Психолог: Приказкотерапията помага на децата да разбират емоциите си

Минчо Николов, доктор по психология, проведе обучение във Видин.

Снимка: Регионална библиотека - Видин

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В рубриката "Децата на фокус" ще обсъдим една тема, която става все по-интересна и полезна за децата - приказкотерапията. Ще говорим за това как тази терапия, която използва силата на приказките, може да помогне на децата да разберат и управляват емоциите си от най-ранна възраст. Връзката между четенето и емоционалното развитие е изключително важна - тя може да повлияе директно върху тяхната емоционална интелигентност.

Самото четене на приказки отваря нови светове и създава фантастични образи в съзнанието на децата. Чрез тях те не само откриват нови герои и ситуации, но и започват да изграждат фантазно-образни връзки, които могат да надградят тяхната палитра от емоции. А с помощта на приказкотерапията децата всъщност се научават да разпознават, разбират и управляват собствените си емоции.

Този процес им помага да станат по-съзнателни към себе си и околните. Колкото повече умеят да разбират своите емоции и тези на другите, толкова по-лесно ще се справят с трудностите в общуването и ще могат да изградят стабилни отношения.

Обучение за консултанти по приказкотерапия се проведе наскоро във Видин. То бе организирано от Регионалната библиотека. Обучител беше Минчо Николов - доктор по психология от Института по съвременна психология.

Минчо Николов е отдаден на каузата да разпространява ползите от приказкотерапията. Той подчертава колко е важно децата да се учат да разпознават емоциите си и да ги изразяват. Приказките им предоставят естествен начин да изследват различни чувства, да преживяват фантастични сюжети и да се поставят на мястото на героите.

"Да можеш да стигнеш до децата и да им дадеш възможност да разпознаят собствените си емоции, да разпознаят емоциите на своите съученици или другите деца в детската градина е безценно нещо, нещо, което е крайно време да започнем да го правим. Да го правим със силата на това дори една емоция децата да познаят, те да са сигурни коя е тя, защо идва при тях, какво се случва, което ги доближава до истинското психическо здраве. Ние малко време отделяме на психическото си здраве, ние, като възрастни, не научаваме децата си да го правят. Това е в основата- да избягаме от съвременните форми на стрес, тревожност, панически атаки, състояния, които обливат все повече млади хора и ги карат да развиват своята социална тревожност. Желанието ми е приказкотерапията да стига до множество библиотеки, до множество колеги, които да стават консултанти по приказкотерапия, да правят адекватна форма с децата, да могат да извадят техните емоции, да говорят за емоциите през приказката и те да научават себе си. Това е себерефлексията, в по-късна възраст, себеотражението - сам да познаваш себе си. Но в началото някой трябва да ти го покаже."

Приказкотерапията е особено ценна в света, в който живеем днес - пълен с емоционални предизвикателства, с бързи промени и изисквания към децата още от ранна възраст.

И нека не забравяме - с всяка нова приказка подрастващите научават нещо ново за себе си и света около тях. Нещо, което ще им служи цял живот.

Не забравяйте - всяка прочетена приказка е една крачка напред към един по-добър и разбиращ свят.

По публикацията работи: Соня Валериева