Нахлува особено настроение, когато прекрачиш прага на старинна сграда във възрожденски стил, сгушена в отбивка в идеалния център на Враца.
Там, на тавана, те посрещат десетки книги, летящи като птици. "Самата идея за птица е символ и внушение за поета" - изниква в мисълта този афоризъм, обясняващ лирично - книжната емоция бликнала у посетителя на това специално място.
Кафе-книжарницата с кауза е поредната инициатива на сдружение "Книгини", познато у нас и по света с проекта за първото българско село на книгата, а именно врачанското село Челопек. Мария Дончева, основател и основен двигател на дейностите на сдружението, разказа мисията на кафе-книжарницата:
"Тъй като настоящата кауза ни е прохождаща, първоначално решихме да се фокусираме върху деца и младежи, които са от нашата област – бебе Божидар от Бяла Слатина и младеж, който страда от онкологично заболяване – Роберто Христов. Целта ни е с бързи темпове да можем да покрием и деца и младежи на територията на страната. Имаме обособени дарителски кутии. Когато хора ни посещават, си купуват книги от тях, топли напитки, средства от тях се насочват към съответните дарителски кампании. Държим всичко да бъде публично и прозрачно. Всеки месец на официалния сайт на сдружението ще бъдат обявени лицата и стойността, насочена към всяко от тях."
За да се потопим и ние в атмосферата на старинната врачанска къща, станала уютен дом на книжарницата с кауза, развежда ни Кристина Константинова:
"Книжарницата се състои от няколко помещения. Имаме чисто нови книги – работим с 15 от най-големите издателства в България, предлага над 20 000 заглавия като наличност, за всеки вкус. Идват хора, които имат интерес и изпитват любов към книгата, удоволствие от това да четат книги и да подаряват книги. Идват много млади родители, които купуват книги за бебенцата си, четат им от ранна детска възраст; идват хора, които са се занимавали с книги, които работят в библиотеки и читалища, учители. Имаме цяло помещение, което е само с антикварни книги, датиращи – някои от тях, от 16-17 век, които обаче сме решили да не продаваме, ще ги запазим за нашия музей от книги. Хората могат да се докоснат до изкуството векове назад."
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.
Петата неделя на Великия и спасителен пост , която отбелязваме днес, е посветена от Църквата Христова на преподобната Мария Египетска . "Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина." /Марк.10:45/ Миналата Неделя чрез примера на св. Йоан Лествичник Православната..
Грейс Бернард е 28-годишна красива, привидно съвсем нормална жена, но с необикновена история. Работата е там, че тя има зад гърба си вече шест убийства – някои брутални, други – не чак толкова, но в момента по ирония на съдбата лежи в затвора заради убийство, което не е извършила. Не го беше замислила така, но… Не се заблуждавайте! Грейс не е..
Днес се срещaме отново с Милена Вълкова от Видин - сладкар , която вече добре познавате. Запознахме ви с нея миналата година, когато тя се завърна от Италия и донесе със себе си не само вдъхновение, но и вкусовете на едни от най-обичаните италиански десерти и напитки. А за това, вярваме, всички сме ѝ благодарни! Това лято Милена планира да..
Днес фокусът е върху всички кучета и котки, които живеят по улиците на нашата страна, защото отбелязваме Световния ден на бездомните животни. Денят се чества за първи път в Холандия през 2010 година. Целта е да се напомни, че ние, хората, имаме вина за присъствието на животни по улиците и е наша отговорност да се грижим за тях. Бездомните..
На днешния ден отбелязваме Деня на психолога , и разбира се, срещата ни днес е с професионалист в тази област. Запознаваме ви с Виолина Славкова , родена във Враца, която открива страстта си към психологията още в началото на своето образование. Тя започва с бакалавърска програма по "Социална педагогика" в Софийския университет, където..
Днес ще ви срещнем с Виктор Василев от град Вършец, който отговаря на един от най-важните въпроси за човечеството, които си задаваме всеки ден. И не, не е въпросът: "Има ли извънземни?", а е питането: "Какво да ям?". Сигурна съм, че няма човек, който да не си е задавал този въпрос, особено в забързаното ни ежедневие, когато се приберем късно от..
Рабишкото езеро в последните години постепенно се превръщаше в блато , след продължително спиране на водоподаването, което доведе до критично ниски нива на водата. Преди година и половина граждани сигнализират на народния представител от Видин Любен Иванов, че входящата деривация е компрометирана, поради което няма приток на вода. Сега..