Алекси Кесяков: Скоростта е наркоманията на пътя

Крачка в правилната посока ли са промените в Закона за движение по пътищата, които служебното правителство одобри, но предстои разглеждането и гласуването им в парламента, който има повече от неясно бъдеще. 

Къде блокира системата, която от декада не може да се пребори с един от големите проблеми за обществото? 

Темата дискутираме с автоексперта Алекси Кесяков, бивш ръководител на КАТ-София.

Радио ВИДИН: Част от Вашата кариера е преминала в тази система. Откъде идва този манталитет в България институции да залагат основно на санкциите, но не и на превенцията?

"По принцип по всички насоки се работи. Но да се вгледаме в действителността де факто: кои институции и какво влагат? В безопасността на движението са ангажирани всички институции, всички елементи на тази безопасност, хората, които участват в движението, теренът, на който се осъществява движението, моторното превозно средства и околното пространство. Нивото на тези показатели определя безопасността на движението. В момента се говори не само за контрола, защото знаем, че има едно предложение за допълнение в закона. Там има доста ангажименти не само за спазването на правилата от страна на водачите, а и ангажиментите на институциите. Ние много често, когато говорим за безопасност, търсим причината извън нас като участници в движението. Някой ни е виновен или контролната система не си върши работата, пътищата. Да, действително навсякъде има някаква грешка. Голямата възможност обаче, когато участваме в движението, е ние да сме безопасни. Това, което е извън нас - път, контролна система, метео условия, то не зависи от нас, ние трябва да се съобразяваме с него. Сега с наближаването на добрите празници, които ги очакваме, коледните и новогодишни празници, нека всички ги празнуват с удоволствие в приятелския кръг, но дотогава - трябва да спазват правилата за движение. Човек трябва да осъзнае, че гневът, ядът, агресията на пътя, го изважда от ситуация да може да преценява правилно обстановката. Нищо извън нас, когато сме в движението, няма да се измени. Тоест ние трябва да се настроим и да се пазим. Кой ще е виновен, как ще е виновен, ако стане катастрофа, няма никакво значение, защото и виновният, и пострадалият, след катастрофата животът за тях се променя страхотно. Нека когато участваме в движението, обръщам се към всички слушатели, бъдете смирени, концентрирани, пазете себе си. Ако нещо много се ядосате, поемете дълбоко въздух, за да разберете, че имате тяло, което трябва да пазите. Повреди ли се тялото, нещата стават коренно различни. Най-много се вдига шум по отношение контролната система, защото участниците реагират срещу по-сериозни мерки, срещу по-високи санкции. Сега се говори за 30-километровата зона, но тя не е от вчера. Не е наша приумица, тя е световен опит. Трябва да се запознаваме и най-важното - да се пазим. В движението по пътищата голяма част от произшествията са, че сам катастрофира човек. Кой му е виновен? Не можем да насочваме гнеса към други. Просто човек трябва да е по-смирен. Предстоят празници. При тази мокра обстановка, мъглива, да намалим скоростта. Ако слушателите намалят скоростта, с която се движат сега, до края на годината с 10 километра, много неприятности ще бъдат спестени. Можем ли да бързаме? В движението не трябва да се бърза. Последствията са много ужасни. Човешките тела се повреждат. Болниците са пълни със счупени крака, ръце и глава, да не говорим за последствията... когато бързаме, трябва да знаем за къде бързаме. Да не влезем в ситуация, в която няма връщане. След произшествието не може да се върне човек. То е като всяко събитие в света, във физическия свят няма връщане. Блъснеш се за секунди и след това един болен, други в наказателната система. Много е неприятно. Най-важното е скоростта. Ние говорим за една несъобразена скорост и всички недоволстват каква е тя... на всеки участък, през който ние искаме да преминем, има една максимално разрешена скорост, която е по закон. Има една безопасна скорост, с която ние можем да преминем безопасно през този участък. Между тази безопасна и тази, която е максимално разрешена, се намира тази скорост, която ще ни вкара в ситуация, от която не можем да излезем. Това е несъобразената скорост. Тя се появява при пътнотранспортно произшествие. Има промяна в обстановката, има лоша видимост, идва завой, пред нас има пешеходци - трябва да намалим скоростта. Несъобразената скорост е ненамалена скорост, да се намали до толкова, че да можем безопасно да преминем до края на участъка, през който отиваме към нашата цел. В момента до Нова година основното е поведението на всички слушатели. Ние с Вас не желаем те да катастрофират, желаем да бъдат живи и здрави по празниците. Нека да намалим скоростта. На пътя да не се гневим. Когато много се ядосаме, нека, препоръчвам всеки да поеме дълбоко въздух, да диша и да се приземи на земята, защото ние без дишане не можем да живеем няколко минути. Не е случайно, че медиците, когато отидат на катастрофата, питат има ли дишане и има ли сърцебиене. Когато участват в движението, хората трябва да внимават да не си загубят дишането. Разликата между живия и пострадалия човек е, че единият диша, а другият не. Много искам вашите слушатели да не катастрофират до края на годината. Друго: возим пътници. Над 120-130 пътници стават жертва на ПТП-та. Голяма част от тях са в автомобилите на своите близки. Обръщам се към всички водачи - когато избирате скоростта на движението, помислете за здравето на хората, които превозвате. Не давайте воля на своето его и да не се съобразявате, че трябва да пазите собствения си живот, живота на хората, които превозвате, здравето си и свободата си... защото, ако сте виновни, няма да минете да продължите по същия начин да живеете".

