Има книги от хиляда страници, които прочиташ на един дъх без особени поражения. Има и книги от стотина страници, които трябва да четеш дни наред, на малки дози, както се пие люта ракия, особено ако не си ѝ свикнал, за да не те тръшне на земята в безсъзнание, с трайно разбъркани представи за света. Както се диша в планината, когато въздухът е толкова чист, че дробовете ти отказват да го поемат неподправен с обичайния коктейл градски отрови и миризми.
Сборникът с разкази „Гризачи“ е от вторите.
Дебютната книга на актьора Валери Йорданов е измамно малка на обем – само 115 страници, 19 разказа и няколко снимки! Обаче тежи ли!… Тежи като спомен от ония – родовите, които променят структурата на ДНК-то ти, за да ти дадат принадлежност. Ухае на тютюнев дим, треви и планина, на стара къща и още топла слама, от която преди малко е станало кучето или новородено козленце. На хляб, домашно сирене и барут. Това е книга, която ни напомня, че колкото и да се опитваме да се откъснем от корените си, да бъдем съвременни и модерни, да отричаме старото, кръвта задължава.
Макар и разкази „от дядовци и внучета“, това всъщност са разкази за старите българи, които все по-трудно намират мястото си в модерното време. Все по-сами остават, отдръпвайки се назад, в познатото, уютното, немодерното. А сякаш са единствените, които все още помнят и носят у себе си онова липсващо звено, което крепи връзката на всяко следващо поколение с онези преди него. Те са паметта за пътя, който сме минали, за уроците, които не бива да забравяме, за гробовете на предците, в които са заровени много повече от кости. А ние, днешните модерни, спестявайки на наследниците си гледката на гробовете, режем корените им. Режем собствените си връзки с децата си.
В книгата на Валери Йорданов си дават среща дядовците и внуците, колкото да се посмеят или да поплачат заедно, да се разочароват и очароват, да се научат взаимно. И да позатегнат още веднъж, още малко връзките помежду си или да завържат нови, за да не се изгубят през времето. Да не скъсат веригата на единствената котва, която те държи там, където има причина да съществуваш. Защото е много лесно човек да изгуби предците си в днешно време, докато гони своите си амбиции. Но изгубиш ли предците си, изгубеният всъщност си ти, и понякога е завинаги, ако не погледнеш назад навреме, колкото да забавиш крачка и да изчакаш сенките да те настигнат достатъчно, че да чуеш шепота им. Изгубиш ли предците си, допуснеш ли суетата да вземе връх, забравиш ли, че даже животът на свраките е ценен, падението ти е гарантирано.
„Гризачи“ сякаш е тук, за да ни напомни, че не винаги ние трябва да сме най-отпред в мислите си. Че понякога трябва да обърнем поглед настрани или назад към другите. Към Другия. И да приемем неговата мъдрост, да погледнем в неговите очи, да потърсим неговите истини. Че полетът ни не винаги трябва да е напред и нагоре, защото понякога просто е задължително да спреш поне за малко, да си поемеш дъх и да си спомниш защо всъщност си тук. Кое е най-важно да бъде пренесено напред и кое можеш и трябва да оставиш зад гърба си.
Още по-силни стават посланията на героите, когато човек разбере, че всички те си имат своите прототипи в живота. Когато застанем лице в лице с тях, гледайки снимките им в края на книгата. И вглеждайки се в тези непознати лица, няма как всеки от нас да не потърси в тях чертите на онези, които помни от собственото си детство, виждал е в старите семейни албуми може би или боднати в ъгъла рамката на старо очукано огледало някъде на село. Няма как човек да не усети задълженията си към онези, които са били тук преди теб и май още не са си отишли съвсем. Нищо, че са мъртви и погребани от десетилетия. Нещо е останало да живее, стига да му дадем възможност! Наричат го достойнство, гордост, традиция, спомен…
Валери Йорданов е режисьор, актьор, сценарист и съвременен хъш, един от учениците на големия Стефан Данаилов. Едно най-разпознаваемите лица на българската театрална и филмова сцена, човек с чудовищен талант, напълно лишен от суета, която иначе всички биха му простили. Името му стои зад филмите „Кецове“ и „Шекспир като улично куче“, а също и в актьорския състав на множество сериали, филми и театрални постановки като „Изкуството да падаш“, „Омбре“, „Хъшове“, „Откраднати очи“, „Хайка за вълци“, „Едно пътуване до хоризонта“, „Емигранти“, „Дяволското гърло“ и множество други.
Световният ден на фотографа се отбелязва всяка година на 19 август. Това е дата, посветена на едно изкуство, което съчетава техника, усещане за момент и емоция. Без значение дали става дума за професионални снимки, или за обикновени кадри, запечатани с телефон, фотографията е универсален език, който ни свързва със света, с историята и със самите..
Променя ли се Видин към по-добро, се питат видинчани. Емблематични и знакови обекти в старопрестолния град се включват в проекти за благоустрояване. Вече повече от година продължава реставрацията на терасите на плажа край крепостта "Баба Вида". Метални ламарини заграждат достъпа до горните етажи на плажа, а пък условия за плаж край Дунава няма..
Със символична "първа копка" днес започна обновяването на ул. "Цар Иван Асен ll" във Видин. Улицата ще бъде напълно ремонтирана в участъка от околовръстния път до бул. "Панония". Пътният участък ще бъде един от главните входове и подходи към града, коментира по време на официалната церемония Румен Лилов, заместник-кмет на Община Видин по..
Сборник с разкази, стихотворения и есета, написани от учители и ученици от ПГ "Васил Левски" в Мездра предстои да бъде издаден. "Междучасие от странични ефекти" е неговото заглавие. Идеята е на преподавателя по английски език, а целта е да се насърчи творческото въображение и така да се подкрепят авторите, казва директорът на гимназията..
Български филми и автентични народни хора под открито небе. Това ще предложи второто издание на инициативата за съживяване на лятното кино във видинското село Ново село. Подеха я преди година група млади хора, обединени в Сдружението "КиноГледка". За да сбъднат мечтата си в селото отново да има филмови прожекции, младежите инициираха почистване..
Когато седнем в ресторант, кафене или на морския бряг с чаша студена лимонада, последното, за което искаме да мислим, е дали ще ни изненада сметката. Но законът е категоричен - в менютата на заведенията задължително трябва да са посочени и цените, и грамажите на предлаганите ястия и напитки. И това не е просто формалност - то е наше право..
Участниците в Международната гребна регата по Дунав ТИД (TID-Tour International Danubien) пристигнаха във Видин. По традиция лагерът на гребците е разположен край крепостта "Баба Вида" в града. Най-дългото гребно събитие в света, с дължина от над 2500 км, започна в края на юни месец от Инголщад, Германия. Преди да навлязат в българските води на..