Събитията и темите на фокус през 2024 година

Бедността, последиците от горските пожари, климатичните промени, колко сериозен е проблемът с безводието, проблемите пред Общините, Европейският съюз гарантира ли благополучие на всички - това са само част от темите, по които говорихме през отиващата си 2024 година.

Какви са най- често фалшифицираните стоки, които могат да се намерят на пазара у нас?

В днешно време потребителят може да си поръча през интернет каквито стоки пожелае, включително хранителни и лекарства. Дрехите и обувките са най-често фалшифицираните стоки, които влизат на пазара в България. Това каза Богомил Николов, директор на Асоциация "Активни потребители". Фалшивите стоки могат и да крият риск за здравето на потребителите. Проблем за България е и фактът, че у нас много хора си купуват фалшиви стоки и с ниско качество напълно съзнателно. Мотивацията е ясна - ниската цена.

Нужна ли е финансова самостоятелност при управлението на кметствата?

Не за пръв път Сдружението на кметовете на кметства търси законов път за повече автономност и децентрализация. По негова инициатива е свалянето на изборния праг от 350 на 100 души, както и предходни промени в ЗМСМА, задължаващи общинските кметове да изпълняват бюджетна рамка за всяко кметство след решение на Общинския съвет. Няма бюджет, пак сме на договорки и каквото реши кметът това се дава по селата, заяви кметът на село Бели извор в община Враца Кирил Илиев. Той е член на сдружението на селските кметове. Обясни, че кметовете на селата в община Враца са второстепенни разпоредители със средства. Разполагат с пари, с които да си плащат ток, вода, остават и за консумативи.

Защо България трябва да има Социален фонд за климата и какви мерки трябва да бъдат заложени, така че климатичната неутралност да се случва по справедлив начин, особено що се касае до енергийно бедните домакинства?

Преходът към възобновяема и чиста енергия поставя за цел българската енергетика да се декарбонизира и да стане климатично неутрална до 2050 г. Това обаче, не трябва да се случва по несправедлив начин, особено що се касае до енергийно бедната част от обществото и домакинствата, уязвими от цената на електроенергията и горивата. За тази цел от януари 2026 г. у нас ще заработи Социален климатичен фонд. Страната ни ще разполага с финансиране от милиарди лева за периода от 2026 до 2032 г. Къде ще трябва да отидат парите и какво представлява социалният фонд за климата? Отговор даде Теодора Пенева, старши експерт в програма "Климат и енергия" на WWF - България. До юни 2025 година България трябва да разполага със социален климатичен план, който да започне да работи за подпомагане на енергийно бедните. Днес тази група обхваща около 40% от българските граждани. За да се случи това обаче е необходимо да се извърши планиране и картиране на енергийната уязвимост на домакинствата у нас.

Гарантира ли Европейският съюз достатъчно икономическо благополучие за всички?

Между държавите членки продължават да съществуват различия между цени на стоки и услуги, заплати, стандарт на живот. Останали сме малко хора. Знаете, че икономика и всичко се прави с хора, коментира Огняна Найденова, учител по английски език в град Лом. С нея говорихме за покупателната способност на хората Лом. Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване. Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.

Климатичните промени ще доведат ли до нарастване на бедността у нас?

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден- страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят- приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Това каза Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 година, като е специализирала многократно в чужбина. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 година. За момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци - 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз.

Има ли тенденция за изсветляване на икономиката и какви са типичните проявления на недекларирана заетост?

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Данните са на Асоциация на индустриалния капитал в България. Повече от 20 години основен приоритет за АИКБ е намаляване на сивата икономика и недекларираната заетост. Големият проблем за българските предприятия е нелоялната конкуренция и конкурентните предимства, които си осигуряват некоректните работодатели. За работниците основен проблем при участие в недекларирана заетост е нарушаването на социалните и трудовите им права. Това заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ. Сектори, в които се полага по-ниско квалифициран труд и съответно средното възнаграждение е по-ниско, по- често е разпространена недекларираната заетост. Това са секторите селско стопанство, туризъм, ресторантьорство и хотелиерство и строителство.

Какви са последствията от горските пожари и могат ли да бъдат предотвратени?

България е най-силно засегнатата от горски пожари страна-членка на ЕС от началото на 2024 година Това сочат данни на Европейската информационна система за горски пожари към август тази година. За пожарите в горите- причини, последици и можем ли да ги предотвратим говорим с Костадин Вълчев, старши експерт програма "Гори" на WWF- България. С всяка следваща година пожарната опасност у нас нараства. Освен, че е много по-опасно и пожароопасният сезон е все по-дълъг, но и пожарите като площ с рискове за хора, техника или сгради са много по-големи.

Колко сериозен е проблемът с безводието и има ли решение?

Над 400 населени места у нас в началото на септември официално имаха издадена заповед от кмета за воден режим. Има още 140, които по сигнали също имат проблеми с водоснабдяването. Това съобщи Тома Белев, съпредседател на "Зелено движение", природозащитник. Който изготви карта на безводието у нас. В България само три области нямаха нито едно населено място в режим на водоподаване. Това са Видин, Русе и Силистра. Според картата на безводието в област Враца на воден режим са 9 села. В област Монтана 12 села на територията на областта са били с нарушено водоподаване, заради сушата. Над 50% от водата се губи по мрежата заради течове от остарелите тръби или кражби. Това са малка част от констатациите, които направиха от "Зелено движение".

Какво се цели с новите кредитни стандарти за домакинствата?

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити за домакинствата, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Целта на новите изисквания в кредитните стандарти е да успокои кредитирането и да направи малко по-трудно получаването на кредит за част от кредитоискателите, на тези които или нямат спестени пари, или кредитът е твърде голям за техния доход или искат кредит, който могат да изплащат само, ако е за много дълъг период. Не се прави нищо ново, защото и досега банките обичайно кредитират съгласно стандартите", обясни Иван Георгиев, експерт с дългогодишен опит в кредитирането. Новите изисквания ще важат за отпускане и предоговаряне на кредити за домакинствата обезпечени с жилищни недвижими имоти. Те не включват другите видове кредити, което може би е един пропуск.

Какви са проблемите и предизвикателствата пред общините?

На 12 октомври отбелязахме Деня на българската община и на местното самоуправление. Как се справят общините, какви са проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени? Отговори потърсихме от кмета на Враца Калин Каменов, от кмета на Мездра Иван Аспарухов, кмета на Берковица Радослав Найденов. Политическа стабилност, както и стабилност в инвестиционната програма, искат българските общини.

Споделете

Събитията и темите на фокус през 2024 година

Горещо политическо лято

Ще станат ли продължителните екстремни температури новата реалност?

Село Плешивец - трудолюбиви хора и желание за по-добър живот

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора..."

600 евро минимална заплата обещават управляващите - изпълнимо ли е?

Нови промени в ЗДвП, а в Северозапада - дупки, пропадания, буйна растителност, некачествени ремонти

Знаем ли какво слагаме на трапезата си?

За БНР

Радио Видин