Радио ВИДИН: Индиректно засягате темата за българския манталитет по пътищата. Дали до някаква степен става въпрос за слабо звено в образованието по пътна безопасност?

"Когато говорим за манталитет, не може да откъснем един период от живота на човека и да започнем да говорим за манталитет. Поведението на човека се формира от раждането. Как ще вземем детето от детския дом? С детско обезопасително столче. Това е неговото първо пътуване. То трябва да бъде обезопасено. Така започва неговия живот, в детското обезопасително столче. Аз се обръщам към всички, които ни слушат: ако в техния близък кръг ще се появи детенце, купете му едно столче, за да бъде безопасен неговия път в живота. Така започва безопасността на движението. Първите 1-2-3 години семейството научава детето да говори, да се облича, да се храни, въобще зарежда го с едни знания, които обкръжението има. Колкото повечето знания му даде на детето, толкова после то ще може да има по-големи възможности. Първите години въобще не са за пропускане. Там по принцип липсва проблемът безопасност. Много често, когато кажем безопасност, това се разбира като че някой трябва да ни го свърши. Ако се вгледаме в момента с вас в списанията и изданията, които се занимават с малките деца, там има всичко за здравето, за колики, за захранване, за всичко, само няма че това дете трябва да го пазим като се движи по улицата. Навиците се формират в първите години. После, когато детето започва да казва "аз, аз", то започва да преценява и да приема по-трудно. По-големите пък, тийнейджърите, те изобщо не ни слушат. Много е важно в първите години да дарим детето с тези знания. Да го возим в столче. Като проходи - да го хванем за ръка. Искаме да пресичаме - спираме и се оглеждаме, спираме и се оглеждаме. Докато стане на 5-6 години е спряло 5-6 хиляди пъти това дете и няма да сбърка. Аз не случайно казвам, че най-много пострадали пешеходци са тези, които са над 65 години. Това за мен са необучени деца. Не можем да започнем безопасността от средата на живота на човека. Трябва да го започнем от началото. Напоследък много така се говори за курсовете за обучение на водачите. В тези курсове човек влиза с определен манталитет и излиза със същия манталитет, но с шофьорска книжка. Няма никаква разлика - като дисциплина, като отношение... Ранната възраст е много важна. Аз считам, че майките ще спасят безопасността на движението, защото в техните ръце са първите 1-2-3 години. Ако разгледаме безопасността на движението като една къща и стигнем до шофьорските курсове, първото стъпало, първият етаж, е детенцето в семейството. Вторият етаж е детската градина. Тя трябва да бъде оборудване, да отдели държавата внимание и да се предостави достатъчно възможности на детето да научи и да умее, да придобие навици и да се движи безопасно. След това в училището курсовете са 4-ия етаж. Ако другите етажи са нестабилни, четвъртият етаж ще пада винаги. Не трябва да пропускаме тези неща. За алкохола мерките са много страхотни, но скоростта я подминаваме. Всеки обича да си превишава скоростта, но ми прилича на наркоманията. Скоростта е наркоманията на движението. Човек, без да иска, превишава, превишава, опива се от движението и допуска да се движи със скорост, която не е по неговите възможности".

