Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Крие ли рискове новият проектобюджет?

Снимка: Архив

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се залага средногодишна инфлация от 2,4%, а държавният дълг нараства до рекордните за последните години 59,8 млрд. лв., което прави над 27% от Брутния вътрешен продукт. В мотивите, приложени към проекта на бюджета, не е записано въвеждането на данък върху свръхпечалбите на банките, но се запазват плановете за по-високи акцизи за цигари, алкохол и бира, както и идеята за данъчна амнистия. В текстовете не се предвижда удължаване на по-ниската ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите, което автоматично означава вдигането ѝ от 1 януари отново на 20%. От Министерството на финансите уточняват, че подготовката на Бюджет 2025 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 - 2028 г. е повлияна от различни фактори и предизвикателства. От една страна - влезлите в сила европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо управление в Европейския съюз, с което се разширява времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, а от друга - политическата обстановка и проведените избори за 51-во Народно събрание и липсата на редовно правителство. При тези условия с настоящата прогноза времевият период е разширен до 4 години, а целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики. През 2025 година ще започне забавяне в нарастването на доходите от труд, техният ръст ще остане относително висок. Очаква се той да достигне 9.1%, като основен принос ще има увеличението на минималната работна заплата и увеличаването на работните заплати в някои дейности от обществената сфера. 

Ще станем ли по-богати през 2025 година? Разговаряхме с икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов:

"Очакванията са да се завъртим на ръба на разрешения по Маастрихт дефицит, тоест да е внесен бюджет точно на 3%, като това ще се случи благодарение на някои ограничения, като да речем тук няма да видим увеличенията на плащанията за втората година майчинство, което преди бяхме свикнали да се обвързва с размера на минималната работна заплата. Тъй като това беше само едно джентълменско споразумение, то не е записано в закон или някакъв подзаконов акт и тази година няма да се случи. Най-вероятно ще видим затваряне на част от ДДС отстъпките, които бяха дадени в хода на пандемията - най-вероятно върху хляба и хлебните изделия и ресторантите, въпреки доста голямата борба, която тези отрасли дадоха през последните седмици."

Доколко загубата на европейски средства по прословутия план за възстановяване ще се отрази върху жизнения ни стандарт през 2025 година и растежа на икономиката - това попитахме още икономиста от ИПИ Адриан Николов:

"Европейските инвестиции по-често се ползват за решаване на конкретни казуси и недостатъчно финансирани проекти по линия на национални програми за пътища, водни цикли, паркове и други. Тук отново имаме обаче едно доста сериозно административно забавяне на фона на политическата нестабилност и можем да обвиним управляващите както за слабото усвояване на средствата от европейските фондове за настоящия програмен период, така и за забавянето на средствата от плана за възстановяване, тъй като там буквално на няколко законодателни акта виси преминаването към следващите траншове и както видяхме, Европа ни блокира поредните пари по тази програма."

През 2025 г. важен фактор, който би могъл до известна степен да ограничи очаквания ръст на заетостта е и динамиката на работната заплата и по-конкретно обявеното увеличаване на минималната работна заплата, съгласно действащите в момента правила за нейното определяне. Това влияние се очаква да бъде най-силно в отраслите, където средното ниво на заплащане на труда е най-ниско. Все пак, силно противодействащо влияние оказва високото търсене на труд от страна на работодателите и съществуващият недостиг от работна сила с необходимата квалификация и професионални умения, което да задоволи това търсене. През периода 2026-2028 г., със забавянето на ръста на работната заплата до нива, които са в съответствие с инфлацията и нарастването на производителността на труда, влиянието на този фактор се очаква да отслабне. 

Какво казват работодателите? Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България. 

"Нашата позиция е последователна през годините, защото знаете, че минималната работна заплата се определя административно и доста на едро, защото не се отчитат доста специфики, които касаят конкретните икономически браншове и териториалните различия. При положение, че имаме служебно правителство, което има кратки хоризонти, това е разбираемо. Специално малкият бизнес в рамките на последните 3-4 години се адаптира към тези чести промени и нарастването на разходите специално за труд. Затова повечето от колегите, които имат жизнеспособна стратегия и оцеляват на пазара, са намерили начини да си преструктурират разходите за човешки ресурси и по някакъв начин успяват" - уточни Елеонора Негулова.

В мотивите, приложени към проекта на новия бюджет, не се предвижда удължаване на по-ниската ставка на ДДС за ресторантьорите, което автоматично означава вдигането ѝ от 1 януари отново на 20%. Така ли е всъщност? Потърсихме за коментар Ричард Алибегов, съпредседател на Българската асоциация на заведенията:

"Както всяка година, няма нищо ново. Всяка година Министерството на финансите казва едно и също, което касае нашия сектор и това влиза в комисиите и партиите решават кое е важно и кое не е, кое наистина ще доведе до повече приходи и кое - не. Това, което предлагат от Министерството на финансите и много интересно тази година - увеличава се акцизът на бирата, увеличава се акцизът на алкохола и това всичко удря нашия сектор. Всичко ляга върху семейния бизнес отново ... Четири години безхаберие на некадърни финансови министри. Отговорност финансов министър в България никога не е поел."

Попитахме видинчани ще бъде ли успешен новият бюджет на държавата, ако бъде приет и за какво, според тях, трябва да има повече средства.

"Дай Боже да се подобрява всеки път по малко, то не може изведнъж. Аз мисля, че трябват повече пари за болниците, за децата и за детски градини... Според мен отчасти оправянето на бюджета няма да реши проблемите и да тръгнем напред икономически. Цялостна визия трябва да се направи на бюджета, а не отчасти вдигане на средствата за определен сектор... Малкият бизнес трябва да се подпомогне. Поне да се опитват да ги ограбват с повече данъци. Трябват повече млади хора в парламента. Много се пренебрегват младите хора и никой не им обръща внимание, никой не ги слуша, а реално има много хора с нови идеи, които могат да се реализират успешно."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06