откъснем от корените си, да бъдем съвременни и модерни, да отричаме старото, кръвта задължава.
Макар и разкази „от дядовци и внучета“, това всъщност са разкази за старите българи, които все по-трудно намират мястото си в модерното време. Все по-сами остават, отдръпвайки се назад, в познатото, уютното, немодерното. А сякаш са единствените, които все още помнят и носят у себе си онова липсващо звено, което крепи връзката на всяко следващо поколение с онези преди него. Те са паметта за пътя, който сме минали, за уроците, които не бива да забравяме, за гробовете на предците, в които са заровени много повече от кости. А ние, днешните модерни, спестявайки на наследниците си гледката на гробовете, режем корените им. Режем собствените си връзки с децата си.
В книгата на Валери Йорданов си дават среща дядовците и внуците, колкото да се посмеят или да поплачат заедно, да се разочароват и очароват, да се научат взаимно. И да позатегнат още веднъж, още малко връзките помежду си или да завържат нови, за да не се изгубят през времето. Да не скъсат веригата на единствената котва, която те държи там, където има причина да съществуваш. Защото е много лесно човек да изгуби предците си в днешно време, докато гони своите си амбиции. Но изгубиш ли предците си, изгубеният всъщност си ти, и понякога е завинаги, ако не погледнеш назад навреме, колкото да забавиш крачка и да изчакаш сенките да те настигнат достатъчно, че да чуеш шепота им. Изгубиш ли предците си, допуснеш ли суетата да вземе връх, забравиш ли, че даже животът на свраките е ценен, падението ти е гарантирано.
„Гризачи“ сякаш е тук, за да ни напомни, че не винаги ние трябва да сме най-отпред в мислите си. Че понякога трябва да обърнем поглед настрани или назад към другите. Към Другия. И да приемем неговата мъдрост, да погледнем в неговите очи, да потърсим неговите истини. Че полетът ни не винаги трябва да е напред и нагоре, защото понякога просто е задължително да спреш поне за малко, да си поемеш дъх и да си спомниш защо всъщност си тук. Кое е най-важно да бъде пренесено напред и кое можеш и трябва да оставиш зад гърба си.
Още по-силни стават посланията на героите, когато човек разбере, че всички те си имат своите прототипи в живота. Когато застанем лице в лице с тях, гледайки снимките им в края на книгата. И вглеждайки се в тези непознати лица, няма как всеки от нас да не потърси в тях чертите на онези, които помни от собственото си детство, виждал е в старите семейни албуми може би или боднати в ъгъла рамката на старо очукано огледало някъде на село. Няма как човек да не усети задълженията си към онези, които са били тук преди теб и май още не са си отишли съвсем. Нищо, че са мъртви и погребани от десетилетия. Нещо е останало да живее, стига да му дадем възможност! Наричат го достойнство, гордост, традиция, спомен…
Валери Йорданов е режисьор, актьор, сценарист и съвременен хъш, един от учениците на големия Стефан Данаилов. Едно най-разпознаваемите лица на българската театрална и филмова сцена, човек с чудовищен талант, напълно лишен от суета, която иначе всички биха му простили. Името му стои зад филмите „Кецове“ и „Шекспир като улично куче“, а също и в актьорския състав на множество сериали, филми и театрални постановки като „Изкуството да падаш“, „Омбре“, „Хъшове“, „Откраднати очи“, „Хайка за вълци“, „Едно пътуване до хоризонта“, „Емигранти“, „Дяволското гърло“ и множество други.
Близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Данните са от независима изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, публикувани днес. Изследването е проведено в началото на август сред 801 пълнолетни български граждани. „В последните няколко седмици усетих..
Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна..
Операта на Росини "Севилският бръснар" е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..
Пореден акт на добро дело бе подтикнат от публикация на видински гражданин в социалните мрежи. Случаят е от преди дни, а поводът е едно загубено портмоне. Станислав Стоянов е автор на поста във видинските групи, а загубеното портмоне е на неговия дядо, Младен Каменов , който излязъл на среща в парк "Владикина бахча", разказва Станислав:..
В петък, 22 август, Държавна опера-Русе ще представи на белоградчишка сцена операта „Травиата“, създадена специално за 75-годишнината от основаването на русенския оперен театър. През 1949 година в Русе е представено емблематичното произведение на Джузепе Верди и това е първата постановка на Русенската опера. Затова и днес за русенските оперни..
Световният ден на фотографа се отбелязва всяка година на 19 август. Това е дата, посветена на едно изкуство, което съчетава техника, усещане за момент и емоция. Без значение дали става дума за професионални снимки, или за обикновени кадри, запечатани с телефон, фотографията е универсален език, който ни свързва със света, с историята и със самите..
Променя ли се Видин към по-добро, се питат видинчани. Емблематични и знакови обекти в старопрестолния град се включват в проекти за благоустрояване. Вече повече от година продължава реставрацията на терасите на плажа край крепостта "Баба Вида". Метални ламарини заграждат достъпа до горните етажи на плажа, а пък условия за плаж край..