Радио ВИДИН: Струва ми се, че шофьорите възприемат хората в униформи като враг. Липсва разбиране между двете страни.

"Трябва да се уточним по този въпрос. Кой възприема униформените като враг? Тези, които нарушават. Ако човек не прави нарушения, какво му пречи униформеният? Ако униформеният седи в храстите и няма никакво нарушение, той ще настине там. В общи линии ние като участници в движението - да, има пропуски навсякъде, но униформените не са всички, те са извадка от българския народ. Там има и добри служители, които сега като стане зима и стане катастрофа - отиват, помагат, когато има сняг - разчистват. Този човек няма прибиране. Когато той работи, не се вижда. Когато нещо сбърка - да, има си конфликт. Аз бих казал, че е много добре, ако нещо нарушава човек, да го спре един униформен, да му обърне внимание, даже да го глоби и накаже. Това е жълтият картон във футбола. Стоят там, за да коригират поведението. 2/3 от загиналите са невинни хора. 1/3 участници в катастрофата причиняват тежки катастрофи, повреждат останалите. Нека, когато бързаме, да знаем къде отиваме. Контролната система вади червеният картон. Когато се блъсне човек в дървото, нека се пазим от червения картон. Никой не се оплаква от дърветата, но се блъскат. С дървото не можеш да се разбереш. Контролната система потиска нарушителите да спазват правилата за движение. Вътре работят доста сериозни момчета, които ежедневно работят и подпомагат. Който е получил помощ - не се обажда. Обикновено, който е пострадал или е нарушил и недоволства... недоволството не е добро. Най-доброто е, когато човек наруши нещо и е санкциониран, да си коригира поведението. В тази насока имаме доста сериозен проблем, защото му взимат книжката за 3 месеца, което е сериозно наказание, но когато мине времето - той си взима книжката и кара по същия начин. По света тези, които нарушават и подлежи да им бъдат отнети правата, отиват на специални курсове да им изменат манталитета, да се обърнат и да знаят малко повече за последствията от нарушенията. Тогава някъде намаляват това наказание, но той ходи там да разбере, че движението по пътищата, където се движат хора и превозни средства, там действат едни други закони, физическите закони, които много малко се учат в курсовете. Там учим само правилата. Но правилата се прилагат в условията на високи скорости. А високата скорост, освен всичко друго, което казах, тя определя и степента на повредата по човешкото тяло. Знаем за кинетичната енергия: скоростта е на квадрата в кинетичната енергия. По-бързо караш, два пъти повече силно ще се удариш. Откъде идват повредите? Лекарите казват "това са енергийни травми". Това не е вътрешно заболяване. Това е външна травма от удар. А ударът е резултат от това, че някакъв предмет те удря и този удар ще бъде толкова по-силен, колкото е по-висока скоростта и масата на автомобила. Някой тръгват да пресичат без да се огледат, а после - блъснали го... не може тротоарът, трябва да има СТОП, всички да спрат и да се огледат, докато се разберат с другия, който идва, дали той ще спре. Измамното правило, че пешеходецът има предимство заблуждава доста хора, че тръгват в опасната зона на автомобила. Има една зона, в която автомобилът няма как да спре. Това се отчита по времето на тежките катастрофи, че той навлиза в опасната зона. Няма шанс, и да желае - няма шанс. Докато реагира, като започнат да се трият гумите в настилката, това е определено разстояние. Ако пешеходецът влезе в тази зона, той е винаги блъснат. Затова казвам - в населените места, ако всички наши слушателите намалят с 10 километра карането в момента, както и в извън населенето, ще си спестят много неприятности".

