Красимир Михайлов - за детството, учителската професия и музиката

В последния четвъртък от месеца е време за рубриката "На раздумка с Яна Маринова". Гостът в днешното ѝ издание е познат на видинчани като учителя с китарата и като твореца, увековечил Видин със своите песни - Красимир Михайлов.  

"Не бих могъл да разделя музиката и китарата от професията и общуването ми с децата... В моето детство първо звучаха старите шлагери, когато се събираха роднините ми, впоследствие, когато вече не бяхме на квартира, тогава имахме две сестри квартирантки, едната от които продаваше грамофонни плочи... И тя носеше грамофона вкъщи и аз слушах с голямо желание... И всъщност тогава осъзнавам, че истински започнах да възприемам музиката и по-късно установих, че хората вероятно се раждат със сетива за музиката или без тях. Защото аз, като слушам една песен, чувам барабани, чувам бас китарата, чувам всеки инструмент поотделно и гласа на певеца. Интересното е, че когато бях много малък, да речем на 5-6-7 години, мечтата ми беше да свиря на акордеон, тъй като тогава този инструмент беше изключително популярен и постоянно хващах едно малко столче и имитирах, че свиря на акордеон. Но така или иначе не ми се получи в ранна детска възраст да имам акордеон, а го получих чак в 7-и клас, когато вече мечтаех за китара и за да не обидя моите родители, една година ходех на школа и нивото ми стигна до Дайчово хоро. След което мечтаех за китара и татко каза: "Ще се научиш първо и тогава ще ти купя". И така като започнах в Механо-техникума започнах да посвирвам на китара и свирех в състава, и така започна вече моето развитие в музикалната сфера."

Детските му мечти са свързани с това да стане художник, акордеонист или китарист. Все неща, свързани с изкуството и творчеството и важното е, че родителите му го насърчават в неговите амбиции. По-късно кандидатства в педагогическия институт в Благоевград и е приет "Начална училищна педагогика". Първата му работа е като възпитател в СПТУ "Христо Смирненски", продължава в училището в квартал "Нов път". Четири години работи като директор на "Дома на учителя" във Видин. Част от професионалния му път преминава като начален учител в училище "Любен Каравелов", последните години е в ОУ "Иван Вазов" - Видин. Вече е пенсионер, което му дава възможност и време да продължава да твори.

Създава песни и видеоклипове към тях. През 2008 година написва "Балада за Видин", която е и негова първа песен. За да пишеш песни е необходим вътрешен процес, доза талант и упоритост, казва той.