Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Снимка: Радио ВИДИН

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20% върху хляба и дейността на ресторантьорите. Годишният ефект от връщането на ставката ще е 400 млн. лева, съобщи финансовият министър. От бранша реагираха остро и се надяват на нормален диалог с новите управляващи по този въпрос. В проекта за бюджет 2025-а не се предлагат промени в ставките на основните данъчни закони - Закона за ДДС, Закона за данъците на фирмите и на данъка върху доходите на физическите лица. От КНСБ пък подкрепят промените в данъчните закони, но са против философията на данъчно-осигурителната система в България, която натоварва по-бедните хора. От синдиката обявяват, че имат предложения за промени в данъците, с които приходите в бюджета ще се увеличат с 4,7 млрд. лева за една година. Предложенията включат вдигане на ставката на корпоративния данък от 10 на 15 процента и въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Как реагират ресторантьорите и хлебарите на новия проектобюджет и как ще се отрази на работата им евентуалното повишение на ставката за ДДС на 20%? 

Председателят на Българската асоциация на заведения Ричард Алибегов поясни, че до момента няма година, в която ресторантьорския бранш да е внесъл по-малко пари в хазната от 2019 г. насам. Той продължава да защитава мярката 9% ДДС за ресторанти и заведения и обясни, че зад него стоят много хора. Според Ричард Алибегов некадърни политици са изхарчили парите в бюджета, за да се стигне до дупката в хазната, а вината не е в ресторантьорския и хотелиерския бранш. Той припомни и кога бе въведена ставката от 9% за сектора:

"Ставката беше намалена по време на COVID-19. Като се има предвид, че през тези две години и половина, ние една година и половина близо не сме работили или сме работили с рестрикции, така че това ДДС не сме го ползвали. Като не работи заведението, ако ще и нула да е ДДС-то, няма значение. В Европа за пореден път им показваме на политиците, че от 2008 година е намалена ставката за ресторантьори и хотелиери - нищо общо с COVID-19. Браншът се задъхва, много голям разход има на работна ръка в този бранш, най-големият може би. Няма опция за машинизация - едно предприятие може да кандидатства по някоя европрограма, да вземе машини, да съкрати част от работните места и така да спести пари, но в нашия бранш това е невъзможно."

Според Ричард Алибегов, ако се върне ставката от 20% ДДС за ресторантьорите, ще се стигне до освобождаване на служители и намаление на заплатите. В Европа не им пречи въпреки намалената ставка за хотелиерство и ресторантьорство, да имат намалени ставки и за други стоки и услуги, изтъкна още той. От бранша са оптимисти, че най-сетне ще имаме редовно правителство и нормалният диалог с управляващите ще бъде възстановен.

Потърсихме ресторантьори от Северозападна България. Разговаряхме с Малвина Аристотелова, собственик на заведение в централната част на Видин. 

"Клиентите се завръщат в топлите месеци и тогава сме добре, благодарение на корабите, които пристигат във Видин, защото това са свежи пари. В студените месеци си има отлив или идват редовните клиенти, които пият по едно кафенце. Тези 20% ДДС със сигурност ще се отразят върху цените на стоките и държа да отбележа, че постоянно се повишават цените на продуктите, които купуваме, знаем, че и токът е поскъпнал. По време на COVID-19 нямаше внос, но сега има внос и всичко пак е нагоре и пак на нас ще ни се наложи да повишаваме цени" - коментира Малвина Аристотелова.

Хлебопроизводителите също се притесняват от евентуалното връщане на ставката от 20% за ДДС в сектора от 1 януари. Проблемите в бранша не са малко, каза за радио Видин Валери Кръстев, хлебопроизводител от Монтана. Какво ще се случи с цената на насъщния?

"Цената на хляба ще се качи с толкова горе-долу, защото ще се вдигне цената и на брашното като консуматив. Секторът изобщо не е цъфнал, защото 80% от колегите затвориха врати в рамките на няколко години. Положението е зле и ако качат с 20% ставката за ДДС, значи тогава нещата ще ескалират, ако един хляб е 1.20 ще стане 1.60 лв. поне минимум, със същия грамаж. Говорим за едрова цена, а търговецът ще си сложи неговата и ще стане 1.80 лв." - каза Валери Кръстев.

Според публикация във Фейсбук, цитирана от БНР, в сравнение с редица европейски страни България е с най-високия данък добавена стойност върху хранителните продукти. Според него основният ДДС в Малта е 18%, а върху храните ставката е нулева (с изключение на някои преработени храни и полуфабрикати). В Люксембург основният ДДС е 17%, a за храните важи т.нар. "супернамален" данък добавена стойност от 3%. В Северна Македония основният ДДС е 18%. Намаленият от 5% се отнася за храни, питейна вода и др. В Швейцария основният ДДС е 8,1%, a 2,6% е за основни хранителни продукти. Кипър e със стандартен ДДС от 19%. Досега за основните храни бе 0%, а от 1 октомври вече е 5%. В Румъния данъкът добавена стойност е 19%, за храни и безалкохолни е 9 на сто. В България е 20% стандартния ДДС върху храните, а 0% върху хляба. В списъка прави впечатление, че присъствието на страни е произволно и някои държави от ЕС и региона липсват от него. 

Каква е ситуацията в някои от отсъстващите?

Унгария - 27% ДДС, 5% за свинско, птиче месо, риба и рибни продукти; 18% за изделия от пшеница, брашно и царевица, мляко и млечни продукти. Дания - 25% ДДС, няма намалена ставка за храни. Норвегия - 25% ДДС, който е намален за храни на 15%. Албания - стандартен ДДС от 20%, няма намален за храните. Хърватия - 25% ДДС, 5% за хляб, мляко и млечни продукти. Съдържанието на разпространявания във Фейсбук списък с ДДС на храните в различни европейски държави общо взето е вярно с някои разминавания, но така представени данните са подвеждащи, тъй като липсват държави с по-висок ДДС от този в България, в които няма намален данък добавена стойност върху никакви хранителни продукти. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Сега възможностите за правителство са малко по-големи, защото се намираме на кръстопът

Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..

публикувано на 29.10.24 в 12:50