Радио ВИДИН: Смятате ли, че войната в пътищата в България може да бъде победена?

"Най-лесно е да кажем, че е война. Но не е война. На войната има две страни, противници. Те умишлено целят да се ликвидират. Тук в момента по-скоро нещата отиват и до непознаване, в известна степен някакво невежество. Не знаем, не обръщаме внимание на опасностите и накрая се получават тези нежелани събития. Често се сравняваме с европейските държави, че при нас смъртността по пътищата е няколко пъти по-висока. Спрямо средното за Европа - дори почти два пъти. Откъде тази разлика? Това не е разлика в цифрите, това е разлика в поведението на хората. Разликата в безопасността на автомобилния парк. Разликата в пътната инфраструктура. Разликата в спешната медицинска помощ, както и в контролната система. Като натрупаме всички тези разлики се получава и това. Ние винаги трябва да почнем отнякъде. Какво зависи от нас? Това, което зависи от нас, ние трябва да си го вземем в ръце и да се мъчим да изменим нашето поведение. Поведението започва да се формира от раждането на детето. Говорим срещу пияни и други водачи? Този пияният водач да не пие на луната? Той пие вкъщи, пие в приятелския кръг. Като стане събитието, околните изказват съболезнование. А може преди това да му помогнат... Когато стане тежка катастрофа, моментално идва Спешната помощ, Пътна полиция, пожарната, всички пуснали сините лампи и бързат да отидат да помогнат на местопроизшествието. Близките, които научават за катастрофата, изоставят всички свои важни работи и тръгват и те да помагат. Това е огромна енергия на хората след катастрофата да намалят последствията. Ако ние с Вас съумеем да убедим нашите слушатели, че част от тази енергия, която те ще положат след катастрофата, да я преместят преди катастрофата, да се мъчат да убедят своите близки, да ги убедят да спазят правилата и най-важното е да се пазят. Хората трябва да си пазят живота. Сега като е хладно са сложили шапки, топли обувки и топли дрехи, за да не настинат. Всеки търси помощ в момента. Ако отидем в болниците, има опашки. Ако отидем в тези лаборатории за изследване - там има опашки. Ако отидем във фитнес центрове, в центровете за разкрасяване - все опашки. Защо ходим по тези места, когато в движението ние излагаме своя живот на опасности? Всеки си обича живота и здравето, но в движението по пътищата личната безопасност е много важна. Сега говорим за грип - да, слагаме маски, мием си ръцете. Но когато говорим за движението, трябва да спазваме скоростта, да слагаме коланите, да превозваме безопасни, да уважаваме всичко, защото след катастрофата нещата се изменят. Катастрофата е като една стара българска порта, която се отваря тежко. Отвори ли се, човек преминава в живота след катастрофата и няма връщане. Трябва да овладеем своите емоции, да подчиним своето движение на нашето здраве и нашия живот. Малко повече толерантност към останалите участници в движението, защото всички около нас, които участват в движението, са потенциални наши помощници, ако стане нещо. Те веднага се притичват да помагат. Аз бих пожелал на нашите слушатели повече смиреност и повече любов, за да стигнат до тези хубави празници. Животът продължава, може да го харесваме или да не го харесваме, но си е нашият живот и трябва да го живеем всеки според възможностите, колкото е възможно по-добре".