От Калофер до Врачанския Балкан: Пътят на Христо Ботев към безсмъртието

публикувано на 06.01.25 в 13:11

Снимка: Жоро Александров

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отбелязването 177-та годишнина от рождението на Христо Ботев е добър повод да си припомним някои от по-важните факти от неговия живот, защото безспорно Христо Ботев е една от най-ярките фигури на нашето национално възраждане. Една многостранно развита личност, която оставя трайни следи не само в онова бурно предосвобожденско време, но и до днес Христо Ботев присъства в нашата национална памет като пример за саможертва в името на свободата. За личността, живота и делата на Ботев ни разказа проф. д-р Пламен Митев, преподавател в Софийския университет:

"Изследванията от миналия век категорично доказват, че Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 година в Калофер, в семейството на известния, по онова време, възрожденски даскал Ботьо Петков...Твърде от рано има възможност да получи по-богата книжовна култура, в сравнение с други калоферски, млади хора от онова време...Тази негова черта - нежелание да се подчинява на изискванията, на строгата дисциплина, дават основание на настоятелите, които се грижат за българските младежи, учещи в Одеса, да оттеглят материалната си подкрепа за Ботев и той е принуден да напусне Одеса..."

Ако трябва да отбележим по-важни факти за формирането на Христо Ботев като революционер задължително трябва да споменем прословутата му реч, изнесена на 11 май 1867 година в Калофер, която става тема за диспут сред калоферските чорбаджии. Ботев е принуден да прекрати своето даскалуване в родния си град и заминава за Букурещ, но липсата на средства го принуждават да се откаже от идеята да продължи образованието си и за кратко той се установява в Браила. Това е времето, когато той прави първите стъпки във Възрожденската ни журналистика, издавайки през 1871 година вестник "Дума на българските емигранти". В тази разнолика среда, сред емигранти, Ботев постепенно се утвърждава като представител на по-радикално настроените български младежи и точно това му качество привлича вниманието на Любен Каравелов.

"Христо Ботев е привлечен като един от сътрудниците на Любен Каравелов. Това до голяма степен му позволява да продължи в поетичните си изяви...Неговите стихове за пръв път са отпечатани заедно с поезията на Стефан Стамболов и тази съвместна тяхна книга става много популярна в средите тъкмо на тези хъшове, които вярват във възможността българите да се освободят и са готови да участват с всички сили в една бъдеща Национална революция...Христо Ботев е този, който успява да обедини около себе си по-младите, по-активните по-радикално настроените емигрантски дейци..."

Предпоставките за успешни действие, от страна на организаторите на това въстание, не са били големи и провалът е бил очакван. Междувременно Ботев трябва да поеме грижите за по-малкия си брат и за майка си, а по същото време той заживява заедно със съпругата си, и то без църковен брак. Всичко това се отразява на неговата обществено-политическа дейност.

"Неслучайно, той остава малко или много встрани от онази група, която се е събрала вече в Гюргево, т. нар. Гюргевски апостоли, които замислят новото въстание, известно в нашата история като Априлското въстание от 1876 година...Истината е, че много документи, с които ние разполагаме днес, показват, че Ботев е бил съпричастен на идеите, които обединяват Гюргевските апостоли... Целият този режисиран политически театър, който се разиграва на палубата на Радецки е много добре обмислено от Христо Ботев, за да може да се привлече вниманието на европейската преса, на европейската дипломация към българския въпрос... Целият този добре обмислен сценарий, по който Радецки се доближава до българския бряг край Козлодуй, целува се знамето, всичко това впечатлява не само екипажа и пасажерите, но и в последващите дописки за съдбата на Ботевата чета, тези разкази имат изключително значение за симпатиите, които ще се предизвикат у европейската общественост, по отношение на българите. Самият героичен подвиг, който можем да проследим от Козлодуй до Врачанския Балкан, по един изключителен начин разкрива готовността на Христо Ботев за саможертва, в името на българската свобода..."

Един кратък разказ за живота на Христо Ботев е недостатъчен да покаже различните измерения на присъствието на Ботев в нашата национална памет. Примерът на Ботев е много важен, особено за по-младите българи, за да видят, че дори при изключително големи трудности, ако вярваш в една идея и, ако ѝ служиш, нищо не може да те спре да постигнеш своята цел и Ботев го показва по един неповторим, гениален начин.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

От Калофер до Врачанския Балкан: Пътят на Христо Ботев към безсмъртието

Възмездие в "Ресторант"

Томи - пратеница на съдбата

Антикварната книжарница на Анжела

Доброволци обновяват детска площадка във Видин

"Street Jam" – новото лице на градските партита във Видин

В Брегово откриват паметник на Васил Левски

Свърши ли лятото

За БНР

Радио Видин